сряда, 29 май 2013 г.

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АБСУРДА



Каквото гласувало, такова се обадило.
Съвсем логично е след абсурдни избори с абсурдни резултати народонаселението да се сдобие с абсурдно правителство, ръсещо абсурдни инициативи.
Всъщност, точната дума в случая не е "абсурден", ами "ретрограден". Да, Орешарски е не само циник, подиграл се по небивал начин с учителското съсловие, но и ретрограден тип, готов да жертва здравето на съгражданите си в името на нечии интереси.

Орешарски е фурнаджийска лопата, конформист и опортюнист, преминал през всички разцветки на политическата боя, за да се облажи възможно най-добре с кокала на властта. Той просто е поредният лобист и лакей на монополите. Иначе как бихте обяснили факта, че вместо да се заеме с изключително сериозните проблеми на държавата и обществото, Орешарски решава да отмени една от мерките, чрез които се доближаваме съвсем мъничко до цивилизованите държави, т.е. забраната за тютюнопушене на обществени места? Защото подобно безочие няма наистина никъде по света! Представете си само, държавата с най-нисък жизнен стандарт в Европа, чийто народ е с най-ниска продължителност на живота и с най-високо ниво на сърдечно-съдови заболявания, отменя закон, грижещ се за доброто здраве на хората!!! И то по инициатива на премиер, дошъл на власт с мандата на социалистите!

Това е то! Гласуваш за вулгарния и брутален ББ, получаваш наглия и циничен Орешарски. На печелившите - честито! 

Долни сте, другарчета, долни, мръсни и подмолни!

Новото съглашение на мерзавците
 ...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 12 май 2013 г.

ИЗБОРИТЕ НА АБСУРДА В ПАРИЖ

Давам си сметка, че мнозина от вас, драги читатели, прочитайки заглавието, ще си рекат "Глей го тоз, пак ще плюе родината"... Само че не е така, защото няма да плюя, ами ще кажа какво видях с очите си и как изборният процес бе омаскарен не само с гешефтарски нередности, но и с липса на организация и елементарен здрав разум.

След дългогодишната свинщина в управлението на българската държава и съпътващите го скандали, разтърсили страната дори и през предизборната кампания, със съпругата ми се решихме все пак да идем да гласуваме. Казахме си, че си заслужава да го направим - ако не заради друго, то поне заради демократичните принципи и желанието ни за демократична държавност. Иначе то се е видяло, че сегашна България мяза повече на КНДР, отколкото на Швейцария, ама карай! Ясно е също така, че нашите демократични усилия не струват пукната пара, защото вотът в България е изначално опорочен, гласове се купуват и продават като кебапчета, печатат се и се разнасят бюлетини в чували, организира се изборен туризъм, прави се пропаганда в деня на размисъл, в деня на вота пък се съобщава (уж завоалирано) изборният резултат и т.н.

Каква бе обаче изненадата ми, когато в нашето посолство в Париж станах свидетел на един друг вид свинщина, с какъвто не се бях спречквал от доста време. Става дума за институционалната ни свинщина, родена в общите усилия на няколко поколения паразити, настанили се на удобните и добре платени службици зад граница не благодарение на умения и качества, ами чрез подлизурство и конформизъм.

Ето какво се случи днес в Париж, в ЕДИНСТВЕНАТА отворена за живеещите там хиляди българи изборна секция.
Пристигнахме със съпругата ми пред посолството по обяд. Още отдалеч забелязахме нещо доста необичайно - опашката излизаше от пределите на посолството и пресичаше целия тротоар. Казахме си, че може би сме улучили лош момент и затова отидохме малко по-далеч, зад музея на примитивните изкуства Бранли, за да изчакаме и да пием по едно кафе в ресторантчето на музея.
Когато се завърнахме пред посолството обаче, установихме, че опашката се е утроила, извива се по авеню Рап и стига чак до площад Резистанс! Брей, брей! Какъв ентусиазъм, какво нещо - си помислих на акъла, а в същото време бременният корем на съпругата ми ни осигури вход по бързата процедура. В посолството обаче лъсна истината - гласуващите не бяха повече от обикновено, ами просто изборната секция бе една-едничка. Освен това подалите по интернет заявление за гласуване минаваха с предимство, което пък внасяше допълнителен смут сред тълпата. Друг усложняващ ситуацията фактор бяха самите мракобесни типове и типки, съставляващи изборната секция и гледащи все така с презрение и досада недоволстващите гласоподаватели. Въпреки че бяхме вече влезли, останахме да чакаме още поне половин час пред вратата на големия салон на посолството, където се помещаваше заветната изборна секция. Зад мен някакви нашенски бачкатори открито се възмущаваха и псуваха "държавата", като в същото време подвикваха някакъв номер на партия, за която очевидно искаха всички да гласуваме. Пред мен пък две бабки имаха намерение да колабират или да направят някакъв друг резил. Всичко е наред! – опита да ни успокои байчото от охраната. Не, нищо не е наред - подшушнах на бабката пред мен, която на драго сърце повтори думите ми на висок глас, а бачкаторите пък я подкрепиха с обичайните псувни и закани. И секцията в крайна сметка задейства на по-бързи обороти. Влязохме в салона, гласувахме, тръгнахме си.

Изглед от намиращия се срещу посолството мост Алма
И така, хората в опашката споделяха, че са изгубили по 3-4 ЧАСА В ЧАКАНЕ.  Представете си само - 3-4 часа от живота на толкова хора е пожертван за съставянето на парламент, изпълнен с почти същите свинчуги, които превърнаха държавата в кочина, а народа докараха до просешка тояга... И това ако не е абсурд!

Готов съм да повторя и потретя изблика си на волонтаризъм. Обаче само при условие, че някой ми обясни смисъла от всичко това!



...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)