Само преди няколко дни се събрахме с приятели - българи зад граница като нас - на вкусна вечеря вкъщи. Единствената не-българка беше всъщност алжирка - образовано и разкрепостено момиче, което подобно на други мои познати мюсюлмани по нищо не показваше, че спазва някакви религиозни табиети, свързани с храната, пиенето, дрехите и т.н. В края на вечерта ни похвали колко хубаво посрещаме и колко й е било приятно да гостува на българи. Ние, българите, сме известни с гостоприемството си - отговори чистосърдечно една друга наша гостенка, явно за да обясни колко благ, умен, толерантен, прогресивен и нравствен е българският народ...
Замълчах тактично, нищо че не бях съгласен. Защото гостоприемството е качество на семейството ми, а не на съвременното българско общество. Както впрочем нито храната, нито напитките, нито дори музиката у нас бяха български... Но това не е повод за сръдни и препирни, нали? И затова се разделихме всички весели, подпийнали и искрено доволни от прекараната вечер.
Случаят с пребития пред внучетата му емигранти старец обаче ми припомни темата за българското гостоприемство... Спомних си и много други случаи на издевателства над хора, над емигранти, завръщащи се в страната си, или над чужденци. Спомних си за тормоза над бежанците по границата, за наръганите с нож нещастни бегълци от войната в Сирия, за чисто расовите нападения... Също и за покушенията над наивните чуждестранни туристи, на които съм бил свидетел , за измамите по чейндж-бюрата и навсякъде, за нанесените тежки телесни травми понякога заради един нищо и никакъв чадър на плажа. Спомних си как са ме рекетирали и мен, как откраднаха колата на сестра ми и как съсипаха здравето на баща ми...
И си казах, че не само не сме гостоприемни, но и наистина не бива да лъжем така чужденците и да ги примамваме в българската преизподня. Замислете се само какво би се случило с тази усмихната и екстровертна алжирка, ако случайно попадне сред скинари в Борисовата градина.
Да, ще се случи същото, каквото се случва всеки път.
И за това не са виновни футболните клубове, държавата или лошото време, ами ние самите и никой друг, защото хората се възпитават от родители в общество. Т.е. атакисти, скинари, комунисти, фашисти, расисти и всякаква подобна измет са производно на цялото общество. Ние просто сме това, в което възпитаваме и сме възпитани - един безкраен кръговрат от измислена история, болни амбиции и илюзии за универсалност на една банда голтаци.
А който успее все пак да се измъкне от блатото, все някога пак ще се върне и ще му видят сметката...
С една българска роза...
в окото или другаде...
...
...
Коментари
Публикуване на коментар