четвъртък, 28 януари 2016 г.

РОБИТЕ НА РОБСТВОТО



"Този термин, който е придобил национално значение и продължава да служи за спояване на българската нация, е, остава и ще пребъде робство", каза просветният министър Танев.

Умиращият роб, Микеланджело
 Да ви имам спойката бе, другарю комунистър! Нещо така по-позитивно за спойка не можахте ли да измислите? Нещо конструктивно с перспектива за развитие, което да отведе България към нови хоризонти, да й даде тласък за развитие с надеждата да се измъкне най-сетне от робството. Защото не знам какво точно робство е било  в Османската империя, но знам какво е да робуваш на предрасъдъци и тесногръдие. До гуша ми е дошло от дребнави спорове за думи и думички, за графеми, фонеми, семи и семки, при които всеки чул-недочул темата на дебата изведнъж открива в себе си дремещ лингвист, философ или историк и се втурва да дава мнение.

Вече век и половина се тюхкаме заради пустото робство и му робуваме. А всъщност ние сме влюбени в него, не можем без него! Целият ни социален модел е подчинен на идеята за Освобождение и борба с османлиите. До такава степен живеем с тази идея, че пресъздаваме до съвършенство отоманския модел на държава и общество - с кърджалиите-мутри, с корумпираните кадии-цаци, с разюзданите везири-премиери, с всевластните чорбаджии-олигарси... Турция излезе от османския период, а ние не, цял свят се преобрази по няколко пъти за век и половина, а ние още си татуираме Ботев и Левски по многострадалните плещи. Родиха се и отминаха Стравински, Шостакович, Елвис, Бийтълс, Стоунс, Пинк Флойд, Секс Пистълс, Нирвана, а ние още пеем "Ако умрам ил загинам". Добре бе, байно, какво като умреш? Кому ще липсва недоразвитото ти общество, подчинено на идеи от преди век и половина? И кой ще повярва, че някой някога е излязъл от робството, когато се кълчим под звуците на чалга, наливаме се с ракия и плюскаме гюведж? Това са все турски думи, показващи до каква степен сме свързани анатомически и физиологически с този период от историята си.
Ние сме такива, каквито сме, защото се харесваме като роби. И затова не искаме друго и държим на думичките.
Освен това е къде-къде по-лесно да се биеш с несъществуващата вече Османска империя и да ревеш за жертвите й, отколкото да се занимаваш с ДНЕШНИТЕ проблеми и да се грижиш за ДНЕШНИТЕ жертви.

....
Иначе за любителите на поучителни цифрички ще упомена няколко дати :
Великобритания – окончателно премахване на робството през 1838 г.
Османска империя – 1847 г.
Франция – 1848 г.
Русия премахва крепостното право през 1861 г.

 ....
....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 18 януари 2016 г.

РАЗХОДКАТА ДО ПЕТРА И ЗАБЛУДЕНИЯТ ГИД

По време на една голяма разходка из Червено море получих чудесен подарък за рождения си ден - екскурзия до йорданския град Петра, който винаги съм мечтал да посетя, най-вече откакто видях оня филм с Индиана Джоунс, дето изтърва там свещения Граал.
Автобусният преход щеше да ни отнеме общо 4-5 часа (отиване и връщане), след това щяхме да вървим пеш около 40 минути (пак в двете посоки), а накрая и самото посещение на Петра щеше да трае също около 40 минути. През цялото време ни придружаваше един сладкодумен гид, чиято задача беше да ни занимава през всичкото това време. А и не само.
Гидът ни чакаше в автобуса, а на излизане от пристанището само си намигна с йорданските полицаи - демек контролът е извършен. Ха-тъй, байно - помислих си аз, щом ти имат такова доверие, значи и ти си от "службите". Иначе гидът веднага ни впечатли. Говореше перфектен френски и английски, както и сносен испански и немски, но ни каза, че работи само с французи, защото англичаните били надменни(?!). След това ни разказа как веднъж се скарал с някакъв англичанин, който си качил краката на масата, а това било страшно обидно за домакините по тези географски ширини (все едно стъпваш върху храната, дето ни я е дал дядо Боже) и затова гидът не се сдържал и му направил забележка. Англичанинът обаче му отвърнал, че който плаща - той поръчва музиката, а в случая си е платил и затова може да си прави каквото си иска. Станал голям шок на културите... И гидът се разярил и започнал да псува на всичките му познати езици, поради което го наказали и дори му отнели екскурзоводската тапия и в продължение на месеци бил безработен.
Получи се доста задушевна атмосфера, гидът разказа цялата история на Близкия изток от времето на Адам и Ева та до наши дни, с много детайли и всякакви случки. Гидът определено беше интелигентен човек и се гордееше с историята на страната си, през която са минали един куп цивилизации, кои от кои по-интересни и поучителни. И въпреки всичко сега тези земи са бедни, пустинни и разтърсвани от непрестанни конфликти. Кой е виновен? Ами, много хора комай...
На отиване гидът обеща да ни разкаже историята на страната си, а на връщане - живота, политиката и социалното осигуряване .
Когато човек идва от зеления европейски континент в подобни пустинни области, неизменно си задава въпроса за добива и разпределението на водата с всички произтичащи проблеми в организацията на всекидневните задължения от рода на лична хигиена, пране, миене на чинии, поливане на фикус/мушкато и т.н. И в крайна сметка стигаме до извода, че може би не петролът е най-ценното нещо на света, ами именно водата. Оказва се, че в региона водата е и основен геополитически фактор, използван умело например от сирийския режим при разчистване на сметки с бунтовни племена. Освен това някои цитират водата като основен фактор за военна намеса или окупация на дадени райони. Западният бряг на река Йордан например...

Гидът всъщност беше йорданец с палестински произход, работил дълго време в Либия. Поради тази причина познаваше всички проблеми на арабо-мюсюлманския свят с най-дребните им подробности.

Питах го какво мисли за случващото се в Тунис, за самозапалилото се момче и започналите бунтове... Питах го какво е настроението и в другите арабски страни, в частност в Сирия, където авторитарният режим на Асад очевидно наказва цели етноси, разселвайки ги из най-безводните региони на страната.
Гидът видимо се развесели. Тунис ли? За тукашните араби страните от така наречения Магреб са своего рода диваци, които  не говорят правилен арабски, като много от племената там въобще дори не говорят арабски, ами берберски! Ставащото в Магреба никога не може да зарази другите страни. Особено пък разполагащите с могъщи армии Сирия и Египет. Либия пък е изцяло под чара на полоковник Кадафи, който е страшен симпатяга и пример за подражание. Представяте ли си? Та той подарява коли на служителите си. Освен това Либия е богата страна, ръководи инициативи за федериране на африканския континент.
Слязохме от автобуса и ходихме по мои изчисления около два километра до Петра.
Красотата на пейзажите няма нужда от хвалебствия, а пък и трудно бих могъл да я опиша и впиша по някакъв начин в един текст с открито политическа насоченост. Хем пустиня, хем красота. Затова ще припомня само, че тукашният град е бил някога богат търговски център в сърцето на Близкия изток, който пък е люлка на нашата цивилизация. Но както всъщност се случва често в човешката история, една култура или държава се ражда, цъфти, прецъфтява и умира. Днес останките, на които се възхищаваме в Петра, са всъщност антични гробници, издълбани в пясъчниците, които са се запазили през вековете благодарение на това, че регионът се е превърнал в безлюдна пустиня поради окончателна промяна на търговските пътища.

На връщане гидът наистина ни говори за социалните отношения и за онова, което според него е еквивалент на социалните осигуровки. Всъщност, става дума за кланово подпомагане - членовете на еди-коя си фамилия внасят пари в обща каса и когато някой закъса, касата му отпуска помощ. Т.е. хората се организират по семейна линия, а не чрез държавата.
Иначе йорданците залагат изключително много на образованието и искрено се надяват, че чрез него ще компенсират липсата на полезни изкопаеми в красивата им страна.

....
Няколко седмици след това пътуване до Петра не само Тунис, но и Египет, и Либия, и Сирия избухнаха. Режимът в Тунис падна, в Египет настанаха смутни времена и в момента стабилността се "гарантира" от военните. В Либия Кадафи загуби и властта, и живота си. В Сирия започна кръвопролитна гражданска война, която досега е струвала живота на над 300 000 души, а около 5 милиона са останали без дом. Във всеобщия хаос се роди ИДИЛ - Ислямска държава в Ирак и Леванта. На много места, откъдето минахме по време на круиза, бяха направени атентати (Ейлат, Синаи). Понастоящем жертва на терора е не само Близкият изток, но и Западна Европа... където живеем.
И затова съм малко сърдит на гида, който тогава въпреки скептицизма ми успя да ме заблуди с приказки за спокойствие, солидарност и всякакви други глупости, които явно са съществували единствено в препълнената му с пропаганда глава.
От друга страна му съчувствам, защото и аз съм бил пионерче и жертва на мозъчни промивки. Освен това чрез него ми стана ясно колко заблудени са понякога хорицата и колко им е трудно да разберат дори собствената си страна, собственото си общество.
Дано някога пак по пътищата към Петра закипи спокоен и мирен живот.





....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 12 януари 2016 г.

Кой какво е заслужил

В началото беше самочувствието.
Едно огромно, надуто, пълно с въздух самочувствие.
И един вдигнат поучително пръст.
След това ръката посяга към чашката ракия. После взема вилицата, боцка краставичка и я поднася към устата, внимавайки да не капне мазно на панталона. Ръката оставя виличката прилежно подпряна на ръба на паницата, изчаква ораторът да сдъвче, след което пръстът пак заема поучителна позиция.
Свещенодействието изглежда деликатно посвоему, но и надменно, и някак самобитно. Както белите чорапки в съчетание с черни мокасини и кафяво кожено яке. Както и примитивната мисъл, чакаща удобен момент и достатъчно количество алкохол, за да излезе наяве и да стъписа света.
Продължението е поучително и пълно с презрение, омерзение, снизхождение, цинизъм.
"Немците си го изпросиха."
"Французите си го заслужиха."
....
Тази сцена съм я виждал хиляди пъти, а и я е имало много преди мен. Ще я намерите и в литературни произведения от зората на българската литература, но най-вече ще я прочетете в социалните мрежи - във виртуалното пространство разгологъзването е закон и незнайно защо всеки показва онази част от себе си, която по принцип се свени да изтъпанчи на показ.
Изведнъж лъсва простотията, неграмотността, омразата.
И всичко това се заключава в този вдигнат поучително пръст - ТЕ си го залужиха, а НИЕ сме им наблюдатели и съдници. Защото НИЕ сме тарикатите, перфектните играчи. ТЕ нека мрат, НИЕ сме се скътали и не мърдаме. И вече колко века така. Нито крачка напред. Пълна стагнация. И Лили Иванова.

Щеше да е смешно, ако го нямаше прецедентът на чалгата - всички казваха "Но пасаран" без да предприемат нищо. До момента, в който се оказа, че чалгата е погълнала всичко и всички. Сега тези кръчмарски съдници, чийто мисловен тайфун не би предизвикал вълнички дори в чаша вода, налагат примитивната си социална позиция на жадното за сензации обществено мнение, превръщат пропагандната провокация в историческа истина и съзират в престъпленията световни конспирации, наченки на цивилизационен упадък, началото на края на нашия свят, причина за расова саморазправа и ясен знак за окончателното разцепление на човечеството на "добри" и "лоши".
Тези саморасли философи са полуинтелигентни, защото не са счели за необходимо да учат докрай, те са самоуверени и самовлюбени, те познават историята откъслечно, но са сигурни в способността си да отгатнат смисъла й без никакво интелектуално усилие, те не са пътували никъде и не са срещнали никого, нямат база за сравнение, а и не искат да сравняват, защото се считат за единствени и неповторими.
И тях ги приехме лековерно, подценихме ги и ги оставихме да унищожат здравия разум и аналитичната мисъл. Така те плъпнаха навсякъде, превзеха медиите, окупираха институциите, присвоиха си гласа на обществото, превърнаха се в елит, задаващ ритъма. А ние, плебеите, кършим снага в див гюбек при всяко поучително повдигане на пръста. Защото ни се иска да вярваме, че сме различни и че доброто ще ни сполети без да ни се налага да полагаме усилия и да даваме жертви. Че ние наистина сме тарикати, че не сме най-бедни и онеправдани, че все някога и някой друг ще е прецакан... Някой, който също така ще спре да води битка за просперитет и ще застине в очакване и самосъзерцание.
....
Та, какво е значи общото между един червен агитатор, юрист-лъжедемократ и пернишки алкохолик? Ами общото се състои в това ново национално обединение около тайната надежда, че магарето на комшията най-после ще умре и те ще се окажат прави и носители на универсалната истина. Гореупоменатите индивиди делят една и съща нехайна подлост, както и низостта да се занимават с чужди проблеми, които определено не могат и не знаят как да разрешат. В същото време са също толкова неспособни да помогнат на собственото си общество, което съвсем очевидно е най-изостаналото на континента в икономическо, социално, културно, образователно, здравно и всякакво друго отношение...
Но на кой му пука? На кой му пука че няма интелектуален елит и че народът стои хипнотизиран пред вдигнатия поучително пръст на опиянените от мерзостта си факири?
Ето, на мен ми пука. На българския емигрант. Работя и плащам данъци в Европа и съм първи инвеститор в България. И най-вече съм защитник на републиканските ценности. Затова ви го казвам без да ми мигне окото - затваряйте си гагите, глупаци! Запазете поучението, презрението и снизхождението за себе си!




...
...

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 11 януари 2016 г.

МАЙОР ТОМ ИЗЛЕТЯ ЗАВИНАГИ

През последните месеци/години го слушам непрекъснато. Дори и децата ми вече знаят голяма част от неговия репертоар, а дъщеричката ми редовно си тананика Ch-ch-ch-ch-changes...
Завърнах се с такъв комсомолски ентусиазъм към музката на Дейвид Боуи благодарение на един много хубав филм - "Тайният живот на Уолтър Мити". В него се разказва за прехода от мечтата и физическия контакт към модерността и цифровизацията. Дейвид Боуи е писал песента си Space Oddity доста преди светът да стъпи здраво на краката си и икономическите прерогативи да вземат превес над изкуството и творчеството, но персонажът от песента се адаптира изключително добре към живеещия в собствен свят Уолтър Мити. Което пък е възможно, защото... Защото Дейвид Боуи просто е универсален.

Да, знам, че чрез Майор Том авторът описва въздействието на популярните по онова време дроги, знам и че самият Дейвид Боуи не е странял от експерименти със забранени вещества или разни други не дотам класически от социален или сексуален характер табиети, но пък как бих могъл да не го подкрепя в търсенията му, след като в тях се е родило такова невероятно творчество с творби, белязали цяла една епоха в поп/рок/пънк музиката?! И как бих могъл да не се натъжа, научавайки, че Дейвид Боуи е излетял завинаги...
Звездите днес наистина ще изглеждат различно.










Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 7 януари 2016 г.

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО УБИЕЦЪТ НА ШАРЛИ Е ВСЕ ОЩЕ НА СВОБОДА...

Точно преди една година братята Куаши нахлуха в редакцията на сатиричния вестник Шарли Ебдо и екзекутираха невъоръжени журналисти под претекст, че богохулстват.

Карикатурата на първа страница в новия брой на Шарли Ебдо, отбелязващ годишнината от атентата, идентифицира истинския убиец, който според изданието все още е на свобода - един
брадат бог с окървавени дрехи и преметнат през рамото Калашников, който тича незнайно в каква посока.
Защото истинският убиец в Шарли Ебдо и магазина Хипер Кашер, а по-късно и в Батаклан и Сен-Дени, наистина е религиозният фанатизъм, успял да промие мозъка на млади и податливи хора, както впрочем навремето пак същите млади и податливи хора биваха вербувани например от болшевиките и нацистите, за да извършват зверства от абсолютно същия характер.
Религията и тоталитарната идеология в крайна сметка доста си приличат. И въобще човешката глупост се явява единствена универсална ценност, противопоставяща се на хуманизма и желанието за социален прогрес. В случая с Шарли и Батаклан извършителите на атентатите са ислямисти, но колко още такива промити мозъци има и в другите религии? Колко още "праведни" християни биха преминали прага на допустимото в защита на убеждения, които са уж хуманни и богоугодни, а пък изведнъж си позволяват да изискват насилие и потъпкване на човешките права? Колко от нас искат дори смърт за глупости и колко кимат одобрително с глава след всяко ново нещастие, злорадстват или дори правят апологетика на престъплението, превръщайки се по този начин ако не в съучастници то поне в поддръжници на престъпниците?
Ако ви е неудобно да си го признаете, ще ви го кажа аз - не само убиецът на Шарли все още е на свобода, но и въобще човешката глупост винаги ще я има и ще се опитва да се налага навсякъде.

 ....
.......
 
Броят на Шарли, излязъл непосредствено след атентатите и отпечатан в осем милиона екземпляра :
 
 



....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)