Покрай уж сбърканото гласуване на пишман демократите, които прокараха в народното събрание закон, ограничаващ гласуването на българите зад граница, много хора със зачатък на здрав разум и републикански дух се притесниха и дори закършиха пръсти.
А не бива! Недейте, моля, да си тровите нервите за неща, които нито зависят от вас, нито някога са съществували в многострадалната ни родина! Демокрация, република, гражданско общество, човешки права - прасетата ги яли! Синя идея, свободни избори, реформи - всичко това е само прах в очите. Иначе ние пак сме си там и пак сме си същите. Крадем и лъжем, това е едничката цел на политическия ни живот.
Като емигрант мога да ви доверя, че "обърканият" вот е напълно ясен и точен израз на тенденцията, която от дълги години се заражда, подхранва и насърчава в България. При всяко мое завръщане в т.нар. родина го виждам с очите си и чувам с ушите си - българското общество мрази емигрантите си.
Казвали са ми го вече десетки пъти, къде в пряк текст, къде по-завоалирано и деликатно. Обаче посланието всеки път се резюмира в едно изречение : "Махайте се!"
Казвали са ми го най-вече близки и роднини, казва ли са ми, че им досаждаме с постоянните си наблюдения и критики, че им пречим с гласуването си, защото идеите ни за социално и икономическо развитие са глупави и е къде-къде по-хитро, оригинално и забавно да се живее в постоянен упадък и да се плащат рушвети вместо да се спазват закони.
Упреквали са ме в паразитизъм и интересчийство, сякаш някой като мен, обикновен гражданин със съвест, може да има някакъв кяр от това жалко състояние на страната... Някой би си помислил обратното, би си казал, че не би било лошо да има повечко съвестни граждани, плащащи данъците си, съблюдаващи спазването както на задълженията си, така и на правата си... Други пък, просто така от кумова срама или поне от прагматизъм, биха си затворили човките преди да избълват поредната глупост срещу емигрантите, защото фактите говорят достатъчно красноречиво : в чужбина работят повече българи, отколкото в България. Освен това българите зад граница са основен инвеститор в родината си... Т.е. един бг-емигрант изпращайки средства в родината си и харчейки по различен начин, вкарва там повече пари от независимо коя друга страна или компания. Освен това, един бг-емигрант в ЕС инвестира втори път индиректно в бг-икономиката, плащайки данъците си в приемната страна, част от които пристигат в България под формата на евро-инвестиции, за да може бат Бойко да се прави на строител на магистрали.
Тъй че бг-емигрантите са по-скоро хранители на хрантутниците, гласували ограниченията на гражданските им права, отколкото паразити, не мислите ли? Жалко, не мислите...
Надявам се сте се чатнали, че объркването, сбъркването, побъркването и пребъркването е напълно целенасочено. Само че за разлика от моите роднини и приятели, на сините комсомолци не им стиска да си признаят, че демокрацията им е през оная работа. Защото за да се казва истината, трябват топки, каквито на скопците на демокрацията им липсват. На тях думички като "доблест" и "чест" не им говорят нищо, а "объркването" е само поредният номер в незчерпаемия им трикаджийски репертоар. Ще си позволя да цитирам и имената на тарикатите, за да не се объркам и аз при следващото гласуване, подарявайки им гласа си, а чрез него и уютна службица с прилично възнаграждение : Вили Лилков (ДСБ), Борис Станимиров (ДСБ), Валентин Павлов (ДСБ), Станислав Иванов (ДСБ), Иван Иванов (гражданска квота), Костадин Марков (СДС) и Румен Христов (СДС).
Сбогом, мижитурки! Щом не ви трябвам, не очаквайте, че на следващите избори в Париж ще сте втори и то само с няколко гласа по-малко от Герб.
И мене ако питате, направо си събирайте багажите вече. Банда лицемери.
...
А не бива! Недейте, моля, да си тровите нервите за неща, които нито зависят от вас, нито някога са съществували в многострадалната ни родина! Демокрация, република, гражданско общество, човешки права - прасетата ги яли! Синя идея, свободни избори, реформи - всичко това е само прах в очите. Иначе ние пак сме си там и пак сме си същите. Крадем и лъжем, това е едничката цел на политическия ни живот.
Като емигрант мога да ви доверя, че "обърканият" вот е напълно ясен и точен израз на тенденцията, която от дълги години се заражда, подхранва и насърчава в България. При всяко мое завръщане в т.нар. родина го виждам с очите си и чувам с ушите си - българското общество мрази емигрантите си.
Казвали са ми го вече десетки пъти, къде в пряк текст, къде по-завоалирано и деликатно. Обаче посланието всеки път се резюмира в едно изречение : "Махайте се!"
Казвали са ми го най-вече близки и роднини, казва ли са ми, че им досаждаме с постоянните си наблюдения и критики, че им пречим с гласуването си, защото идеите ни за социално и икономическо развитие са глупави и е къде-къде по-хитро, оригинално и забавно да се живее в постоянен упадък и да се плащат рушвети вместо да се спазват закони.
Упреквали са ме в паразитизъм и интересчийство, сякаш някой като мен, обикновен гражданин със съвест, може да има някакъв кяр от това жалко състояние на страната... Някой би си помислил обратното, би си казал, че не би било лошо да има повечко съвестни граждани, плащащи данъците си, съблюдаващи спазването както на задълженията си, така и на правата си... Други пък, просто така от кумова срама или поне от прагматизъм, биха си затворили човките преди да избълват поредната глупост срещу емигрантите, защото фактите говорят достатъчно красноречиво : в чужбина работят повече българи, отколкото в България. Освен това българите зад граница са основен инвеститор в родината си... Т.е. един бг-емигрант изпращайки средства в родината си и харчейки по различен начин, вкарва там повече пари от независимо коя друга страна или компания. Освен това, един бг-емигрант в ЕС инвестира втори път индиректно в бг-икономиката, плащайки данъците си в приемната страна, част от които пристигат в България под формата на евро-инвестиции, за да може бат Бойко да се прави на строител на магистрали.
Тъй че бг-емигрантите са по-скоро хранители на хрантутниците, гласували ограниченията на гражданските им права, отколкото паразити, не мислите ли? Жалко, не мислите...
Надявам се сте се чатнали, че объркването, сбъркването, побъркването и пребъркването е напълно целенасочено. Само че за разлика от моите роднини и приятели, на сините комсомолци не им стиска да си признаят, че демокрацията им е през оная работа. Защото за да се казва истината, трябват топки, каквито на скопците на демокрацията им липсват. На тях думички като "доблест" и "чест" не им говорят нищо, а "объркването" е само поредният номер в незчерпаемия им трикаджийски репертоар. Ще си позволя да цитирам и имената на тарикатите, за да не се объркам и аз при следващото гласуване, подарявайки им гласа си, а чрез него и уютна службица с прилично възнаграждение : Вили Лилков (ДСБ), Борис Станимиров (ДСБ), Валентин Павлов (ДСБ), Станислав Иванов (ДСБ), Иван Иванов (гражданска квота), Костадин Марков (СДС) и Румен Христов (СДС).
Сбогом, мижитурки! Щом не ви трябвам, не очаквайте, че на следващите избори в Париж ще сте втори и то само с няколко гласа по-малко от Герб.
И мене ако питате, направо си събирайте багажите вече. Банда лицемери.
...
Zdraveite, iskam da vi kaja, che imate mnogo interesen blog, vsichko napisano e mnogo interesno I inteligentno napisano, nai-mnogo me vpechatli teksta za velikotarnovskiya universitet I rektora - mnogo se smiah.
ОтговорИзтриване