четвъртък, 15 януари 2009 г.

Протест напук!

Първата ми година във Франция започна така – имаше протести срещу Баладюр, бретонските моряци се биха с полицията, имаше човек с разкъсана от бомба ръка... Направо си глътнах езика, нищо че гледах събитията само по телевизията.

След това изкарах една година в даскалото, но и там се стигна до манифестации – учениците от едно изгубено в дълбоката провинция училище се вдигнаха на протест. Минахме през кметството, където “водачите” говориха нещо с кмета, след това повикахме на площада, блокирахме едно кръстовище, от телевизията ни снимаха как пушиме цигари и накрая се разотидохме по живо, по здраво. Нямаше инциденти, нямаше дори полиция.
...

По-късно разбрах, че французите излизат всяка година на демонстрации, за да си поддържат формата. Стачките и манифестациите при тях са традиция, която калява духа за постоянна борба. Защото никой не се залъгва с мисълта, че животът, държавата, дядо Боже, спортният тотализатор или някаква друга абстрактна сила ще го дари с граждански права. Освен това както най-чистото изкуство е “изкуството заради самото изкуство”, така и най-справедливият протест е този, който изразява чистото и неподправено желание да си свободен, да се бориш за правата си, да счупиш рамката, за да я направиш по твои размери.
....

И всяка година е така... Миналата седмица учениците от училището, в което работя, протестираха, а поводът им за негодувание - една нищо и никаква реформа в образованието - не съществува от близо месец, защото министърът се предаде и я отмени. Обаче учениците по инерция довлякоха пазарските колички от моловете в радиус от два километра и блокираха всички входове на училището. Полицията внимателно следеше ставащото, но инциденти нямаше.

....

Преди два дни закъснях за работа заради стачка на транспорта. Пак. Служител-железничар бил жертва на агресия и колегите му решили да стачкуват от солидарност. Досадно е, чакаш понякога с часове на студа, мърмориш си нещо под носа и клатиш глава, обаче си пълен с разбиране и си казваш, че в този момент жертвата е най-могъщият човек в Париж, способен да блокира с едно намигване цяла Франция. И те обхваща спокойствие и чувство за сила – утре и аз може би ще съм жертва, и зад зад мен ще застанат хиляди и хиляди хора от солидарност, просто защото съм човек и гражданин като всички около мен. И може би именно това чувство за свобода и сила ме накара да емигрирам.

Народът-богомолка


От буржоазната революция насам френският народ търпи странна мутация – отношението му към управляващата класа съчетава любовната страст и канибализма. И както женската богомолка (онова злокобно насекомо с присвити в молитва смъртоносни щипки) прелъстява партньора си и го изяжда по време на половия акт, така и французите съблазняват, за да режат глави.

Сами се досещате за Луи XVI, но не ви е известно, че и в наши дни тази традиция продължава да съществува, само че под други форми.

На първо място като начин за унижение са разбира се демонстрациите и стачките. След това се нареждат неочакваните обрати на избори или плебисцити – така си тръгва и генерал Де Гол, и Жискар д’Естен, а през 2002-ра година националистът Льо Пен неочаквано се появи на втори тур, като по този начин французите забиха невероятен шамар на управляващата левица. Върховното унижение за Ширак пък беше плебисцитът за евро-конституцията – французите казаха “не” и всичко пропадна.

« Entartage » на френски означава действие, при което лепваш една торта в нечия мутра.
Е, това не е като да гилотинираш някого, но в случая е важна демонстрацията на сила и смелост. Какво ли е да знаеш, че си унижил най-силния човек на държавата... Или най-богатия човек на планетата... Не знам, питайте французите!






А сега няколко думи за българския кьор-фишек

Вчерашната демонстрация срещу правителството (14/01/2009) беше справедлива, но по стара българска традиция хората се презастраховаха срещу евентуален провал, разграничавайки се по различни причини – мотивите били неясни, участниците били лумпени и интересчии, липсвало организация, липсвала алтернатива и т.н. Това разбира се, е само прах в очите, нещо като извинителна бележка за ученик, бягащ от час по граждански дълг.

За запознатите с българската история не е тайна, че основният проблем на нашия народ се състои най-вече в неизбухналите въстания, т.е. в пасивността и нерешителността, които водят до социална импотентност и до нашето вечно балканско дередже.

В основата на българската неадекватност бих сложил на първо място индивидуализма – ние сме неспособни да изпитаме нужда от солидарност в борбата за свобода, защото разбираме свободата като индивидуално, а не като обществено право. Поради същата причина се разединяваме в решителния момент, когато логически би трябвало да се стигне до саможертвоготовност и всеки трябва да се бръкне и да даде част от себе си за общото дело.


Сега не остава нищо друго освен да се надяваме на евентуален ефект “снежна топка” – протестът да набере скорост и сила от самосебе си, докато някой не се престраши да го яхне и да обере лаврите на следващите избори.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

8 коментара:

  1. Най-активната час от населението студентите бяха организатори на митинга. Първия ден бяха около стотина човека и част от тях също неоснователно бяха бити от полицията и вкарани в арестите. На следващия ден, вместо да се вдигнат 100 хиляди от цялата страна, на митинга отново излязоха около стотина. "Как ще ги стигнем" французите.

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си, че ни трябва малко повече борбеност. Иначе и дума не може да става за стигане на французите, защото имат 2-3 века преднина в правенето на революции. Иначе и те си имат много трески за дялане - станали са маниаци на тема "оплакване", винаги са в опозиция, а и често се държат като колониалисти. Затова в чужбина ги считат за най-досадните и взискателни туристи - знам случаи, в които французи са се жалвали и са изисквали обещетение за "прекалено голям брой дебели хора около басейна" (на Канарските острови), или защото за една седмица престой на остров Мавриций веднъж се е случило да вали дъжд в продължение на 10 минути.

    Идеалната комбинация за нас би била да сме си същите българи-зевзеци, ядящи шкембе-чорба за закуска, но с капчица от френската гражданска отговорност.

    ОтговорИзтриване
  3. Защо в България няма достатъчно активни граждани ли? Ами много просто. Огромната част то тях отдавна я напуснаха, също като теб. И този процес продължава, тъжно, но факт.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Изтриване на коментара от: Блогуващият с пилци

    Blogger peter ivancheff каза...

    Мисля така-правилният мотив на протестирането не е "Да изметем боклука!" както ни съветва Слави Трифонов и други изживяващи се като съвестта на нацията, а "Вие не сте достойни да бъдете едни от нас!"
    Затова хайде вместо само да си говорим, да вземем да се съберем, да излъчим най-читавите от нас, както не се съмнявам умеем, и да ги изпратим да управляват с чест тази толкова изстрадала страна, вместо митологизираните идиоти и откровените престъпници.
    Стига толкова, нали!?!!!!?

    ОтговорИзтриване
  6. Вижте това съобщение на Иван Бедров от днес (има го и в "Дневник"):

    Вторник, 2009, Януари 20
    Честито! България вече не е част от Европейския съюз
    В 3 часа тази сутрин прочутата тоалетна на входа на Европейския съвет в Брюксел е била покрита. С нещо като чаршаф, предполагам.
    Така комплексираните ни управници постигнаха целта си. Протестираха срещу провокативното изкуство, защото им е трудно да приемат свободата. Сега на входа на Европейския съвет са всички държави без България.
    http://ivanbedrov.blogspot.com/2009/01/blog-post_20.html

    И във връзка с проблема ви призовавам да отидете да се запознаете със следната подписка - Декларация против цензурата (против цензурирането на произведението на чешкия художник Давид Черни):
    http://bgpetition.com/protiv_cenzurata_david_cherny/index.html
    И да я подпишете!
    Против цензурата! Против крадливата нагла комуно-сталинистко-ченгесарска пасмина, наричаща се държавна власт! Която обаче с това черно платно сама си заби страхотен автогол!
    Браво!

    ОтговорИзтриване
  7. Е, тук съм 100% съгласен с господин Кабакчиев! Une fois n'est pas coutume :-))))

    ОтговорИзтриване
  8. Нетолерантността е територията, на която глупците се чувстват най-добре със себе си. Подкрепям и аз.

    ОтговорИзтриване