понеделник, 3 ноември 2008 г.

Разходка из Венсен


И преди да се заселя тук, пак идвах да се разхождам редовно из уличките на това толкова приятно градче.

Венсен е парижко предградие, до което се стига за десетина минути от Шатле с RER A или линия 1 на метрото. Близостта му до столицата и наличието на голям лес до него го правят предпочитано място за спортуване, пикникуване и разходки и затова през почивните дни парижани се изсипват тук с хиляди (ами като си нямат село...). Венсенският и булонският лес са нещо като “бели дробове” на френската столица. Освен в зоологическата и цветната градина (Parc floral de Paris е известен с джаз фестивала през летните месеци) човек може да отскочи и до бившите стрелбища на републиканската гвардия, където сега се помещават 5 театъра, или просто да разгледа витрините на различните бутици и всякакви магазинчета из приветливите улички. Иначе градчето наброява едва 46 000 жители, общинският съвет е десен, а кметът е центрист.

Венсен възниква през 12-ти век, когато френските крале започват да ловуват из околностите. Първоначално тук е построена ловна хижа, след което на същото място издигат дворец – и сега можете да разгледате крепостните стени, катедралата, както и най-висoката запазена средновековна кула, която е чудесно съхранена, въпреки че по време на революцията са искали да я бутат, защото и тя е била използвана като затвор и е помещавала бележити люде като Дидро, Мирабо, маркиз дьо Сад и т.н.

Много велики крале, сред който Филип Огюст, Свети Луи, Филип VI, Шарл V, и Франсоа I са прекарвали голяма част от времето си във венсенския дворец. След смъртта на Мазарини, който първоначално е погребан v катедралата на двореца, Луи ХIV премества кралския двор във Версай.

Легендата гласи, че Русо е идвал пеш да види колегата Дидро в зандана, а пътьом се е спирал да почива (тогава Венсен се е намирал далеч от Париж, а както е добре известно Русо си е имал проблеми с пикочния мехур). И по време на тези почивки са му идвали разни щури идеи от рода на “обществен договор” и други такива, които той е бързал да сподели с приятеля си.

И аз сега обикалям насам-натам, но идеите ми не са кой знае колко впечатляващи. За сметка на това обаче споделям с вас радостта си от зеленината, чистотата и прекрасното чувство за свобода, което го обхваща човек, когато пред очите му се отварят свободни пространства и красиви сгради, улици, паркове и градинки...

........................

И понеже наскоро четох разни интерсени статии за съвременната българска урбанизация, та се сещам да спомена, че вместо да хвърля пари, време и усилия на вятъра, кметът на София би могъл да назначи един чуждестранен специалист, който да му направи градоустройствен план с канализация, пътища и т. н. Защото в един момент нещата може би не опират само до пари и добра воля, но и до естетика, кадърност и интелектуални капацитети.

Не е възможно, а и не е нужно София да прилича на Париж, но нека поне да заприлича на нещо.

.....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар