Днес е първият учебен ден...
Следващата фраза обикновено започва с "Едва ли..." и разказва патетични приказки за 15 септември, дечицата, букетчетата, учителите и прочие неща в които вече никой не вярва и за които на никой не му пука. И как можем да си помислим, че е другояче, когато образованието служи единствено за "усвояване" на средства, а през това време училищата се рушат, учителите мизерстват. Сори, сори! Зад привидната празничност на този ужасен ден се крие всъщност огромното разочарование от несбъдналата се среща между жадните за образование и живот в справедлив свят дечица и онзи институционен динозавър, според когото образованието се заключава не в създаване на щастливи граждани, ами в писане на оценки върху зазубрен учебен материал.
Ето как стоят нещата в родното образование :
Всичко опира до оценките. Който му е хванал цаката, полага минимални усилия за получаване на заветната "шестица". Краткотрайният приятен ефект от успешно изпълнената задача обаче не позволява на ученика да съзре нужда от задълбочаване на знанията и в него не се заражда желание за евентуален допълнителен труд. Т.е. отличниците се превръщат в самодоволни конформисти, робуващи на "шестиците". На тях друго не им трябва, не ги интересува и какво въобще учат, защото целта на играта е тази : шестици, шестици, шестици.
От другата страна пък стоят "лузърите", които биват хокани и унижавани поради неспособността им да получават "шестици". И колкото и да ги бият по главата, за да си вземат бележка и да станат гениални отличници, "лузърите" се потискат все повече и повече, докато накрая не решат, че образованието е чисто губене на време и че учителите са злобари, които трябва да живеят на минимална работна заплата.
При това положение е съвсем логично, че българинът лелее за лесни шестици и лесни печалби въобще. А двойкаджиите пък се пропиват или решават да си отмъстят по друг начин на обществото, като например да станат депутати, премиери и т.н.
И положението става безнадеждно, защото населението е неграмотно и неработоспособно.
Решението на проблема е едно - училището трябва да се научи да възпитава граждани. А всичко останало няма никакъв смисъл!
Следващата фраза обикновено започва с "Едва ли..." и разказва патетични приказки за 15 септември, дечицата, букетчетата, учителите и прочие неща в които вече никой не вярва и за които на никой не му пука. И как можем да си помислим, че е другояче, когато образованието служи единствено за "усвояване" на средства, а през това време училищата се рушат, учителите мизерстват. Сори, сори! Зад привидната празничност на този ужасен ден се крие всъщност огромното разочарование от несбъдналата се среща между жадните за образование и живот в справедлив свят дечица и онзи институционен динозавър, според когото образованието се заключава не в създаване на щастливи граждани, ами в писане на оценки върху зазубрен учебен материал.Ето как стоят нещата в родното образование :
Всичко опира до оценките. Който му е хванал цаката, полага минимални усилия за получаване на заветната "шестица". Краткотрайният приятен ефект от успешно изпълнената задача обаче не позволява на ученика да съзре нужда от задълбочаване на знанията и в него не се заражда желание за евентуален допълнителен труд. Т.е. отличниците се превръщат в самодоволни конформисти, робуващи на "шестиците". На тях друго не им трябва, не ги интересува и какво въобще учат, защото целта на играта е тази : шестици, шестици, шестици.
От другата страна пък стоят "лузърите", които биват хокани и унижавани поради неспособността им да получават "шестици". И колкото и да ги бият по главата, за да си вземат бележка и да станат гениални отличници, "лузърите" се потискат все повече и повече, докато накрая не решат, че образованието е чисто губене на време и че учителите са злобари, които трябва да живеят на минимална работна заплата.
При това положение е съвсем логично, че българинът лелее за лесни шестици и лесни печалби въобще. А двойкаджиите пък се пропиват или решават да си отмъстят по друг начин на обществото, като например да станат депутати, премиери и т.н.
И положението става безнадеждно, защото населението е неграмотно и неработоспособно.
Решението на проблема е едно - училището трябва да се научи да възпитава граждани. А всичко останало няма никакъв смисъл!
След като завършат гимназия днешните първолаци ще са толкова неграмотни, колкото са и днес.
ОтговорИзтриване