петък, 9 януари 2009 г.

ВЕЧНОТО БЪЛГАРСКО ДЕРБИ

България пак се оказа начело на класация!

След като оглавихме класирането за най-бедна европейска държава, за измами с банкови карти, за проституция, корупция и неразкрити престъпления, сега западните вестници официално ни обявиха и за най-пострадали от газовата война. И със сигурност е така, защото в България на власт са най-великите гиганти на идиотщината, разполагащи с вековен опит в творенето на глупости. Както сами разбирате, и този път работата е добре свършена и пак се изложихме.

Всъщност българинът е достатъчно търпелив, за да понесе и газовата криза, и комунизма, и османското иго, така че и след следващите избори пак ще си създаде правителство по свой образ и подобие , защото всеки народ си заслужава управниците.
Само че покрай целия този крах на българското държавничество хората започнаха да търсят извинение навсякъде другаде, но не и в неправилните решения на няколко поколения избиратели и политици.
Би било интересно от чисто епистемологична гледна точка да се види каква е представата ни за историческата наука, а оттам и към собствената ни същност, щом при всеки удобен случай се хвърляме да ровим кокалите от гробниците, за да ги пресяваме и броим по удобния за момента начин. И как несполучливи икономически спогодби и недалновидната политика на група некадърници ни карат да търсим причините в събития отпреди век и половина-два, а понякога даже се връщаме и с хилядолетия назад.
И е странно как при всеки удобен случай ние, българите, сме способни да се разцепим на „про-” и „анти-”, на десни и леви, на сини и червени, на „-фили” и „-фоби”... Това може би е показателно за липсата на нация, на обществен дебат или дори на желание за обективност, спогодба и разбирателство.
Аз самият доста пъти съм се опитвал да стана русофоб – нали така беше модерно, щом си анти-комунист, значи трябва да мразиш и руснаците... Ровичках се из историята, литературата, търсих доказателство за злонамереност, но вместо това открих Лермонтов, Тургенев, Чехов, Булгаков. И установих, че едва ли има друго изкуство, което така да запълва у нас, българите, липсата на литературна традиция и на стремеж към красивото.

И понеже българската история е една безподобна машинация, собственоръчно реших да пренапиша отношението си към Русия, защото така или иначе съвременна България е един зле скроен и опропастен руски проект.

Първото нужно уточнение е, че Александър II е наречен „цар Освободител” защото е премахнал крепостното право, а не защото ни е освободил.
Другата истина е, че Русия не започва Освободителната (за нас) война от чисто хуманни подбуди – Москва винаги е таила апетити към „топлите морета” и Константинопол, а старата генерация руски държавници желае да се реваншира за Кримската война, когато Николай I се поболява от мъка и умира, виждайки, че Европа е готова на всичко, за да попречи на византийския му блян. В същото време обаче младото поколение славянофили в лицето на граф Игнатиев, както и руският народ, съвсем искрено се надяват да отърват християните на балканския полуостров от османския динозавър.
Третата истина е, че Българският въпрос е само една от страните на Източния въпрос, т.е. от подялбата на Османската империя между Великите сили и преразпределението на сферите на влияние в Близкия изток.
Подготовката на войната е дълга и сложна. Русия финансира четническото движение и обучава бъдещите революционери – Найден Геров (заемащ длъжността на руски консул в Пловдив) изпраща Христо Ботев в Одеса с ясната идея, че по-късно той ще служи на руските интереси. Руснаците са действали доста бързо, защото към Балканите прояваяват интерес кажи-речи всички Велики сили и затова се стига до неизбежното запалване на две въстания – Босненското през 1875-та година и Априлското в България през 1876-та – железен претекст за започване на война. Първоначално обаче Русия подклажда пробен конфлик – Сърбия напада Османската империя, разчитайки на руската подкрепа, която обаче се изразява само в няколко поделения казаци под командването на генерал Черняев.
А когато общественото мнение на Запад се настройва срещу османските зверства, Александър II може спокойно – както казва Бенковски – „да заповяда”.
След победата и напук на царуващата тогава на Запад идея, че българите не биха могли да са независими поради неспособност да разполагат със свободата си, Русия се заема да създаде в новоскалъпената държава необходимите институции – обучава армията, строи църкви, болници, учебни заведения, библиотеки... Получава се дори следният парадокс – руснаци (в чиято страна няма и помен от конституционно право) са в основата на създаването на Търновската конституция.
Да, обаче цялото това творение е едно недоносче. Войната се е проточила повече от нужното, руснаците дават прекалено много жертви, а хазната се изпразва. По време на присъствието си на Балканите руснаците с очудване откриват, че положението на „поробените” българи съвсем не е толкова тежко, колкото е това на руските мужици (виж Достоевски). Освен това във вътрешните борби надделява старата генерация – по време на Берлинския конгрес Горчаков загърбва идеята за създаване на солидна българска държава, като в замяна на това приема пълната отмяна на пагубния за Русия Парижки мирен договор. И докато изкуфелият княз се хили на инвалидния си стол, събитията на Балканите започват да се развиват по балкански, а в Русия общественото напрежение нараства, левичарите се радикализират, започва серия от атентати и на 13 март 1881-ва година царят Освободител бива убит.

Последната истина, която ще споделя с вас, е следната : след руско-турската война започва упадъкът, който докарва Русия до комунистическото израждане. Така че аз наистина оценявам историческия подвиг, който довежда до създаването на третото българско царство, като в същото време си давам сметка за солената цена, която плаща целият свят за несполучливото разрешаване на Източния въпрос. За руснаците това се изразява в замяната на Руската империя със СССР, а на мястото на аристокрацията от Октомврийската революция насам управляват банда главорези. Не, сегашната Русия няма нищо общо с цар Освободител, така че отношенията ни с Москва трябва да са само делови, защото в противен случай бихме били подчинени на робството на чувствата. А е добре известно, че няма никаква възможна компенсация за този, който се откаже самоволно от свободата си.
Така че, дайте да не ровиме историята, ами нека се научим да движим делата си без това да ни пречи да обичаме националната си същност и без да пречупваме философията си през призмата на гладния търбух.

.....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

6 коментара:

  1. Не мога да си обясня каква е връзката между Чехов, Лермонтов, граф Игнатиев (от една страна) и отношението към официална Русия ( от друга страна).
    Споменатите от Вас люде са личности и отношението към тях трябва да бъде спрямо делата им. А българската русофилщина няма нищо общо с личности. Освен, ако не са руски вождове. Българската русофилщина не чете руски автори. Тя славослови вождовете, като синоним на държавата Русия. Българската русофилщина не критикува политиката на държавата Русия по никакъв повод. А плътно започва да я защитава. Независимо дали Русия е права или не.
    Ако съществува понятие „русофоби”, то към тях трябва да прибавим Левски, Стамболов, Захари Стоянов, генералите Иван Колев и Данаил Николаев. Които са били против политиката на руската държава спрямо България. А не изобщо срещу руснаците. Има едно показателно интервю на Стамболов пред чешки вестник. В него Стамболов казва по-добре от мен що за „русофоб” е.
    В моята библиотека ще намерите Куприн и Булгаков. Но ще намерите и Записки по българските въстания, Строители на съвременна България, както и „Авантюрите на императорския двор в България”. Моята „русофобщина” е свързана с имперския, по азиатски, начин на намесата на Русия в съдбите на народите. Безпардонно и силово.
    Ако поводът за написване на тази статия е сегашната газова война, в нея също ясно проличава надменността, отмъстителността и фарисейщината на администрацията на Путин. „Русофобът” в мен не ми позволи да посоча първосигнално Русия за единствен виновник в конфликта. А трябваше няколко дни да чета, за да се ориентирам. Докато българския русофил мрази да чете. Той обича да повтаря официалното становище на матушката си.
    Накрая – няма дерби. Българската русофилщина е прояла надълбоко обществото.
    И няма никакви изгледи за лечение.

    С уважение към таланта Ви,
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност идеята ми беше, че международните отношения трябва да са подчинени на прагматизъм, а не на чувства - затова няма място за "-фили" и "-фоби".

    А колкото до съвременната "русофилщина", съгласен съм с Вас, че става дума по-скоро за партийно послушание към другарите от Москва и Коминтерна, отколкото за някаква славянофилска емпатия, която така или иначе в наши дни трудно би се осъществила, защото руският човек го превърнаха в "хомо совиетикус" и ще е такъв, докато го управляват полит.комисари с червена звезда на челото.

    ОтговорИзтриване
  3. Бравос! Споделям същия подход. Както и "съображенията" на Алеко.

    ОтговорИзтриване
  4. Уважаеми коментатори, недейте да пишете щом нямате нищо за казване.Какво да ровим - от великия Княз Светослав, през съмнително подходящата и мотивирана с мисионерски патос Освободителна война от 1877/1878, с непрекъснатите политически интриги в Батенбергонвото време, с непризнаването на Съединението и мелодраматичната обиколка на Каулбарс,до подкрепата за Сърбия в Балканските и въжделения, Септемврийско въстание, Соболева акция за "Балтизирано" бастисване и в края - 50 години окупация.Изобщо не ми се говори!за мазохистите има по-подходящи пространства от тукашното.

    Баба ми казваше: "Като дойдоха немците у нас се настани един техен офицер. Рекох веднъж да ударя шамар на баща ти, а той "Nein. Frau!". Накрая си плати всичко изядено и квартирата. После дойдоха руснаците. Пияни прошляци! Една кокошка не ни остана!"Е аз на баба си ли да вервам или...!?

    Или както най-добре и в поксока на прагматизма в международните отношения,моят приятел Пламен Шекера коментира Бакърджиевата криза с газа: "Епа они руснаците ни го казаха - нема гъз-нема газ!Аре газ!"

    ОтговорИзтриване
  5. Петре, Разговаряш сам със себе си. Никой, нито твоят приятел Сандо, нито аз, нито Темплар е редил исторически ровичкания. Направил си го самият ти. Вероятни си бил ядосан на нещо си. Защото в никакъв случай не си глупав. Попрочетох блога ти. Имаш много интересни мисли.
    Както и да е,
    Със здраве,
    Алеко
    P.S. А по възраст сигурено съм по-голям от татка ти и малко по-млад от умната ти баба. Ама имаме все пак нещо общо. И аз слушах всяка сряда на к.в. "парадът на шлагерите" и аз се обаждах по телефон, за да се изфукам колко много знам за Beatles. А при мен, все пак, става дума за края на 50-те и началото на 60-те. Питай умната си баба, (дай Боже да е жива), що за години бяха тогава.

    ОтговорИзтриване
  6. Прекалих наистина и се извинявам! Случва се да ме е яд и да ми избиват чивиите. Защото наистина е трудно човек да се удържа в някаква самодоволна рефлексия, когато става въпрос за руснаците.
    Отношението е двупосочна улица, на която двама се срещат и разговарят. България и Русия никога не са били в отношение.Русия обича да тъпче и след това да кара сгазените народи да се чувстват виновни, че са били тъпкани.По Карамазовски.
    Също така обичат да се гордеят с Марина Цветаева, която си отива смазана от мъка...Нима можем да бъдем разумни тук!?

    ОтговорИзтриване