сряда, 25 септември 2013 г.

СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ПЛАСТМАСИ НА КРАКРА ПЕРНИШКИ

Чували сте, предполагам, за гении от рода на Микеланджело Буанароти, владеещи всички видове изкуства до съвършенство, за всестранно развити личности, благодарение на които човечеството върви все така напред и нагоре. Самият Микеланджело се е подвизавал като скулптор, художник, архитект, поет... Всичко това е чудесно, само че според някои последователи на мистични религии и култове в разпределението на човешките способности съществува закономерност, според която в обществото ни големите гении биват компенсирани с антиподи, т.е. откровени дебили. И тук ще споделя нещо с вас... Мисля, че открих антипода на Микеланджело... В Перник...

Става въпрос за кметицата на града Росица Янакиева, успяла да продължи делото на великия си предтеча Кракра, чиято крепост единствена в България е устояла на Василий II Булгароктон. За да могат бъдните поколения да си представят възможно най-живо пернишката епопея, Росица Янакиева реши да онагледи историята с надстрояване на вече достроената от Людмила Живкова крепост. Само че времената се менят, способите за "усвояване" на средства тоже - Живкова чрез фонд "1300 години Булгаристан", а Янакиева чрез Еврофондовете. Освен това през соца хората залагаха на трудоемкото зидаро-мазаческо строителство, докато Янакиева реши да поосъвремени Средновековието с модерни пластмасови плоскости, които са евтинки и се слагат за нула време.

Тук обаче се натъкваме на едно нещо, дето по пернишки се нарича "пробуем". Защото новата... хъм... инсталация първо не мяза на нищо, второ не струва толкова, колкото казват, че уж струва (демек пет милиона евро), и трето подобни материали не само не биха устояли на Василий II, ами направо сами ще си паднат до две-три години.

Но нека разсъдим трезво и направим няколко елементарни сметки. Допитах се до експерт, добре запознат с цената, качеството и функциите на полиестерните смоли и той категорично ми заяви, че десет квадратни
километра от използваните полимери барабар с различните му там армировки и втвърдители не струват и половината от изразходваните официално 4 362 149 лева (според вещото лице с подобна сума можем да облечем половината България в полиестери). Освен това не е сигурно, че качеството на материала ще позволи на "проекта" да надживее с повече от една година мандата на поръчителя си. T.е. Янакиева и общинската банда, съставена от представители на всички партии, отворили жадни устни за европарички, тъкмо вече ще са си събрали вече чукалата, когато идиотщината им ще се стовари върху нищо неподозиращите граовци .

Подобни пладнешки грабежи са вече ежедневие в нашата родина, където примерът на Кракра Пернишки може и да не се спазва особено, но пък за сметка на това съвсем скоро ще издигнем на Емилия Масларова един памятник нерукотворний. Приятели ми разказаха също така и за един друг пернишки "проект" - Китариада. За мероприятието са взети 50 000 евро/100 000 лева, а на участниците (има-няма двадесет човека) е платено по 500 лева на калпак. Ха сега кажете, кой уши байряка, кой му тури знака и кой гепи парата?

И на трите въпроса ще получите по един среден пръст в отговор.
Не знам с какви очи Янакиева и кликата й ще гледат сега съгражданите си, но най-вероятно ще е пак със същите тези, дето са преброили сребърниците.
И отново - на печелившите, честито!

...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 15 септември 2013 г.

Кратки училищни за... училището

Днес е първият учебен ден...
Следващата фраза обикновено започва с "Едва ли..." и разказва патетични приказки за 15 септември, дечицата, букетчетата, учителите и прочие неща в които вече никой не вярва и за които на никой не му пука. И как можем да си помислим, че е другояче, когато образованието служи единствено за "усвояване" на средства,  а през това време училищата се рушат, учителите мизерстват. Сори, сори! Зад привидната празничност на този ужасен ден се крие всъщност огромното разочарование от несбъдналата се среща между жадните за образование и живот в справедлив свят дечица и онзи институционен динозавър, според когото образованието се заключава не в създаване на щастливи граждани, ами в писане на оценки върху зазубрен учебен материал.

Ето как стоят нещата в родното образование :
Всичко опира до оценките. Който му е хванал цаката, полага минимални усилия за получаване на заветната "шестица". Краткотрайният приятен ефект от успешно изпълнената задача обаче не позволява на ученика  да съзре нужда от задълбочаване на знанията и в него не се заражда желание за евентуален допълнителен труд. Т.е. отличниците се превръщат в самодоволни конформисти, робуващи на "шестиците". На тях друго не им трябва, не ги интересува и какво въобще учат, защото целта на играта е тази : шестици, шестици, шестици.
От другата страна пък стоят "лузърите", които биват хокани и унижавани поради неспособността им да получават "шестици". И колкото и да ги бият по главата, за да си вземат бележка и да станат гениални отличници, "лузърите" се потискат все повече и повече, докато накрая не решат, че образованието е чисто губене на време и че учителите са злобари, които трябва да живеят на минимална работна заплата.

При това положение е съвсем логично, че българинът лелее за лесни шестици и лесни печалби въобще. А двойкаджиите пък се пропиват или решават да си отмъстят по друг начин на обществото, като например да станат депутати, премиери и т.н.

И положението става безнадеждно, защото населението е неграмотно и неработоспособно.

Решението на проблема е едно -  училището трябва да се научи да възпитава граждани. А всичко останало няма никакъв смисъл!




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)