Като сме се разприказвали за корупция, та се сещам за единственото ми пътуване до България по времето на бат’ Жан Виденов. Беше през лятото на 1996-та, народът тънеше вече в солидна мизерия, а приятелят французин, с когото пътувах тогава, намираше за страшно забавно особеното внимание, с което ни "обграждаха" по ресторантите – правехме сравнително добър оборот за тогавашните стандарти и затова сервитьорите се страхуваха да не избягаме без да платим...
Влязох в страната с български паспорт, поради което трябваше да изляза пак с него, обаче тогава се появи непредвиден проблем с фуражка вместо глава. Паспортът ми беше с изтекъл срок на годност, а за да го подновя, трябваше да взема бележка от военните (тогава България все още не беше демократична държава и различните институции разполагаха с общи бази данни). Показах студентска книжка и всякакви доказателства, че не мога да служа в армията, но шапкарите бяха категорични – трябваше да бутна нещо. Аз обаче се заинатих. Поразрових се и открих няколко начина да се измъкна. Първият ми бе подсказан от директора на паспортната служба в окръжния град *** - оказа се, че срещу скромната сума от 100 щатски долара, на летище София, еди-кой си човек може да ми сложи печат върху чуждия паспорт – все едно сега влизам в страната. А след това можех необезспокоявано пак да изляза с чуждия паспорт. Евтино, лесно, практично... Представете си само, че срещу 100 долара всеки престъпник можеше да се сдобие с желязно алиби – печат, удостоверяващ престой в чужбина.
Мога да ви уверя, че този вид сделки не са плод на развинтеното въображение на директора на паспортната служба, защото се срещнах и говорих с въпросните „хора” на летището.
В крайна сметка се измъкнах без да плащам нищо. Леля ми беше приятелка с любовницата на висш чиновник от Външно, който завъртя един телефон на познати военни и заветната бележка ми бе издадена за броени минути.
Метафорично казано, любовта победи...
...
Ама ти не си служил? Абе какъв мъж си?
ОтговорИзтриванеТова на майтап. А иначе паспортните са невероятни. Една колежка от Германия всяка година я разиграват. Обаче тя е твърдо против даването на подкупи и упорито се разправя. И тръгнали да ми се правят на изненадани Йосич как бил влязъл, преди пък за Куйович-Муйович. Циркаджии!
Куйович и Муйович как са влезли - ясно, ама оня третия (забравих му името) как е влязъл, това ми е любопитно.
ОтговорИзтриванеИначе - вярно е, да не попаднеш в ръцете на бюрократи-рушветчии. Не съм имал това щастие, но съм слушал доста истории от познати, та се кръстя и с двете ръце да не стане нужда.
Въх, много ме е яд, значи, че не отидох в казармата да стана мъж за чудо и приказ :-)))
ОтговорИзтриванеКолкото до корумпираните институции... Ами по-натам ще ви разкажа за митниците, където работата е повече от дебела.
Кой третия, че не се сещам за кого става дума? С какво е популярен?
ОтговорИзтриване@САНДО: да, разправи и за митниците, то не че не знаем, ама механизмите са интересни. Може пък някой ден да потрябвт, речем ли да се корумпираме. Чудя, тия хора по цял ден това ли мислят. И това че на мен не ми идват наум разни такива комбинации, значи ли че съм тъпа?
Това за третия беше задявка. Не че не му зная името, но не е много за пред хора. Създател и кръстник му е Румен Петков в едно знаменито интервю: http://www.youtube.com/watch?v=PKDkSAzbh3M
ОтговорИзтриванеПривет, научих че сте бивш жител на гр. Перник и искам да ви попитам за личното съгласие да публикуваме последните ви неща в блога автоматично в пернишка блогосфера?
ОтговорИзтриванеСандо, не се ядосвай, че не си служил в казармата, това си беше чисто загубено време. Две годинки от най-хубавата младежка възраст и безброй извращения на старите войници. Имало е случаи на изперкване на някои по-интелигентни момчета с по-слаба психика. Защото някой малоумник-стар войник е избивал комплекси. Аз не съм бил свидетел, но са ми разказвали за мерене на 20-30 метра помещение с кибритена клечка или сапунисване и бръснене портрета на К.Маркс и отделно физическия тормоз. В по-нови времена не се срещаха такива случаи, но някъде все още ги е имало.
ОтговорИзтриванеПоздрави!
@ Miglen : Нямам нищо против да пускаш постовете ми в пернишката блогосфера.
ОтговорИзтриване@ Иван Христов : Нито за миг не съм си и помислил дори, че казармата може да ми донесе нещо положително. Всъщност, казармата беше и една от причините да емигрирам. В първите години на "демокрацията" се разчу за великата идиотщина на родната армия - дотогава всички знаехме неофициално за извращенията, но по-късно вече и вестниците започнаха да разказват за премръзнали крайници на арестанти, за надути с компресор новобранци... И понеже цялата държава беше на нивото на армията, та затова и толкова народ си плю на петите.
"И понеже цялата държава беше на нивото на армията, та затова и толкова народ си плю на петите..."
ОтговорИзтриване...за което мога да кажа само "Браво!"