Like A Rolling Stone….

...


Скоро ще станат 15 години, откакто емигрирах в родината на Виктор Юго .


Ех, Франция... Страната на Човешките права, Просвещението, наполеоновата Велика армия, Айфеловата кула и редица други архитектурни забележителности, гилотината, изтънчената кухня и великолепните вина; на ненадмината литературна и художествена традиция, която във всеки един момент на световната история е раждала безброй изключителни творци...

Но колкото и да се възхищавам на световното културно наследство, аз все пак не забравям откъде идвам. Защото човек може да е “търкалящ се камък”, но не и “дърво без корен”. Затова и често следя ставащото в България и се опитвам да видя събитията с обективното око на страничния наблюдател, като същевременно отпивам и се радвам на родната ракия като познавач.

Това са мойте корени – родният Перник, долината на Струма, Земенската планина, Витоша, Голо бърдо...

Годините наистина се изтъркаляха, а националната ми принадлежност постепенно избледня, за да остави място на чисто човешка съпричастност. И в крайна сметка както природата е едно неразделно цяло и не познава граници, така и човечеството е една хомогенна смес, чието богатство се състои в различните култури и в общата история на всички народи.

Съвсем умишлено споменах в началото на текста Виктор Юго – този французин е част и от българската история, защото той е от малцината, издигнали глас след Априлското въстание в защита на българите.

Юго е също така сред първите радетели за “Съединени европейски щати”, където войната ще бъде само един тъмен спомен от миналото. А сега и България, и Франция са част от обединена Европа и преследват общи цели.

Така погледнато, аз комай не съм странник в чужда страна. Така погледнато, преди 15 години аз съм емигрирал към себе си.


...

Коментари

  1. Споделям изцяло мнението на автора.Радвам се, че моите млади сънародници са толкова интелигентни. Жалкото е, че те са пръснати навсякъде по света и все по-малко остават в България. Но човек трябва да живее там, където се чувства добре, а нашата родина напоследък се оказва доста непривлекателно място. Както е тръгнало, скоро тя ще се превърне само в тема за дискусии в интернет на интелигентните българи, живеещи в различни точки на Земята, и ще си остане само спомен и болка.

    ОтговорИзтриване
  2. Щастлив съм, че има българи като Сандо!
    Отдавна не съм изпитвал такова удоволствие от четенето. Не толкова зареди разумните позиции, които споделям, а за начина на изказването им. Чудесно съчетание между чувството на спомена и възприятието и логиката на преживяното (или наученото).
    Ще се опитам да споделя за този блог с познати и приятели!
    Поздравления и благодаря! (stb)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар