Да, логично е - щом през зимата ръсим сол по пътищата, защо през топлия сезон да не ги залеем със захар... И въобще логиката на новозагорския кмет не е чак толкова странна и маргинална. Всъщност, защо според вас ръсенето със захар би било по-неудачен метод за борба с ПТП от попското опело или рязането на лентички при откриването на поредния порцион от поредната калпава магистрала, осмисляща въобще избора и просъществуването на цяло едно правителство и на цяла една държава?
Или с други думи казано, в България вече всичко е направено, всичко е изрядно, опитали сме всички видове разрешения на всички видове проблеми и затова днес остава единствено захарното решение за окончателното превръщане на родината в земен рай. Всички реформи са направени, всички институции са функционални и изрядно функциониращи, всички закони се спазват, корупцията е преборена, бурканите със зимнина са затворени и последният кариес в устата на пенсионерите вече е запълнен. И затова кметовете ръсят захар, а премиерът участва в мероприятия по откриване на пътища, трибуни, детски градини, метростанции и прочие строителни обекти от национална значимост.
И тук изведнъж ми призлява като се сетя за премиерите в другите страни... Представете си какъв кошмар е например да си премиер във Франция, където има 11 000 км магистрали... Колко ли века от живота на премиера би отнело откриването на всяка нова отсечка и на всеки нов ремонт?! За щастие там все още съществуват други проблеми, които позволяват на държавните лица да извинят отсъствието си при заветното рязане на лентички, на което нашите велможи са посветили живота си.
И понеже цитирам Франция, та се сещам какво казват французите по повод качеството на управляващите. А именно : "Всеки народ си заслужава политиците". Защото според френската логика един интелигентен народ излъчва интелигентни управници, а един народ, чиято жизнена функция се заключава в ползването на МПС, си избира премиер-строител на магистрали и кмет, ръсещ захар по пътищата.
Това е положението, другари, никой не може да си надскочи сянката. Но пък това си има и своите предимства - за десерт можете да си близнете от асфалта....
Или с други думи казано, в България вече всичко е направено, всичко е изрядно, опитали сме всички видове разрешения на всички видове проблеми и затова днес остава единствено захарното решение за окончателното превръщане на родината в земен рай. Всички реформи са направени, всички институции са функционални и изрядно функциониращи, всички закони се спазват, корупцията е преборена, бурканите със зимнина са затворени и последният кариес в устата на пенсионерите вече е запълнен. И затова кметовете ръсят захар, а премиерът участва в мероприятия по откриване на пътища, трибуни, детски градини, метростанции и прочие строителни обекти от национална значимост.
И тук изведнъж ми призлява като се сетя за премиерите в другите страни... Представете си какъв кошмар е например да си премиер във Франция, където има 11 000 км магистрали... Колко ли века от живота на премиера би отнело откриването на всяка нова отсечка и на всеки нов ремонт?! За щастие там все още съществуват други проблеми, които позволяват на държавните лица да извинят отсъствието си при заветното рязане на лентички, на което нашите велможи са посветили живота си.И понеже цитирам Франция, та се сещам какво казват французите по повод качеството на управляващите. А именно : "Всеки народ си заслужава политиците". Защото според френската логика един интелигентен народ излъчва интелигентни управници, а един народ, чиято жизнена функция се заключава в ползването на МПС, си избира премиер-строител на магистрали и кмет, ръсещ захар по пътищата.
Това е положението, другари, никой не може да си надскочи сянката. Но пък това си има и своите предимства - за десерт можете да си близнете от асфалта....
Коментари
Публикуване на коментар