СЕПТЕМВРИ ЩЕ БЪДЕ МАЙ, А БУРГАС – МАЯМИ БИЙЧ...

Вече не е нужно човек да разполага със свръхестествени възможностти, за да превърне с едно щракване на пръсти зимата в лято, а прашните улици в плаж... Е, щракването изисква време, организация и средства, но в крайна сметка е достатъчно да вземем самолета и да отлетим за някоя топла и приветлива страна, където дебелите палта бързо биват заменени за бански костюми.

И след девет часа път се озоваваме от другата страна на Атлантика, в Маями Бийч!

Държа да уточня, че Маями и Маями Бийч са разделени – първото е средно голям град с небостъргачи, разположен върху континенталната част на щата Флорида, а второто е американски курорт, намиращ се върху острови, свързани посредством мостове с континента, където основно ще намерите хотели, ресторанти, резиденции, плажове, алеи за разходка, атракции, модни бутици, сувенирни магазини, игрища за голф... и това е кажи-речи всичко. Освен това Маями е на трето място в САЩ по филмова продукция (след LA и NY), което пък обяснява защо често можете да се натъкнете на снимачни площадки и автобуси с реквизити.

Всъщност, тези от вас, които са били в САЩ, но не са имали възможност да отскочат до Маями Бийч, би трябвало да се досетят как изглежда този чудесен курорт. А сънародниците ни, пребивавали единствено на незабравимото и неизбежно българско Черноморие, също могат да си го представят сравнително лесно – Маями Бийч разполага с огромен плаж, който обаче е чист и не е обнаружен връз целокупната си площ с чадъри. Не се продава също така и варена царевица, чиито кочани след това да бъдат забучвани в пясъка от палави младежи, слушащи чалга достатъчно силно, за да ги чуят чак в Батуми. Веднага след плажа американците са разположили дълга зелена площ, през която преминава криволичеща алея за разходка/спортуване. Освен това тук-таме са разпръснати различни гимнастически съоражения, спортни игрища, детски площадки. Наистина, американците с удоволствие спортуват!

Успоредно с алеята е разположен булевард (Ocean Drive), по който се нижат с бавна скорост американски коли, коя от коя по-грамадна и лъскава... Признавам, че за първи път през живота си виждам толкова луксозни автомобили на куп... И толкова огромни! Повечето модели дори не се продават на Стария континент. Когато решихме да наемем кола за разходка, най-малкият модел в агенцията беше един Волксваген Пасат... А аз не съм запален водач на МПС - рядко ми се налага да кормувам и затова предпочитам малките коли. Нямате ли поне някой Голф? –питам аз, нали съм си от Перник... Не, кай байчото, нямаме по-малки коли, а и тази не се дава под наем, на "коуегата" е.

В крайна сметка взехме някакво Сузуки Кизаши, което свърши чудесна работа, нищо че беше големичко.

Отатък булеварда са подредени ред хотели в стил арт-деко – сравнително ниски, но пременени в нежни, пастелни тонове, сградите се вписват чудесно в синьо-зеления пейзаж, съставен от океана и растителността. (Т.е. получило се е точно обратното на Слънчев бряг, така че и това лесно межете да си го представите.)

Всъщност, стилът арт-деко започва още от къщичките на спасителите, разположени на плажа – явно градоустройственият план е съставян в продължение на десетки години и съвсем целенасочено от банда маниаци на тема арт-деко! И затова може би чувството за хармония и подреденост не ви напуска в този иначе класически курорт, предназначен за плажен туризъм и крайморски отдих от типа „Ривиера”.

Под всеки хотел пък задължително се помещават и ресторантчета, предлагащи по всяко време на денонощието адаптирано меню с уж специално намаление. И любезни момичета те увещават, че имаш невероятен късмет да попаднеш точно сега на точно това намаление... Позамислих се малко и се сетих, че в Маями непрекъснато се изливат хиляди туристи, дошли в региона на круиз из Бахамите и т.н., които остават тук за по няколко часа и съответно може би се подлъгват по примамливите моментни оферти, траещи целодневно... Но в никакъв случай не са измамени, защото цените са съвсем прилични и дори бих казал по-прилични от Слънчев бряг, защото храната е... хъм... американска, но качествена (т.е. не те хваща скоротечен гастро-ентерит като от созополска каварма) и поднесена от изключително любезни хора. И тук може би е мястото да спомена, че американците са далеч по-гостоприемни от, например, нервните французи или вдигащите непрестанна врява италианци. Мисля, че от всички страни, в които съм бил, най-любезен прием съм намирал в Щатите. Което пък компенсира вкусовите качества на американската кухня.

Освен Ocean Drive добро място за прехапване са и улиците Lincoln Road и Espanola Way.

....

Между Маями Бийч и Маями пък можете да видите островчета, окичени с вили на богаташи и звезди. Поразходихме се между тях с автобус-амфибия, който първо ни разведе из града, след което се гмурна във водата, а екскурзоводката настояваше всички да кряскаме като патоци. Така успяхме да видим един куп имоти за по 10, 20, 50 милиона в зелено, които така или иначе въобще не са ми по джоба.

На едно от островчетата има хубав зоокът с екзотични животни. Един ден си направихме екскурзия и до него. Фламинго, папагали, крокодили и много, много деца, цели училища, доведени на разходка с перфектна организация.

В най-южната точка на South Beach са построени огромни резиденции-небостъргачи, в които американските пенсионери обичат да прекарват старините си. Предполагам, че и българските пенсионери биха инвестирали с удоволствие там, само дето апартаментите вървят малко скъпичко - от 2 милиона долара нагоре...

....

Общо взето останах наистина приятно изненадан от Маями Бийч, въпреки че намирам плажния тип почивка за безинтересен. И уж всичко прилича на класическите европейски курорти, а всъщност навсякъде съзирате американски отпечатък със съответното поамериканчване най-вече в размерите на нещата и мащабите на пространството... Още с приземяването на самолета през нощта забелязвате, че градът е осветен много по-ярко, сякаш светлините са насочени не само към улиците, но и в небето. Освен това хотелите и хотелските стаи са по-големи, креватите са поне два метра широки. Улиците са XXL, за да могат колите XXL да вземат спокойно завоите. Порциите в ресторантите също са XXL, а сервитьорите пък ги сервират с усмивки XXL. Чистотата е безупречна, слънцето и спокойствието също, всичко е по конец. Мисля, че именно това бихме се опитали да постигнем на нашенското Черноморие, ако имахме някаква мисъл да правим нещо професионално. И понеже идеи определено липсват, а междувременно курортите ни растат и придобиват все по-причудливи и непредвидени форми, реших да измисля специален урбанистичен план, чрез който в далечното бъдеще Бургас ще стане българското Маями Бийч!

Предложението ми е много просто. Първоначално предлагам да се освободим от бремето на старите и грозни сгради барабар с неадекватната и недостроена инфраструктура и некадърния обслужващ персонал и институции. За целта населението и трудещите се на територията на Черноморието трябва да бъдат евакуирани. В същото време с няколко добре премерени ядрени взрива всичко ще бъде заличено от лицето на Земята, като евентуално бихме могли да запазим часовниковата кула на бургаската гара за ориентир във времето и пространството, както и две-три панелки в квартал Меден рудник, където бомбаджиите да си съхраняват инструментите и материала. След това ще изчакаме няколко века радиацията да се разсее. Но не се безспокойте, това време няма да бъде загубено, защото дотогава ще сме успели да обучим най-сетне нашенските сервитьори да се усмихват като американците и да разбират какво им говориш. А и едновременно с това глобалното затопляне ще е превърнало родината ни в тропически рай, в междублоковото пространство ще са избуяли палми и баобаби, в небето ще прелитат ята папагали, а весели маймунки ще се боричкат в градинката на Данон срещу Конака в столицата. Така България ще е нещо като остров Бали на Балканите... И понеже дотогава американците вече ще са се преселили да живеят на друга планета, нашата туристическа индустрия ще се развива почти без конкуренция - единствено Сибир ще изпълнява ролята на голф-игрище и ще ни дърпа малко от клиентите, но иначе всички земляни, предпочели да останат на родната ни планета, ще идват да пият Шуменско при нас в Ню-Маями, бивша бургаска околия!

Туй то, предложенията са мои, а изборът... Или просто вземете самолет и отидете в американското Маями, където чичо Сам със завидна лекота и малко повече мисъл и добра воля вече е построил прототипа на идеалния курорт.А Бургас ще се превърне в Маями не през септември или през май, ами на кукуво лято.