понеделник, 27 февруари 2012 г.

ЕДНА ОСЪЩЕСТВЕНА АМЕРИКАНСКА МЕЧТА ЗА ФРАНЦУЗИНА ЖАН ДЮЖАРДЕН

Ако само преди десетина-дванадесет години някой му беше подхвърлил, че един ден ще получи Оскар и че талантът му на актьор ще бъде признат навсякъде по света, Жан Дюжарден със сигурност щеше първо здравичката да се позабавлява, а след това щеше да направи скеч, с който да разсмива френските младежи. Но ето, че в крайна сметка този жизнерадостен комедиант надскочи предначертаната му съдба на шут, пребори холивудските чудовища Джордж Клуни и Брад Пит и грабна заветната статуетка.

Първо трябва да подчертаем, че Жан Дюжарден е типичната карикатура на французин. Ражда се недалеч от Париж в католическо семейство, баща му е бивш военен, създал впоследствие собствено строително предприятие. Жан е най-малкият от четирима братя, училището не му върви, ръгбито също, а накрая и работата в бащиното предприятието не му потръгва - вместо да поправя ключалки, Жан разказва смешки. И така, родителите му го поощряват да се занимава с актьорска дейност и Жан започва да се изявява в различни кафе-театри, отбивайки военната си служба.

Постепенно кариерата му набира скорост, скоро се появява и в телевизионни предавания, а скечовете му са изключително популярни сред младите. "Прецакващите" лафове на създадения от Дюжарден персонаж (леко пернатия Брис от Ница), придружени от характерното диагонално движение на ръката, са подети практически от всички малчугани и пубери - "Ти си като “К" в думата "сърф", ти просто не съществуваш - прецакан!" или "Довечера организирам купон, нали няма да дойдеш? - прецакан!"

Един ден го канят да участва в сериала "Момче, момиче" (Un gars, une fille). Жан Дюжарден се двоуми, страхува се, че излизайки от ролята на шут, рискува да убие персонажа си. В крайна сметка приема, а на кастинга за женската роля среща Александра Лами. И тогава Дюжарден налага избора си на продукцията, а съвсем скоро след това влюбената двойка от сериала се прeвръща в семейна двойка и в реалния живот.

Жан Дюжарден е част от едно много голямо и талантливо поколение комедианти, тръгнало от мъничката сцена, за да достигне накрая до световната слава. Всъщност, ако театърът наистина ви вълнува, със сигурност ще бъдете шастисани от невероятния брой театри във френската столица - малки и големи, някои от тях са с едва десетина седалки... На всяка една сцена се изявяват млади ентусиасти, за които театралното майсторство във всичките му форми е страст и начин на живот. И може би снощи мечтата на всички тези самосъздали се и анонимни хора на изкуството в кипящия от творци Париж бе превърната в реалност от Жан Дюжарден.

Пишейки тези редове, си припомням стотиците спектакли, на които съм присъствал, на които съм плакал и съм се смял от сърце, някои от тях с нормални билети, други с безплатен вход, трети със заплащане "в шапка", т.е. по преценка на зрителя... И си казвам, че тази награда е за всички тях. В същото време благодаря както на Жан Дюжарден, така и на всички негови колеги с пожеланието да радват все така публиката с любовта си към актьорското майсторство.
...
...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 14 февруари 2012 г.

МОРЕ ОТ ЛЮБОВ

Днес всички празнуват - едни се радват на винцето, други на любовта, трети пък поливат любовта с вино и т.н. Само да внимаваме да не се удавим! Защото във виното са се удавили повече хора, отколкото в морето. А в любовта пък горе-долу всеки се е давил, което ме навежда на мисълта, че вместо празник трябва да обявим по-скоро тържествено честване.

С риск да стана досаден ще изкажа и по отношение на Свети Валентин известен скептицизъм и недоумение. Защо, аджеба, празнуваме точно Свети Валентин? Не е ли това поредният натрапен празник, чиято основна цел е продажбата на иначе непродаваеми артикули с формата на сърчица, боядисани в червено и прочие плюшени мечета със задължителното I Love You, избродирано от сръчните ръчички на китайските дечица?

Попогледнах из вестниците и намерих отговор и на този въпрос. Има всъщност двама светии, подвизаващи се с името Валентин. Първият е бил свещеник-мъченик от Рим, успял да покръсти по време на процеса си съдята. "Вальо, казал съдята, ще повярвам на християнските ти брътвежи, ако сляпата ми дъщеря прогледне..." Речено-сторено, щерката прогледнала, съдята се покръстил, а накрая по заповед на император Клавдий и тримата били обезглавени през 270 г.  Жалко за положените усилия, обаче Клавдий мразел както християните, така и корупционните практики в медицинското поприще.

Вторият свети Валентин бил от Терни. И той бил известен лечител, поради което философът Катон го извикал да лекува болния му син. Речено-сторено, синът оздравял, много народ се покръстил по случая, а Валентин бил (какво съвпадение!) обезглавен през 273 г.

Сами виждате, че Валентиновците първо са католици и второ - като изключим рязането на глави - имат повече общо с медицината, отколкото с любовта.

Всъщност 14 февруари е избран за празник на любовта, защото през средновековието хората са мислели, че на тази дата започва любовният сезон на птиците. Така че, драги ми пернати и чуруликащи създания, пожелавам ви честит празник, много любовни трели и цяло море от любов, в което да се плацикате на воля с любимото вам същество!


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)