четвъртък, 31 декември 2015 г.

Две снимки на годината

През изтеклата година станахме свидетели на трагедии, които ни засегнаха и нас, живеещите в Европа и споделящите ценностите на демокрацията и Човешките права.
За мен годината може да се резюмира в две снимки.
Първата символизира мъката на милионите мигранти. Знаете я, на нея се вижда едно удавено момченце - Айлан Кюрди.

Избраната от мен версия обаче съдържа в себе си думата honte - срам. Защото нормалните хора ги е срам и се чувстват виновни заради липсата на адекватна реакция от страна на Европа спрямо страданието на десетки милиони в Близкия изток и най-вече в Сирия. Срам ги е и от последвалите дебати около статута на мигрантите - дали са бежанци или икономически мигранти. Който има съвест, изпитва срам, а който няма, "поема вината с мезета" (тук цитирам Филип Боков - сатрап, слуга на Москва, син на престъпник и баща на престъпник, комуто нищо мръснишко не е чуждо).
....
Горките хора! Представяш ли си какво им е, за да оставят всичко и да тръгнат да търсят щастие в Европа?! - се питаше съпругата ми на висок глас.
Поглеждам я. Пита се, а всъщност много добре знае как се чувстват, защото и тя самата е мигрантка. И аз също съм мигрант, прекосил Европа с полски фиат, спал по приюти и т.н. Родителите ни, повечето ни роднини също са били и са мигранти, състудентите ни, приятелите ни също... Ежедневно срещаме българи навсякъде - едни живеещи нормален живот, други са преуспели, трети просят пред входа на метрото или живеят на палатки във Венсенския лес.
И въобще в сравнение с другите европейски държави България е изпратила процентно от населението си най-много мигранти в западна Европа. Освен това в чужбина има повече работещи българи, отколкото в България, а българските емигранти са основен инвеститор в родината си. Въпреки това обаче българинът се изявява като най-върл защитник на "свещената" си граница, а претекст за пренебрегване на елементарни човешки и християнски принципи се намира под път и над път - мигрантите били предимно мъже, били мюсюлмани, били икономически мигранти, били млади, били участвали във военен конфликт... WTF?!
Особено гротеско бе одобрението, с което голяма част от българското общество посрещна смъртта на невъоръжен млад мигрант, прострелян при неизяснени обстоятелства от български полицай.
Предполагам същите хора са изпитали подобно злорадство и при вида на малкия Айлан, защото не виждам как биха се радвали на смъртта на единия, а не на тази на другия, та нали са все отрочета от мъжки пол, невинни, търсещи по-добър живот. И сигурно биха се радвали и на моята смърт или на някой от моето семейство, което дори ни пожелаха по повод атентатите в Париж - "Смърт на франсетата!" пишеха българи в социалните мрежи, опиянени от неимоверното щастие да видят как някой страда заради фрустацията на една банда жалки типове, приличащи си като две капки вода с тях самите, самообявените наследници на едни други мигранти, посветили живота си на борбата за една презряна в наши дни свобода. Ботев, Левски, Раковски, Вазов - все мигранти...
...

И тук се спираме на втората снимка, символизираща както травмата на Франция, така и моята 2015 година. На нея виждате кметство в парижко предградие, на чиято фасада пише "Свобода, равенство, братство". Цели три философски концепта, които трябва да се защитават с усилия, а прекалено често и с кръв. Не става въпрос за хибридна война, пропаганда, лъжи, подривна дейност, диверсия или някой друг болшевишки прийом, тъй умело използван от цял низ самодержци, ами за конкретен социален проект, дал на човешката цивилизация модерната форма на държавност, т.е. гражданското общество и правовата държава.
Под фасадата на кметството минава едно русичко момиченце на тротинетка - тръгнало е на училище, а баща му, демек аз, подтичва отзаде. В никакъв случай не трябва да закъсняваме, защото според наложените след атентатите мерки за сигурност достъпът до училището е строго регламентиран и ограничен. Така ни започна годината - с атентатите в Шарли Ебдо и на Порт дьо Венсен, така и ни завърши - с атентатите в Батаклан, баровете, Стад дьо Франс. Тате, вярно ли в Париж има война? Не, няма... Не е точно война, не се страхувай, бъди дете!
Момченцето от първата снимка е на три годинки. Момиченцето от втората снимка има братче на същата възраст. Но не само това ги свързва - и двете са човешки дечица, които би трябвало да изживеят едно достойно детство. Но лоши хора искат да им отнемат това право, пъдят ги, нападат ги в собствената им родина. Или пък злорадстват.
Искам да кажа още много неща по въпросите за демагогията и манипулацията, която превръща мизерниците в убийци на деца или в блеещи овце-съучастници, но замлъквам с надеждата, че през  2016 година всичко това ще бъде само спомен.
За Новата година пожелавам само едно нещо, което обаче е всичко - щастливо детство за всички деца на планетата.



...
...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 26 декември 2015 г.

Коледна картичка от Алпите


Весели празници!

От доста години вече празнуваме на планината с приятели. Така сме сигурни, че ще се радваме на снежец, ще дишаме чист въздух и ще караме ски в оптималните условия на френските Алпи.
Красотата е все така невероятна, макар че от година на година заснежаването се променя количествено. Така например по Коледа през последните две години сняг направо липсва под 1800 метра надморска височина, което съсипва ски сезона на по-ниските станции.
Разликата се вижда с просто око - там, където преди десет години целият склон беше засипан с тонове пухкав сняг, сега е заснежена само най-високата част на хребета, като от постоянното топене през деня и замръзване през нощта снегът се превръща в лед.

В резултат на всичко това ски могат да се карат само по високите писти, които за щастие в Алпите никак не са малко. 

От друга страна обаче най-приятните за разходки и начинаещи писти сред горите са неизползваеми, което удвоява наплива към високите писти, поради което и те се повреждат много по-бързо от обикновено.

Останалото обаче си е същото - греяно винце и други напитки, савойски специалитети с тукашни сирена, колбаси, шунки, весели купони, добро отношение от страна на местните към гостите... 
Абе, хубаво си е!

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 17 декември 2015 г.

ЛОВНАТА ЕСТЕТИКА НА МРАКОБЕСИЕТО



Нямам намерение да се правя на пишман-еколог и да ви успивам с приказки за климата, глобаното затопляне и прочие тревожни факти. Същевременно обаче не мога да не повдигна въпроса за мракобесната естетика на някои представители на нашия политически „елит”, които едновременно със световната конференция за климата COP 21, считана от наблюдателите за историческа, не се посвениха да се снимат с труповете на убити от тях животни.

Става въпрос за Лютви Местан, агент на ДС под псевдонима Павел и депутат на ДПС, а убитите от него животни са три вълка.
Всеки човек, разполагащ с елементарни познания по биология, знае, че вълкът е незаменима брънка от хранителната верига. Без него екосистемата просто се разпада. А в същото време е записан в червената книга на животните, заплашени от изчезване. Поради тази причина вълкът е защитен вид и ловът на вълци е забранен. 
Освен чисто природосъобразната ми тревога обаче мен ме гризе и едно друго подозрение. А именно – защо, какво точно кара един уж отговорен и загрижен за всички проблеми на страната си, а в том числе и на екологията, политик да се снима с трупове на убити животни? Хубаво, явно му е приятно да убива, нали така е научен в ДС, но защо се снима? Досега никога не съм виждал подобни снимки на западни политици, може би защото сред „префърцунените” западняци подобно ужасяващо позиране се счита за проява на изключително лош вкус. Или може би защото не излизат от същата школа и убийството не ги влече. Или пък може би ако убиват защитени видове, политическият им живот би привършил за броени минути.
Убитото животно с... борово клонче в устата?!
И друго нещо ме вълнува. Ето, виждате снимката на ченгето Местан/Павел, виждате и тази на другото наше любимо ченге Георги Първанов/Гоце, обвиняван официално в бракониерство дори зад граница. И двамата позират до трупове на вълци, които са унижени дори в смъртта си със зловеща хореография така, както болшевиките винаги са обичали да се гаврят с жертвите си. Освен това и двамата гледат ВСТРАНИ от обектива... Защо ли? Дали са гузни, дали ги е срам? Дали пък изживяват отново и отново опиянението от убийството на вълка, това гордо и свободно животно, чийто символ със сигурност кара враговете на Човека и Природата да потръпват от омраза?
Не знам. И не искам да знам.
Според мен единственият вид, който би трябвало - ако не с пушка, то поне с лустрация и затвор - да се отстреля от политиката и обществото, е този на убийците Гоце и Павел.
...
 
Красота за отстрелване...



...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 15 декември 2015 г.

Мухата Ца-ЦА


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 14 декември 2015 г.

ВТОРИЯТ ТУР НА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

В неделя 13 декември 2015 г. се проведе втори тур на местните избори за областни съвети към тринадестте нови супер-региона, създадени чрез сливането или преначертаването на досегашните 22 региона.
В компетенциите на регионите влизат териториалното развитие, областните инфраструктури, гимназиалното образование, околната среда, летищата, пристанищата и много други.

В контекста на засилено напрежение вследствие на атентатите, както и поради неспособността на управляващата левица да се справи с икономическите проблеми на страната, френските гласоподаватели дадоха силен тласък на крайно десния Национален фронт, предвождан от Марин Льо Пен - дъщеря на скандалния Жан-Мари Льо Пен, който наскоро бе изключен от собствената си партия заради нови провокации и неуместни интервенции. Така на първия тур (6 декември) Националният фронт излезе начело в няколко региона и почти навсякъде си осигури участие на втория тур.

Само че на вторият тур Националнияt фронт не можа да спечели в нито един регион, защото традиционните леви и десни парти се мобилизираха в обща борба срещу крайната десница. Така например в два региона (Север и Прованс-Алп-Кот д'Азюр) левите се оттеглиха в полза на дясната коалиция, отправяйки апел към избирателите си да гласуват срещу Националния фронт. Затова не беше никак учудващо, че Кзавие Бертран и Кристиан Естрози успяха не само да наваксат огромната преднина на Марин Льо Пен и Марион Марешал-Льо Пен (леля и племенница), но и да се наложат убедително. Съответно в речта си и двамата се отблагодариха на левите избиратели, дали подкрепата си за републиканските принципи. Защото нека все пак подчертаем, че представящият се за алтернатива на традиционното управление Национален фронт съдържа все пак в предизборната си програма голям брой идеи, които биха били в разрез с принципите на Републиката, Човешките права и Европа (изваждане на Франция от Шенген и Еврозоната, затваряне на границите, протекционизъм, ограничаване на гражданските инициативи и асоциации).

Крайният резултат на изборите е следният : десницата печели в 7 региона (в това число и в изключително важния Ил-дьо-Франс, т.е. Париж и околните департаменти), левицата печели в 5 региона, а в Корсика за първи път във френската история печелят корсиканските националисти. Интересно е да се отбележи, че на втория тур избирателната активност се покачи с близо девет пункта, достигайки до 58%.
Националният фронт може и да не печели в нито един регион, но пък за сметка на това утроява броя на областните си съветници спрямо предните избори от 2010 г., поради което Марин Льо Пен счита резултата за исторически и потвърждава претенциите си за равноправно участие във властта.


...





Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 13 декември 2015 г.

ТОЧНО ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО


Измина един кошмарен месец, а резултатите от него ще ни вълнуват още дълго време.
На първо място във Франция бе обявено извънредно положение - за първи път от войната в Алжир насам! А в него се съдържат известни ограничения на личните свободи, свързани най-вече с публичните изяви, демонстрациите и произволните проверки, които са временни и разбираеми, но все пак притесняват. Освен това охраната е видна навсякъде и непрекъснато се дочуват сирени на полицейски коли.
Другият пряк резултат са засилените позиции на крайната десница, която се възползва от ситуацията, за да направи мощен пробив на регионалните избори с критикарщина и популистки обещания за повече сигурност, контрол, икономически протекционизъм...
....
През януари също имаше атентати, също французите показаха солидарност в името на свободата, както впрочем го изисква девизът на Републиката им.
На ПЕТАТА Република.
Свобода, равенство, братство.
Свобода да разполагаш със себе си, да живееш в разбирателство с околните, да пазиш интересите си в рамките на закона.
Равенство пред същия този закон, равни права за всички граждани.
Братство...
Братството е онази солидарност в спомените, мислите и действията, която превръща един народ или общност в нация. Братството е желанието да живееш в едно общество с другите, с едни и същи закони и правила, защото искаш родът ти да пребъде, за да сътвори един по-добър свят.
Цели три философски концепта, които не са никак лесен кръст за носене.
Французите са силен народ именно благодарение на тези изковани през вековете и в тежки битки три принципа на френската Република. При всеки нов атентат хората си дават сметка, че ударът не е срещу плътта им, ами срещу този достоен проект, заченат във Френската революция и отстояван оттогава в десетки войни и междуособици.
По време на ноемврийските атентати обаче тероризмът удари и нещо съвсем друго - радостта от живота, която всъщност е духът на Франция. Удари не екстравагантни художници на карикатури понякога със съмнителен вкус, не институция или дадена общност, ами обикновените хора, отишли да да се порадват на човешкия контакт, на спорта и изкуството. Все дребни, но толкова важни неща, които човек не може да оцени, ако не е свободен.
След атентата срещу Шарли Ебдо французите показаха завидна солидарност, макар че в обществото се проведе обичайния за едно здраво гражданско общество дебат - до каква степен Шарли се е държал провокативно и дали е могло да се предотврати нападението с малко повече сдържаност. Сред младежите, изповядващи исляма, често дочувахме признанието, че са се чувствали обидени от карикатурите, както впрочем и много други представители на религиозни общности или политически партии се засягаха и се засягат все още при поредната провокация на Шарли. Някои казваха дори, че не са Шарли.
Тогава беше така.
А сега беше различно.
Този път в солидарността дори няма дебат. Защото не става дума за свобода на словото или някаква друга такава процедурна свобода, ами за правото на човек да диша с пълни гърди вечерния въздух на най-красивия град в света. Правото да затвори очи без да се страхува, че когато отново ги отвори светлината може вече да е изчезнала в пазвата на мракобесието.
Ударът бе срещу удоволствието, за което всъщност живеем, срещу онази жизнерадост, без която човекът се превръща в скот.
...
Понеделник 16 ноември...
Първи работен ден след атентатите.
По инициатива на президента на Републиката французите трябваше да изразят почит пред загиналите в кървавото нападение с едноминутно мълчание.
Наблюдавах как протече минутата мълчание при ученици от една голяма гимназия в околностите на Париж. Когато алармата отекна, всички излязоха от час. Събраха се много по-бързо от очакваното и затова директорът произнесе речта си десетина минути преди звънецът да бие точно 12 ч. Ученици и учители млъкнаха в очакване на минутата мълчание. Така мълчаха много повече от една минута, без да гъкнат, без да мръднат. Хулиганчетата от кварталите, които вечер играят на гоненица с полицията, момчета и момичета от всякакъв произход бяха до един кротки и смирени заедно в болката на нацията си.
Сред тях присъстваха и две групи чужденци - италианци и немци, дошли на гости по европейски проект. Мисля, че мълчанието и солидарността ги впечатлиха далеч повече от кървавата баня от петък 13 ноември.
Но нека видят как една несправедлива атака може да направи обществото по-силно. Нека и те се присъединят към нас и направят Европа единна, солидарна и несломима, каквато е Републиката със своите три оръжия - Свобода, Равенство, Братство.
....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 11 декември 2015 г.

Царят и придворните


(Абе, хора, защо триумвиратът е съставен все от дебелаци?! Пеевски, Борисов, Цацаров...)

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 10 декември 2015 г.

ПОЛИТИКА КАТО ФУТБОЛЕН МАЧ И ПРАВОСЪДИЕ КАТО ФУТБОЛНА ТОПКА



Признавам, mea culpa, много ми е лесно да коментирам футболен мач, когато съм седнал удобно пред телевизора с бутилка безалкохолна напитка и чиния витаминозни фрукти. Виждам засадите, проблемите в защитата и нападението, кой на кого може да подаде, обсъждам близките роднини на рефера и т.н.
 И с политиката е така – седя и коментирам ставащото в България от 2000 км разстояние, като за критерий в анализите и сравненията ми служи утвърдената западна демокрация с образовани политици и съвестно гражданско общество, което си плаща данъците. 

Затова се чувствам малко виновен спрямо онези, които опитаха да се сработят с Бойко Футболето, за да правят реформи. Подиграх им се, нарекох ги балами и наивници. Защото си казах, че е хитро да се изокаш веднага, че царят е гол и прост и че няма смисъл да се таят надежди за поумняването му. 

 А не бива да се говори така. Все пак политикът е политик, за да пробва да направи нещо, да се спогоди, да замаже някак нещата и да издърпа каруцата малко по-напред. Или поне така става в разумните общества, където политиците са, както казах по-горе, образовани, интелигентни и загрижени за бъдещето на страната си. В България обаче подобна конфигурация е рядкост и обикновено срещу един интелигентен политик (когато въобще се намери такъв) имаш десет телета-ритнитопковци, корумпирани до козирката, надменни, безскрупулни и безцеремонни.
Съчувствам на онази част от реформаторите, която действително е реформаторска, и след достойното им оттегляне оправдавам понякога унизителните компромиси, направени с надеждата за реформи. Колкото до останалите от „блока”, чиято единствена цел е била да се докопат до кокал и да си назначат изгорите на топли кресла, мога единствено да изкоментирам по стар български обичай, за кой ли път вече!, близките им роднини и да ги зарадвам с благопожелания за хаотично възпроизвеждане на вида им с произволни партньори.
 Туй то! Мачът се прекратява много преди края на второто полувреме, защото управляващите мекерета ясно и точно заявиха, че нямат никакво намерение да строят нормално общество в рамките на справедлива държавност. И направо биха шута на съдебната реформа, която донякъде може би щеше да вдъхне някакъв положителен тласък на развитие. Затова за сетен път гася телевизора с мисълта, че този мач съм го гледал... Глупав, скучен, договорен мач, в който единствено публиката е губеща. Да се надяваме, че ще отиде пред гишетата да си иска ресто парите...


...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 1 декември 2015 г.

ЗА ИСТОРИЯТА, ПАТРИОТИЗМА, КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ И БОТЕФИЛЕФСКИ



Първо искам да благодаря на Калин Терзийски за завързалия се дебат около Левски, патриотизма и прочита на историята въобще, въпреки че може би не такова е било намерението му, а и не съвсем натам тръгват нещата. Освен това не споделям съвсем неговото мнението. И все пак съм му благодарен, защото от началото на Прехода до ден-днешен този дебат нито беше започнат, нито беше проведен, а пък за отговори и заключения въобще не може и да става дума. Хората гледаха с леко око не само на разплитането на историята, но и на нуждата от нея като основополагащ фактор за създаването на единна и силна нация. Защото както и да го гледате, „нацията е общност от хора с общ исторически спомен и с общ проект за бъдещето” (Ернст Ренан) .

Е, при нас спомен или няма, или пък има няколко - кой от кой по-различен и по-измислен. А единствените обединяващи ни елементи бяха Ботев и Левски, които невежеството ни и изкривеният ни през годините на тоталитаризма поглед превърна в свещени крави и символи на националното ни заколение. Нека си кажем истината в очите – ние убихме героите на борбата за независимост и основните исторически персонажи, за да ги превърнем в идоли, пред които да се кланяме.

Идолопоклоничество ли е, култ към личността ли е, не знам. Знам само, че е грозно, неуместно и обидно за паметта на загиналите да се заключваме в нови догми и в ново интелектуално робство, пречещо на историческата наука да се развива, а на нацията ни да просъществува през вековете и да надскочи историческия праг на Освобождението, за да влезе в Новото време редом с останалите народи, нации, държави, общности, съюзи и т.н. 

Историята е наука за памета на поколенията. Вярно, в нея от изключителна важност са документите и фактите, но освен тях историкът трябва да разполага с три други не по-маловажни неща – обективност, обективност и пак обективност. А при нас нито има документи (тях ги унищожаваме и доизкусуряваме), нито обективност (тя пък идва с интелекта и безпристрастността, които си ни липсват поради... едни други причини). Именно забранявайки разглеждането на историческите факти, както и с преекспонирането, пренебрегването или пречупването им през призмата на нашата епоха ние ги опорочаваме и превръщаме науката в религия на фанатици, готови да тормозят, пребият или дори убият човек заради глупава карикатура на Мохамед или заради вулгарна снимка с портрет на Левски (спомнете си ги онези младежи, дето половин България искаше да ги линчува).

Именно тук не съм съгласен с Терзийски – сравненията на днешните събития със събития от времето на Левски са чист анахронизъм, защото не само контекстът е различен, но и манталитетът е коренно променен. Иначе, да, ако тръгнем да си кълчим мозъка в ненужни реторични упражнения, брадатият и обучен от чужди служби Ботев, нахлул незаконно на територията на Османската империя с въоръжени до зъби и финансирани от Русия наемници и отвлякъл кораб на всичкото отгоре, би могъл да бъде счетен за джихадист... А пък Левски освен за убиец би бил счетен и за агент-провокатор и метежник... Така че историческият релативизъм на Терзийски наистина въвежда някакъв вид дебат, който обаче приема формата на кръчмарска препирня с неуместни примери и свободни цитати за епохи и географски ширини, нямащи нищо общо с подхванатата тема – погледнати през нашите очи, а не през призмата на собствената си епоха, Джеферсън и Вашингтон наистина изглеждат доста... остарели и направо ретроградни.
И въобще покрай парижките атентати видяхме резултата от тоталитарните мозъчни промивки и изкуственото национално самочувствие,  основаващо се върху социален проект, създаден за нуждите на един отдавна изчезнал свят. Защото Османската империя я няма, Австро-Унгария също изчезна от картата, колониалните империи приеха съвсем други форми, Русия тоже. Минаха Промишлената революция и две Световни войни, светът бе разделен от Желязна завеса, а след това се обедини в глобално село, разтрисано от нови видове конфликти и проблеми... А ние седим, въртим и сучем, и мозъкът ни не може да се откъсне от наложените стереотипи за величие и слава, поради което изпуснахме да видим и усетим болката на Западните демокрации от терористичните удари. Вместо това ние започнахме отново и отново да бълнуваме, да обвиняваме жертвите, да се сравняваме с тях по заслуги и да съдим, да се слагаме все така в центъра на живота и вселената. Кажете, как е възможно здрав мозък да сравнява случилото се в Париж (и това са все неща, минали ми пред очите във виртуалното пространство) с Нишкото въстание (1841г.!!!), Баташкото клане, Индиго, Катуница, Сарафово и прочие нещастни събития?!
Така че логика в такъв дебат около прочита на историята ни има. Само че тя не е нито тази на Терзийски, нито онази на „патриотите”, дето се тупат в гърдите и крещят „булгар-булгар” с повод и без повод.
....
Гледам татуираните с Ботев, Левски, цитати от „Епопея на забравените” и прочие символики гърди и плещи на младите „патрЕоти”, щъкащи полупияни, полуголи, полуинтелигентни по застланото с патрЕотичните им фекалии родно Черноморие и си казвам, че... аз май не ставам за патриот. Някак си не ми е патриотично да гледам как същите тези младежи, побили гордо българския трибагреник на софрата, изнасят десетки кофи отпадни води от караваната си и ги изсипват в рекичката, изливаща се директно на плажа. Някак си не ми се иска нито да имам общ спомен с тях, нито въобще нещо общо. Просто искам да си дадат сметка, че с колкото и исторически личности и байряци да се закичат, пак ще са същите като онова, дето изсипват в рекичката. 
....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)