събота, 26 март 2016 г.

Лети мъдрост на моторетка...

Вчера един мой познат алжирец изрече някаква народна мъдрост, която така и не разбах. "Пилето, което пее, снесе яйцето..."
В случая преведена от берберски и съвсем извън контекста народната мъдрост не изглежда никак мъдра, напротив. Иначе смисълът й е, че този, който е предложил на другите да се направи нещо, в крайна сметка сам е свършил работата.
Малко... пилищарски звучи и доста подхожда за блогуване с пилци, нали?
По този повод се сетих да се замисля как ли биха прозвучали някои български народни мъдрости на нечии непредупредени и непредубедени уши?

Например "Преклонена главица сабя не я сече". Т.е. в основата стои идеята за бездействие, примирение, унижение, липса на всякаква инициативност поради страх. Някой би си казал, че подобно поведение е типично за лакеите, робите, мижитурките, които са готови да лазят, но не и да надигнат глава, за да се борят за правата си.

Или пък "Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Т.е. човек сам си е виновен, че се навира между шамарите и иска да постигне нещо по-добро или просто различно от натоящата си жалка екзистенция. Тази поговорка също пропагандира примирението и бездействието.

"Бежанова майка не плаче, Стоянова плаче". Т.е. глупаците отстояват позиции, принципи, права, а хитреците си плюят на петите, избягвайки по този начин излишни разправии и главоболия. Или с други думи казано, Бежан е страхливец и подлец, зарязва плачещото си другарче, за да не се разплаче и той на свой ред... Бежан е жалък тип, бъди предател като Бежан.
"Голям залък глътни, голяма дума не казвай!" - затваряй си устата демек, недей да казваш каквото мислиш, ами кажи половината истина, за да не стреснеш някого или пък да не се изложиш. Или пък се подмажи, поласкай мъничко, защото "блага дума и железни порти отваря".

Спрях се върху тези поговорки, защото те отразяват... бегло и по особен начин... някаква форма на социални отношения и на гражданска позиция. Иначе в българската култура имаме изключително много поговорки с гладни мечки,  бързи кучки и прочие метафори относно работата. За тях не мога да се произнеса, защото връзката понякога ми убягва. И най-вече дълбочината на реториката.
"Сговорна дружина планина повдига". Хубаво де, солидарни сме, но не е ли само, за да му е по-лекичко на човек?
"Бързата кучка слепи ги ражда". Винаги, ама абсолютно винаги новородените кученца са със затворени очи и не разбирам защо бързият труд на професионалиста притеснява толкоз народонаселението... Или пък "Бързата работа, срам за майстора" - наивниците си мислят, че майсторите са факири, ама не, те всъщност са най-бавни и се туткат с часове...
"Залуду работи, залуду не стой". И това ако не е инфлация на труда...
"Ден година храни" - един ден бачкане, след което цяла година излежаване и иха-уха.

И въобще извадени от контекста, поговорките престават да имат значение спрямо дадена ситуация и говорят единствено за себе си, т.е. за социалната норма, която ги е родила и отгледала, за да могат хората да ги използват в ежедневието и те да пасват на нуждите като "дялан камък". И така ни става ясно с какви животни (понякога умрели магарета) и растения (падащи круши) сме заобиколени, какви занаяти се развиват по нашите земи (овцевъдство и паша на патки), от какво ни е страх (да не настинем и да не се минем) и с какво се храним (например със сирене, което е с пари)... Разбираме дълбочината на наблюденията и анализа, житейската философия, както и някои тенденции у хората, ползващи поговорките.

Ще ме извинявате, но не не съм впечатлен никак дори от народните мъдрости. Напротив, намирам че подобни цитации пречат на критичната мисъл и пълнят главите на хората с примитивни стереотипи. Освен това "народната мъдрост", "народното творчество", "природната интелигентност",  и като цяло "хората от народа" бяха поставени на пиедестал, за да се оправдае наличието на неграмотници, дебили и формени идиоти начело на Партията-държава. Т.е. критичната мисъл на интелектуалеца се превърна в недостатък, а първобитните реакции и напъни за създаване на изкуство бяха издигнати в култ.
Излишно е да ви обяснявам, че продължилото половин век лоботомизиране на народа дава плодове и до ден-днешен... Дава дори цели тикви, които успешно продължават делото на бай Тошо, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, Милко Балев, Славчо Мандраджията, Георги Боков и т.н.

Така че пословиците съдържат в себе си единствено смисъла, който искаме да вложим и можем да разберем...
Или с други думи казано, колкото и глупава да е една пословица, човек винаги ще намери начин да я пробута в удобен контекст. Което пък ми напомня за следната африканска поговорка :
"Колкото и кльощав да е слонът, тестисите му винаги ще напълнят тенджерата".
Какви неща само готвят хората....



.....



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 23 март 2016 г.

С Диди на басейн

Чудих се какво да напиша за рождения ден на баща ми и... четейки един блог, се сетих!

Като малък ходех редовно на басейн, защото плуването ни е семейна традиция - и баща ми, и неговият първи братовчед са републикански шампиони.
След това дойдоха смутни времена, аз станах хулиганин, след това заминах за чужбина... И след близо 25 години прекъсване започнах да плувам отново чак миналото лято.
Ходя редовно на басейн заради дъщеричката си Диди, която има урок по плуване всяка неделя в чисто нов басейн в едно парижко предградие.

Понеже си споделяме, та ще ви разкажа как стават нещата там.
Входът е 4,70€ за жител на градчето, а другоселците плащат по-скъпо, защото басейнът е строен с данъците на местните. Има намаление за 10 билета, има и месечен, тримесечен и годишен абонамент. За дъщеря ми входът е включен в таксата за урока, от което излиза, че ако извадим от общата сума цената на входа, самият урок ще струва около 150€ за годината. Влизаш с карта през турникет, вътре се носи музика. Събуваш обувките и влизаш в кабинката. Там се събличаш. Излизаш през втората врата на кабинката, която те отвежда пред шкафчетата. Намираш свободно шкафче, слагаш си дрехите вътре, след което набираш върху автомата номера на шкафчето, избираш таен код и го затръшваш - заключено е.
Минаваш покрай тоалетните, при нужда ходиш... по нужда. Харата са турили отделни тоалетни с всякакви удобства за жени, мъже деца, инвалиди. Предвидено е и помещение за... бебета.

Слагаш шапчицата, минаваш през душа, преджапваш хлорираната вода и басейнът е твой!
Е, при мен е по-сложно, защото дъщеричката ми има аератори в ушите и затова й слагам специална лента, за да не влиза вода.
След това тя отива да плува с учителя, а аз си правя дължините в съседния коридор и гледам какво правят децата. Забранено ми е да давам акъл. Защото веднъж пробвах...

Водата е към 24 градуса.
За половин час и нещо спокойно плуване със зорко наблюдение навъртам един километър и нещо. Дъщеря ми плува около 45 минути. След което отиваме във втория басейн, който е по-скоро за игри и водни масажи с разни струи, жакузита, потоци и водоскоци. Водата е около 31 градуса. Там се плискаме, гмуркаме и правим маймунджалъци тип "вапор-булгар-булгар".
Има и трети басейн за бебета с вода до глезена... Там понякога водим Коко.
Като ни писне, излизаме, къпем се с шампоан на душовете (има и душ-кабинки за по-стеснителните), взимаме си дрехите (отваряме шкафчето с тайния код), излизаме през обратната врата директно към сешоарите (има 4 за големи хора и два по-ниски за деца), вчесваме се, казваме довиждане на уредниците и си тръгваме. На излизане Диди яде задължително ябълка. След това минаваме през магазина за риба и се прибираме да обядваме.

Към басейна има и спа център с хамам, сауна, японска баня и прочие глезотии, но съответно и цената е различна.

Организират и тържества за рожден ден, като игрите във водата се ръководят от инструктор със специални съоръжения - миналата година празнувахме там и децата останаха много доволни. Накрая ядохме тортата и отваряхме подаръците в едно помещение-тераса с изглед над басейните.

А следващата неделя следобяд, т.е. след урока, сме канени пак там на рожден ден! Копират ни!

Дъщеричката ми е на шест години и вече знае да плува без пояси и прочие пособия. А миналата събота, на 19 март, т.е. рождения ден на баща ми, тя се научи да кара и колело. Нищо чудно дядо й да й е помогнал малко от небето!

Плуването е чудесен спорт! Плувайте, а не се занимавайте с глупости!

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 16 март 2016 г.

Гобленът от Байо - един почти хилядолетен комикс

От доста години се канехме да отидем до нормандското градче Байо (Bayeux), с което ни свързва не само любопитството към нормандската история, кухня и пейзажи, но и преки фамилни връзки, благодарение на които децата ми днес са наследници не само на непобедимия болярин Кракра, но и на нормандския херцог Гийом, който след победата си при Хейстингс става крал на Англия.

Тази година всъщност се честват 950 години от битката, а в Байо пък се намира единствената по рода си бродерия/гоблен, разказваща с невероятни подробности как Гийом Копелето, наречен впоследствие Гийом (Вилхелм, Уилям) Завоевателя, побеждава английския крал Харолд и се качва на престола.
Гобленът представлява бродиран плащ с дължина 68,38 м и ширина 0,5 м, върху който се различават различни сцени, описващи превземането на Англия от норманите. Предполага се, че произведението е поръчано от епископ Одон (брат на Гийом) и е било разпъвано в катедралата на Байо, за да онагледява пред неграмотното народонаселение историческите събития. Със своите 636 персонажа, 202 коня и мулета, 505 други животни, 37 сгради, 49 дървета, или общо 1515 фигури, бродерията е безценен извор на данни не само за историята, но и въобще за живота през средновековието.
Можете да разгледате гоблена в музей, където ще научите много интересни факти както за изработката му, така и за съхраняването му в една близо хилядолетна епопея. Редом с това ще видите и възстановка на нормански/викингски кораб, изработен по тогавашна технологаия и преплавал моретата с истински моряци на борда, ще видите и макети с обяснения за битката и последвалите промени в английското общество и история.
На последния етаж на музея се прожектира документален филм за гоблена.

Гобленът от Байо е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
...
Бях особено впечатлен от богатия сценарий, изтъкан от множество приключения и обрати, бягства, вземане в плен, приготовления, преговори, битки, морски пътешествия, корабокрушения, коронясвания, пиршества... От друга страна  действието съдържа типични за онова време теми - храброст, доблестна смърт, чест, честна дума, Божие наказание, природни стихии... А за всичко това е изключително трудно да се говори чрез... рисунки.

Искрено ви препоръчвам да посетите Байо, където освен музея на гоблена можете да разгледате и величествената катедрала, както и музея на Втората световна война. Защото освен с гоблена градчето е известно и с произнесената от генерал де Гол реч - първа изява след завръщането му във Франция.


Средновековна къща

Фрагменти от бродерията...


Входът на музея...
Катедралата, построена в Байо от епископ Одон - полубрат на Гийом и участник в епопеята



....













Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)