БАЛАДА ЗА ОКРЪЖНИЯ ГРАД ***



Напоследък общественият дебат в България пак живна благодарение на Столицата и най-вече на нейните боклуци. Иначе ние си знаем, че боклуци е имало и ще има, а миризмата им ще е все същата, както и архитектурата на жилищните комплекси ще е все така грозна, докато и последната панелка на софийските покрайнини не се превърне в прах на сметището на историята.


Междувременно обаче родната политика спретна предизборна битка около чистотата на София, като пълководците на двете основни партийни формации (все висши офицери от ДС) ангажираха медийното внимание с бойки възгласи и закани. По всичко личи, че цялата тази бутафорна схватка е жалко подобие на миналогодишната криза с боклука на Неапол. По този случай Силвио Берлускони успя да направи няколко сполучливи предизборни обещания, които впоследствие – уверих се лично – бяха изпълнени и Неапол възвърна статута си на средиземноморска перла. В родния контекст обаче се появяват веднага няколко балкански особености – боклуците не изчезват, ами само се преместват, а София никога няма да стане нито средиземноморска перла, нито даже черноморска или язовирна.

Та, комай и нашите родни хитреци – барабар Петко с мъжете - са се вдъхновили от Берлускони, къде за боклука, къде за кофите фон дьо тен, къде за присаждането на коса по умните им темета. Само че това е поредният кьор-фишек и за кой ли път общественото мнение бива манипулирано с подобни лъже-дебати. Защото Неапол е добър пример не толкова за боклучарското дело, колкото за това, че избори не се печелят в столицата, ами в провинцията.

Дадох си сметка за тази подробност преди години, когато установих, че гласовете на българите от чужбина отиват в окръжния град ***, където по принцип хич не ме интересува кой ще спечели. И в крайна сметка може би именно това е целта – емигрантите избират да посветят времето си на по-интелигентни занимания от това да гласуват за неизвестни кандидати в град, в който никога не са стъпвали и в който никой никога не стъпва.


А окръжни градове като *** в България има много и всеки би трябвало да се замисли за тях и след няколко минути медитация ще разбере нещастието не само на страната ни, но и на човешкото съществувание като цяло.

.....
Окръжният град *** е бивш промишлен център, в който всички заводи са затворени.

Хората в него са се отдали на алкохолизъм и дребно хулиганство, а през свободното време си докарват заплата на фиктивна служба или си ходят на село. Социалната норма е в разрез със законите на републиката, защото се счита за напълно нормално мъж да бие жена си, да краде от работодателя си, да кара в нетрезво състояние, да обижда съгражданите си и да не плаща данъци. При несъгласие правото е на страната на по-силния физически, а по-слабият обикновено бива пребит.


Всички граждани на окръжния град *** са съгласни, че жертвата винаги е основен виновник за нещастията си, поради което няма нужда да бъде защитавана. Когато поредната жена бива изнасилена, всички я обвиняват, че „сама се е навряла между шамарите”.

Гражданите резюмират обществения живот с фразата „всички са маскари”, имайки предвид най-вече самите себе си. Поради същата логика корупцията се разглежда като катализатор на икономическите и административните отношения и като средство за социална еволюция.


В окръжния град *** хората са горди расисти, антисемити и ксенофоби и като цяло мразят всички, дори себе си и създадената от тях самите държавата. Не четат книги, но са се самообявили за „природно интелигентни” - знаят всичко и са готови да наложат мнението си по особено радикален начин. Знанието за тях не минава през училището и затова считат учителите за последни бунаци и търтеи, а таксиметровите шофьори за философи-аскети, гарантиращи моралната стабилност на обществото. И понеже всички се считат за еднакво умни, затова няма йерархия, подчинена на компетентност и умения. Или с други думи казано, гражданите псуват с еднаква лекота и удоволствие всичко и всички.

Лекарите в окръжния град *** не намират за необходимо да практикуват хуманната си професия, защото гражданите предпочитат да се лекуват самички с изпитани народни средства – греяна ракия и компреси с живовляк и конски фъшкии. Ако се порежеш – уринирай върху раната. Затова лекарите се занимават с продажба на болнични листове и фалшифициране на декларации. Ако случайно дойде тежко болен пациент/клиент, препращат го „с връзки” в София.

Средната продължителност на живота в окръжния град *** е показателна за качеството на медицината и за хигиента на живота като цяло там – гражданите живеят с 15 години по-малко от французите и италианците. Но дори и къс животът е изпълнен с емоции и радости!

Най-лесно е да се говори за културата в окръжния град ***, защото такава просто няма – кината са претворени в дискотеки, където едрогърди фолк певици радват публиката с пошли песни, а собствениците на заведението – с пошло поведение. Театърът отдавна изгоря, а единствената картинна галерия всъщност е не само последно убежище на изящните изкуства, но и кръчма на художниците.

Гражданите на окръжния град *** имат особено мнение по въпроса за изборите и демокрацията. Там на мода е прагматизмът и затова често се случва народният вот да се материализира посредством вкусна порция мешана скара и бутилка люта ракийка... Да, гражданите предпочитат да заменят правото си на глас с нещо конкретно, а изборите там се печелят с един камион кебапчета.

Доказателство за правотата на тази алтернативна визия ще видите навсякъде около вас – най-надъханите и динамични елементи на окръжния град *** са водещи фигури в политическия и икономически живот на страната – президенти, министри, депутати, бизнесмени, спортисти, цяла армия безскрупулни касапи и трафиканти от всякакъв вид. За жалост България се е превърнала в един огромен окръжен град ***, а ние седим и приказваме за боклуците на София. И когато боклуците изчезнат, тогава ще си дадем сметка, че е изчезнала и есенцията на нашето съществувание.




....

Коментари

  1. В началото помислих,че това е поредният опит за делене на голямата София и оставалите - тип "Карбовси". Малко шаблонно звучи, но имаш моите поздравления за постинга! Докато не разберем,че блатото на окръжния град***, поглъща бавно цялата страна,няма да се оправим.

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм убеден, че в България изобщо някога е имало градове. Може би някои опити през Възраждането, но зачатъците скоро са били опостушени от кални хорски вълни.
    Сегашните ни градове по-скоро приличат на бежански лагери и в двуизмерното им пространство всичко е ясно. Просто няма нищо за случване, както се казваше в онази красива песен.
    Ааа, и се надявам все пак да се видим в края на месеца, може би отново там:)

    ОтговорИзтриване
  3. Много точна оценка на българския град и може би на цялата ситуация в България. Като стана дума за град, просто ми е неудобно да казвам на испанците, че съм дошъл от град в България, защото техните села тук, в Каталуния, са образцови градове, по нашите стандарти. В България няма нито един град, който да се доближава малко поне до каталунските села, нито по красота, нито по красиви сгради, нито по промишленост. Но те си ги наричат "pueblo" в превод - село. Та мечтата ми е в България да се обзаведем само със села като каталунските, пък и без градове можем да минем. Какво най-впечатлява тук? Когато разглеждам селищата, всеки квартал се обособява като че ли е центъра на населеното място, същото важи и за градовете им. Където и да попаднеш, все едно си в центъра на селото или града. Един ден испанка минавайки по тротоара вижда, че тротоара е зает половината от една строителна фирма, която стоварва материали и временно е затруднено движението. Жената се спира, вади си мобилния телефон и без да се притеснява или пази от някой - звъни директно на полицията. След не повече от 5мин, пристига патрулна кола и тротоара се освобождава на секундата, а причинителите на затруднението получават акт, който задължително се плаща чрез съвета, след получаване на съобщение и превод по банков път. "Глупави" европейци а?!... Как беше го казал Тошко Колев - "Кога ще ги стигнем..."

    PS Ако премахнете проверката с дума, до голяма степен ще улесните коментарите.Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Имате основания за тези разсъждения!

    ОтговорИзтриване
  5. Доста точно и, най-тъжното, универсално...

    Ivancheff ми дава повод да се замисля (може би греша, но разсъжденията ми нямат претенция за монография по темата), че с някои изключения, градът по нашите земи, до апогея на Възраждането, е бил винаги предимно турски и/или гръцки (тук включвам и гъркомански) и почти никога - чисто (или типично) български. Ядрото на Възраждането са занаятчийските градчета, а не истинските градове.

    Исторически българите са били силни винаги в по-малките общности - общините на занаятчийските градове, големите села и т.н. Най-лошото е, че тъкмо когато се е оформяло новото градско общество и среда през първата половина на ХХ в. идват определени събития, които слагат край на тези процеси и започват нови. Резултатите от последните виждаме ясно сега.

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм специалист по урбанизация, но съм забелязал, че в структурата на градовете има определена йерархия, която е очевидна аналогия на обществото - в центъра на града са кметството и църквата, а около тях се намират търговски улици, библиотека и училища, а в покрайнините са предприятията и работническите квартали.

    Съответно има и йерархия по значимост и големина сред градовете - поради тази причина например французите винаги казват, че се "качват", когато отиват от малък в по-голям град.

    В България няма йерархия - нито в обществото, нито в градовете. И това може би е основна причина за социалната неразбория и липсата на уважение между хората. Сред българите има много кадърни и интелигентни хора, но нищо няма да си дойде на мястото и ще сме си все същите диваци, ако не си дадем сметка, че е изгодно за всички ни да живеем в общество, да спазваме социалната норма, да изпълняваме задълженията си и да ползваме гражданските си права.

    И това ще е така, докато в главите на управляващите продължава да кънти залпът на "Аврора".

    ОтговорИзтриване
  7. Позволявам си да ви помоля - всички тук, да обърнете внимание на ставащото в един окръжен град с "прекрасно име" (противоречащо на Конституцията и Закона за комунистическия режим), където в неговия съд и в неговия университет от дълги години насам се извършват невероятни беззакония и безобразия. Там има един преподавател на име Петър Дошков, който се бори срещу тези беззакония и безобразия. Дошков вече ТРЕТИ път бива уволняван от университета - след като съдът (в София) два пъти отсъди - с влезли в сила решения, че първите му две уволнения са били незаконни.
    Вижте по-специално тук:
    http://petdoshkov.blog.bg/
    (статиите, озаглавени "Откровение" - от Първо до Пето), като за текущите събития вижте във форума след последната статия ("Седмо Откровение: Акапелно"):
    http://petdoshkov.blog.bg/viewpost.php?id=295921
    И също тук - това са току-що излезли статии на Дошков (заглавие "Незаконните съдии в Благоевград" - части 1 и 2):
    http://www.bgreporter.com/index.php?n=read&id=16298
    http://www.bgreporter.com/index.php?n=read&id=16325

    ОтговорИзтриване
  8. Най-гадното е, че е точно. Уф...

    ОтговорИзтриване
  9. Моля Ви подкрепете каузата:
    Справедливост за Мирослав Ризински!

    http://www.facebook.com/group.php?gid=58439042686&ref=share

    Един българин в Македония се нуждае от нас!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар