понеделник, 8 юни 2015 г.

Двеста години от битката при Ватерло (18 юни 1815 г.)

От другата страна на Триумфалната арка и диаметрално противоположна на Шанз-Елизе се намира avenue de la Grande armée (авеню на Великата армия). Някога така я е нарекъл Наполеон Бонапарт в чест на френската армия, защитаваща принципите на Френската революция и победила през годините 5 международни коалиции.

След битката при Ватерло Наполеон се завръща победен и армията му не дефилира под Триумфалната арка, която тогава е все още в строеж, а на нейно място гордо се е извисявал един... макет. Вместо френската армия дефилират руснаци, прусаци и австрийци... Но това всъщност няма значение, защото Наполеон вече е оставил дирята си в историята и е дал на света новата държавност, подчинена на закона и заслугите.

Интересно е да се види колко различен е погледът на французите върху Наполеон от този на другите народи. Много малко от тях го считат за гениален пълководец и малцина ще забравят да споменат деспотичното управление на императора. В същото време всички ще ви припомнят Наполеоновия кодекс, послужил за основа на съвременното законодателство по цял свят. Ще ви изредят и един куп закони и институции, създадени от Наполеон и съществуващи до ден-днешен. Държавният съвет, сенатът, гимназиалното обучение с матури, военната школа Сен-Сир, Почетният легион, префектурите, Банк дьо Франс, апелативният съд, касационният съд, търговските камари, сметната палата и още десетки и стотици нововъведения - всички те не само надживяват битката при Ватерло, но и в крайна сметка побеждават победителите, превръщайки се в модел за модерно държавно устройство.

Така че загубата на Наполеон е всъщност загуба за прогресивните сили в Европа и главно за Русия, която не само пропуска възможността да приеме модерността, но и се превръща в основен бранител на склерозиралите европейски монархии и Стария ред.
Много от руските офицери, стигнали чак до Париж с Александър I, сами си дават сметка за отчайващата изостаналост на страната им. И така се заражда движението на Декабристите и опитът за военен преврат, удавен в кръв от Николай I, бъдещия "жандарм на Европа".

Затова с отбелязването на годишнината от битката при Ватерло се чества всъщност победата на статуквото над новото и прогресивното.

"Славата ми не се гради върху спечелените 40 битки - Ватерло ще заличи спомена от всички тези победи... Това, което никой никога не ще заличи, е моят Граждански кодекс."
Наполеон Бонапарт



....
....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Очите на цар Самуил...

Честно казано, добре се посмях покрай новата статуя на цар Самуил и светещите й очи. От доста време не се беше появявал толкова удобен повод за вицове, картинки, колажи, сравнения...
Дори прочетох някъде, че живеещи отсреща граждани са подали оплакване, защото погледът на царя ги тормозел - пречел им да спят, а пък и ги смущавал в по-интимни моменти... Други пък обвиняват приликата му с Нептун за неочакван мор по декоративните рибки...
Аз лично съм на мнение, че светещите очи не добавят нищо особено към една творба, която така или иначе не може да ме впечатли по никакъв начин.
Е, можеха евентуално да го направят да мърда с глава и да говори...
Иначе все пак се учудвам, че на скулптора може да му хрумне да освети погледа на един цар, чиято армия е с избодени очи...
Намигване на историята, може би? Хитро!


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 3 юни 2015 г.

ЕДНА ОБИКНОВЕНА ГРАЖДАНСКА НЕГРАМОТНОСТ

Вчера покрай расистките истерии в Гърмен мернах един куп пошли и направо престъпни послания, но едно от тях ме впечатли особено - на една снимка мъж и жена държаха плакати с призив за дискриминационни действия срещу малцинствата. Всичко щеше да е напълно естествено фашистко и нацистко, ако текстът на плакатите не съдържаше грешки. Ще речете, че не е сериозно да се пише с грешки... Напротив, сериозно е, защото отговаря на интелектуалното ниво и социалната принадлежност на протестиращите. А това са две изключително важни и показателни неща - един грамотен, умен и социално задоволен човек, възпитан в уважение към ближния и тям подобни християнски и прочие ценности, абе въобще възпитан някак, няма да се поддаде на подобни примитивни идеологии и да стане нацист, комунист или друг вид екстремист с тояга в ръка, изливащ фрустрацията си от цялостното състояние на страната върху малцинствата, т.е. върху най-бедните и нещастните от всички.

Освен че е сериозно, разпаленото етническо напрежение е и тъжно. Представете си само, след толкова години расово и класово насилие, ние все още не сме преболедували първобитния расизъм и все още не сме успели да наложим закона над емоцоионалните реакции и възмущението от събития, представени ни по тенденциозен начин в медиите. От което можем пак да заключим, че сме достатъчно глупави, за да се оставяме да ни манипулират с етническа и расова омраза, докато другаде се вършат безобразия от високопоставени люде на национално ниво.

И затова общата неграмотността е показателна и за гражданската неграмотност на българина и обяснява донякъде социалната му изостаналост и зловредност.

Разочарованието ми е пълно, когато сред агитиращите срещу Човешките права и демокрацията съзирам много свои приятели и познати. Жалко.

...
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 2 юни 2015 г.

Реформа ли?

В думата "реформа" се съдържа "форма", т.е. вече съществуващият обект бива променен целенасочено и разумно към нещо по-добро. В този смисъл реформата означава добавка, поправка, подобрение. Сега е много модерно да се замислят реформи и да се надуват политически мускули с новаторски идеи за извършване на спешни реформи, чрез които да наваксаме загубеното време и да настигнем цивилизованите страни и народи. А като ги настигнем, ще подметнем небрежно и сякаш почти нищо не сме изпуснали : "Сори, имаше задръстване, кой вкара гол?"
Само дето сегашната форма не става за реформиране, защото формата сме самите ние.
Ето един пример за невъзможната реформа в здравеопазването. За пореден път трагедия в родилното отделение показва до каква степен всичко е сбъркано. Припомням накратко - в Тетевен банда медици изтезават родилка, унижават я с обиди и я тормозят физически до умъртвяване на бебето й. Основни причини за смъртния случай очевидно са прекомерното натискане върху корема на родилката - метод на Кристелер (по думите й пред камерите на "Господари на ефира", акушерките буквално са се катерили върху нея, за да натискат с цялата си тежест), както и високият форцепс.
И именно тук на един здравомислещ човек му се изяснява проблемът. Въпросното "натискане", както и високият форцепс са ЗАБРАНЕНИ от всички здравни организации, защото могат да доведат до усложнения и увреждания както при новороденото, така и при родилката.
Та, въпросът ми е, след като има вече закон, след като има правило, след като има норма, след като се знае кое е хубаво и кое е лошо, какво точно трябва да се реформира, за да се избегнат подобни криминални постъпки и при евентуалното им наличие виновните да бъдат наказани своевременно и адекватно?
Ами всъщност нищо не може да се реформира, защото грешно е самото отношението към човека. А то е такова, защото в продължение на десетилетия българинът бе учен да презира личността, индивида, човешкото същество като единствено и неповторимо създание, достойно за уважение и единствен смисъл за съществуването на организации, институции, държави. Нищо не може да подлежи на реформа, докато мисленето и действията на индивида се проектират в условията на тоталната държава и тоталното общество, в което всички се размиват в един "колектив" с "колективна" отговорност и колективно наказание и където индивидът не е цел, а средство.

Ха сега да видим, как ще реформираме нещо, което може да подлежи единствено на осъждане и унищожение и как ще реформираме едно общество, което вече толкова години отказва да скъса с тоталитаризма и да прилага закона на демокрацията. 
Ще реформираме, ама... друг път.

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 1 юни 2015 г.

Жената до Бареков и безочието до безнаказаността

Първоначално ми досмеша, когато се поставих на мястото на феминистките, четящи
квалификации от рода на "жената до Бареков"... Значи жена, но без име - на кой му пука за името... Просто "жената". След това идва географското понятие "до Бареков"... Бареков значи представлява с височайшата си англофонска особа оста, около която гравитира някаква си там "жена". Забележете учтивото "до" - значи не е нито невъзможните "над" или "пред", нито лукавото "зад" (там отдавна действат разни олигарси), нито пък многозначителното "под". Не, хората са го исмислили жената да е "до", като същевременно тя не е точно съпруга, но дружка някаква "до Бареков".
Та тази забавна "спътница", за която впоследствие научих, че се казвала Мария Календерска, напоследък прави стряскащи изказвания "около" кандидатурата си за кметица на София.
"Жената" предлага значи да се изгонят ромите и бежанците от София... И тук пак ме досмешава! Защото всъщност... не знам какво точно означава думата "ром"!!! Какъв точно е критерият за принадлежност към ромския етнос?! Цвят на кожата ли, майчин език ли, доходи ли, степен на интегрираност в обществото ли, самоопределение ли.... И понеже не съм наясно с всички тези неща, охотно признавам, че почти не познавам роми. Нещо повече - имам само двама-трима приятели от ромски произход, които обаче дори не говорят ромски език, не живеят в катун и дори не ползват каруца с кон... И в този ред на мисли си казвам, че не роми докарват банките до фалит, не роми ходят да се излагат в европарламента, не роми измислят законите и не роми купуват ромския вот в деня на гласуването... Нещо повече - замислете се за всички национални престъпления през последните години и ще видите, че нито едно от тях не е извършено от ром.

И другата забавна хрумка на "жената до..."  - да изгоним, кай, бежанците. Е, как ще стане това?! Та нали всички сме бежанци от нещо и някъде? Славяните, прабългарите.... Всякакви народи се заселват и преселват - кумани, печенеги, татари, маджари... По-късно пращаме бежанци в Бесарабия, разменяме населения със съседните държави, гоним гърци и турци, а на тяхно място заселваме бежанци от Македония и Беломорска Тракия... Приемаме бежанци от Армения... Пращаме бежанци в Израел... Разселваме бягащите от колективизацията селски бежанци в промишлените центрове, набутваме ги в панелки...
Ако я нямаше системата с бежанците, как София щеше от нищо и никакво градче да стане милионен град?! Самата госпожа дали не е бежанец отнейде? Дали нейните баби и дядовци са кореняци-граждани или и те са като всички нас "от село"?
И друг един въпрос - ако другите държави не приемаха икономическите бежанци, как работещите в чужбина наши сънародници сега щяха да са повече на брой от работещите българи в България? И ако не приемаме бежанци, кой ще работи след време в България?

Така че, наистина ли ромите са ни проблем? И наистина ли сме застрашени от бежанците? НИМА?!

Аз ще ви доверя обаче мен от какво ме е страх... Страх ме е, че ако Мария Календерска не живееше в България, ами в някоя цивилизована и правова държава, с подобни приказки и предложения не само щеше да стане за посмешище, но и направо щеше да се озове в дранголника.
Страх ме е също, че в България омразата на такива омразни личности се е превърнала в норма на поведение за цялото общество и че поради бездействието на прокуратурата всички форми на дискриминация съществуват вече съвсем необезспокоявани не само в социалните мрежи, но и в националните медии та дори и в институциите.

Като бежанец зад граница мога само да се радвам, че няма да ми се налага скоро да бягам пак от хора като Бареков и... "жената до него"...

....
снимка : dnevnik.bg
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)