След коротко блъскане на рассудока в Корова милкбар, друзята измудриха, че българската енергетика има обязателна нужда от АЕЦ. Потом премиер Бойко твърдо рече – „Тук ще се строи, товарищи!”, а руските друзя братски го потупаха по плечото и поцеловаха по воласите, дето ги няма.
Ще се строи, ви казвам! Бомба със закъснител ще строим, ще пеем песенки и ще подскачаме в неистов казачок като италиански жаби на заколение.
Защо ще строим? Почему? Зачем? За да не останем без ток, за да ни е евтино, топло и конфортно... Само че сметките на друзята са преднамерено и грязно ошибани, а обществото голтае мухите. Преди имахме ядрени реактори и пак не беше евтино. Значи, дорогие мои, проблемът ни е где-то другаде. Може пък токът да е евтин, обаче някой да прибира горницата вместо госсударството, а? Както става впрочем и с бензина, и с Топлофикация, и с хляба наш насущний...
И след като мужиците наистина са готови да поемат всякакви издевателства, защо да не им построим и една ядрена бомба? Толкова е хубаво и приятно човек да тръпне в нетърпение и да чака момента, в който ще станем най-сетне известни и ще се прочуем с това как не някой чужденец, ами истински български молодец е натиснал някоя кнопка, дето не е трябвало да трога, и след това... Чапай! А где Болгария?
Искам да подчертая, че дори бомбата да не гръмне сега, както например гръмна Фукушима при уж „технологичните” японци, рано или късно бъдните поколения ще заплатят за ядреното безрасъдство. Защото радиоактивните отпадъци трябва да се складират, съхраняват и обработват в продължение на хиляди години - да сте чували в сметките за цените на тока някой да е включвал всички тези разходи? Някак безотговорно е да ангажираме с огромни разноски и рискове от смъртоносно замърсяване нашите потомци!
Колкото до ядрените катастрофи, там вече не става дума за риск, ами за чисто самоубийство. Изразено в средства, Чернобил струва на човечеството над 1 000 милиарда долара. Колкото до човешките загуби, това пък никога няма да го разберем, защото СССР така и не пожела да предостави данни за здравето на онези 600 000 "ликвидатори", все млади войничета, изпратени от държавата-убийца да чистят следите от най-голямото (засега...) ядрено престъпление срещу човечеството. И кой знае защо съм склонен да им вярвам... Не, аз дори съм сигурен, че наистина нямат статистика така, както съм сигурен също, че въобще не им пука за нас, обикновените хора. Можем да загинем с хиляди, а на тях ще им струваме не по-скъпо от един паметник. И това е всъщност основната причина да се построи АЕЦ Белене.
Паметникът на ликвидаторите...
Коментари
Публикуване на коментар