вторник, 27 септември 2011 г.

И САРКОЗИ ЯДЕ БОЙ В КАТУНИЦА...

Горкият Сарко... Френският президент не само яде пердах на изборите за сенат, където френските социалисти спечелиха пълно мнозинство за първи път в историята на Петата република, но и се оказа замесен в аферата "Карачи" (сделки с подводници, комисиони под масата, атентат с 15 убити...). За капак на всичко в истерията около Катуница и спретнатия грандиозен етнически конфликт името на президента отново бе споменато. Става въпрос за една статия с измислени факти, публикувана в блога Бъзикилийкс през август и цитираща въображаемо изказване на Саркози, което покрай последните събития придоби нова актуалност. Ето част от текста : "Френският президент Саркози направи скандално изказване разярен от отправените му критики относно предприетото екстрадиране на циганите към родните им страни: „Само Хитлер може да интегрира ромите -заяви френският президент по време на дебат излъчван по телевизията..."

За тези от нас, които познават блога Бъзикилийкс, няма никакво съмнение - писаното е забавна провокация. Само че съществуват един куп хора, приемащи всяка информация буквално и доверяващи се на всяко изречение, съдържащо в себе си някоя ключова дума-ракурс към легитимната сила като "телевизия" (най-важната сила), "дебат" (нещо като кавга, но за големци), "президент" (най-голямата клечка у селото), "заяви" (каза, но по-засукано), "Хитлер" (ако беше спечелил войната, сега българите щяха да са най-енетеуегентните на света и с три морета) и т.н. И затова провокативните постове на Бъзикилийкс често се приемат за съвършена и неподправена истина, а измислените информации се подемат в десетки други блогове, сайтове, форуми, социални мрежи, та дори и в книжната преса. И в крайна сметка повторената хиляда пъти лъжа/измишльотина наистина се превръща в истина за простия народ, който умира да обсъжда големите въпроси на световната политика и да обяснява колко прости са всички световни големци и колко по-лесно и удобно е човек да не спазва някакъв си там закон или морален принцип, ами да вземе тоягата и да натупа където-когото трябва и така да оправи нещата веднъж за винаги. Особено показателни са коментарите под текста, които наистина показват неустоимата мощ на нечии болни мозъци. (Тук се замислям дали да дам нагледен пример с цитат, но по разбираеми причини се отказвам.)

Дори и да не познава Бъзикилийкс, интелигентният човек, притежаващ необходимия критичен поглед и аналитичен дух, непременно ще се досети, че Саркози не би направил подобно изказване. Първо, защото френският президент не участва в телевизионни дебати. Второ, защото Хитлер и Втората световна война са прекалено грозни, за да се осмели някой цивилизован политик да ги дава за пример. Трето, Саркози е достатъчно възпитан и интелигентен, за да не си позволява подобни цинични и дискриминационни изявления по отношение на човешки същества дори и когато е много, ама наистина много ядосан. И четвърто, крайно време е да разберем, че подобни изказвания са абсолютно немислими и несъвместими с добрия тон и здравия разум. За Бога, хора, това, че в България управляват мутри, пожарникари, шлосери, бакшиши и бармани, съвсем не означава, че и другаде по света е така! Дайте си сметка, че извратеното в случая не е измисленото изказване, ами целият този идиотски дебат. Идиотско е и това, че ми се налага да защитавам политик, чиито възгледи и политика по принцип не харесвам особено. Но нямам избор! Защото за пореден път общественото мнение страда от кокоша слепота, а ставащото в България граничи с масовата лудост.

И така, господин Саркози, заради един майтап в България Вие вече сте пример за етническа нетърпимост. На това му викам аз шестица от тотото - за няколко дни Саркози го изкараха нацист, а България съвсем ясно се върна в тъмното Средновековие на етническите брожения, погромите и беззаконието. На печелившите - честито!

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 22 септември 2011 г.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО – БАЗАР НА МЕРЗОСТТА


Нека първо да се разберем за нещо – нито Лили Иванова е Пушкин, нито аз съм Достоевски. И затова обяснението ми за същността и облика на социалистическото изкуство няма да прозвучи
Червена боя за червената боза на Светлин Русев
като Пушкинската реч на Достоевски, няма да съдържа в себе си елементи на дълбок анализ, защото социалистическото изкуство не е дълбоко, няма да има и радост и възхищение от допира с него, защото социалистическото изкуство е изкуствено, гадно, лепкаво, неестествено, фалшиво, изопачено, грозно, лесно, цинично, вулгарно, безвкусно и в крайна сметка неуместно и излишно. Но за жалост го има. И не само го има, ами и ни го натрапват. Защо ли? Ами защото на някои хора дотам им стига пипето.

Що е социалистическото изкуство? Под този толкова политически ангажиран термин се разбира ангажираното изкуство, т.е. подчиненото на тезисите на Партията и разбиранията за политическа адекватност на определен кръг партийни другари, съставляващи червената аристокрация и елита на един обезкървен народ, превърнат в „народна маса”, т.е. в хомогеннна сплав от нищожества. И за да може да се възприема по най-простия възможен начин от „широките маси”, а същевременно да предава идеите на Партията за примитивизиране на обществото и регресирането му до първобитно-животинско ниво, самото така наречено
Летящата чиния на Бузлуджа - връх на комунистическия окултизъм
„социалистическо изкуство” бе заредено с първосигнални послания и  елементарна символика. Т.е. социалистическото творчество се стреми да предаде „социалистическия реализъм”, който обаче съществува единствено в болните мозъци  на партийните лидери и техните подлоги-творци.


Когато хвърлите един поглед над поръчковите произведения, обърнете специално внимание на всички тези портрети на партийните величия, на червените краски и петолъчките, на сърповете и чуковете, на лицемерните послания за мир, на гълъбчетата и прилежно сресаните главички на
неестествено ухилените пионерчета, чупещи с лекота ядрените ракети „Пършинг” и „Круз” на омразните американски империалисти и отдаващи почит на Партията-държава. Отбележете също толкова важния за Партията устрем „напред към бъдещето” на тези мускулести работници
мистична фреска от паметника на Бузлуджа
и селянки-баджаклии, гордо вдигнали глава и застинали в непонятни пози. Елементарно, Уотсън... Елементарно, но ефикасно, лоботомизиращо и всеомърсяващо.

Та, ето ви социалистически реализъм, ето ви и социалистическо изкуство – творчество без мисъл, без чувство, без традиция. И тук можем да се запитаме – изкуство ли е ангажираното изкуство? И веднага ще отговорим – не, не е . Защото изкуството е израз на свободния човешки
Комунистически... ъъъ... паметник?! от братска Югославия...
дух, а ангажираното изкуство е проекция на нечия болна амбиция и служи користните цели на Партията-държава. От което можем да заключим, че ангажираното социалистическо изкуство е анти-изкуство, а неговите автори са врагове на истинското изкуство така, както и тоталитаризмът е враг на човешката свобода. Редом със социалистическото изкуство се родиха чудесни творци като Булгаков, Пастернак, Солженицин, Ахматова, Гумильов, Манделщам, но те просъществуваха ВЪПРЕКИ комунистическия режим и неговия постоянен тормоз, а не благодарение на него. И всички тези жертви на комунизма ще пребъдат в аналите на изкуството, докато техните палачи ще изчезнат завинаги или ще бъдат споменавани с омерзение и огромно съжаление.
В България обаче си нямаме наш Булгаков, който да пише въпреки наложената забрана да се публикуват произведенията му. Нямаме си произведения от ранга на „Майстора и Маргарита” или „Доктор Живаго”. Нямаме, защото заложихме на анти-изкуството. А сега пък правим апологията на комунистическия режим. Съвсем отявлено и целенасочено властимащите величаят тоталитаризма във всичките му прояви, честват паметта на диктаторите и откриват музеи на тоталитарното изкуство. Грозно е, но такава им е душевността и друго едва ли могат да измислят. Защото пробваха да излязат от рамката на партийната идеология, но не се получи нищо. Напротив, изложиха се и се посрамиха - Лили Иванова изпя Ave Maria по къса пола и на високи токчета, Светлин Русев изографиса Нешка Робева в църква... И затова се връщат назад, към сигурните ценности на „златното минало”, когато Партията-държава хранеше верните си чеда, поръчваше им творби, за които след това щедро ги възнаграждаваше.
И фолклорът бе преработен и нагоден към светоусещането на комунистите
И колкото и грозно да е социалистическото изкуство, нищо не може да се сравни по грознота с проявеното желание да му се издигне паметник и да се увековечи в музей.  Защото пътят до музея все още не е извървян, все още тоталитаризмът не е осъден от тези, които бяха в основата му (партийци, агенти, номенклатурчици), все още не сме преминали през траура на режима, тъй като погребение просто не е имало. И в този исторически контекст издигането на подобен музей би било изтълкувано от мнозина като поредната победа на нездравата носталгия към един престъпен режим и като апология на антихуманизма.
Значи, основният довод срещу откриването на музея се състои в липсата на трезв и разумен поглед над историята от тоталитарното минало. Такъв поглед няма и не може да има без обществения дебат, който обаче усърдно бива бойкотиран от самите „създатели” на музея.
Корнелия Ендер - паметник на социалистическия спорт и допинг
Без анализ и консенсус върху същността на тоталитаризма и без национално помирение подобен музей би бил поредната дразга и повод за разцепление в обществото. И тук можем да почерпим опит от французите, създали мемориален комплекс, символизиращ разцеплението на френското общество през Втората световна война, защото основната цел на френската република е националното обединение, а не триумфа на една част от обществото над друга.
Музеят по дефиниция е храм на музите, а не на идеологиите, поръчковото изкуство, грозните призраци и измислените спомени, поради което издигането на музей на социалистическото изкуство ще представлява още един гигантски скок назад към онези години, които ни превърнаха в чучела и накараха целия цивилизован свят да се отврати от нашата същност на идолопоклонници, принесли красотата в жертва на кръвожадната Партия. Музеят се създава с образователна цел и трябва да служи цялостната идея за възпитаване на гражданско чувство у всеки един от нас. А когато гражданите са същото изгубено стадо, в каквото ни превърнаха строителите на „социализма”, музеят на социалистическото минало се превръща в надгробна плоча за националното ни бъдеще.
Колкото до моето лично мнение, мисля, че и аз бих събрал всички творби на едно място, в музей или на някое бунище, след което бих им драснал клечката и бих играл хоро върху тлеещите червени боклуци. Така погледнато, откриването на музея май ще привлече много повече привърженици от предвиденото, нали? Чакаме го с нетърпение!





Свалената петолъчка на Партийния дом


А когато изтлее напълно, отгоре ще направим музей на истинското лице на комунизма – с концлагерите, с черепите на избитите без съд и присъда, с отрязаните пръсти на Сашо Сладура, с ядящите трупове прасета, с окрадените и прокудени селяни, с панелките, с експроприираните граждани, с разстреляните по границата „изменници”, желаещи да напуснат страната на "универсалното щастие", с каторгата на бригадирското движение, с маршируващи деца, с режима на тока, с опашките пред магазините, с пиршествата на партийците...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 15 септември 2011 г.

ПОСТОЯННО ГЛОЖДЕЩОТО ЧУВСТВО ЗА ДЪЛБОКО ПРЕЦАКВАНЕ

Покрай аферата IKEA и завишените цени се замислих колко пъти съм се чувствал прецакан при покупката на нещо в България... Да речем, на почивка из Черноморието, когато се окаже, че в тризвездния хотел не само няма асансьор, ами и често ти спират топлата вода за цели денонощия. Или когато сервираната в скъп ресторант манджа те дари с диария от рода на онази, дето прати Хенри V в небитието? И колко ли пъти не съм се чувствал излъган, а е трябвало? Един нагледен пример от миналото лято : купувам памперси за бебето – марката е същата като онази, която купувам и в чужбина, цената е малко по-висока, но си казвам, че не е толкоз страшно... Часът на истината обаче настава, когато установявам с ужас, че българските памперси са два пъти по-тънки от чуждоземските! Дали е така, защото в България бебетата пишкат по-скромно? Или може би цените са прекалено надути, защото някой купува стоката от производителя на съвсем ниска цена, а я продава с огромна надценка?
Бях чувал обяснения на мениджъри, според които качеството на стоките се променя според покупателната способност на клиента и мащабите на пазара, а и се бях уверявал с личен опит, че еди-коя си марка шампоан ухае по един начин в Европа, а по нашите географски ширини понамирисва на теменужки, че еди-коя си газирана напитка в чужбина има един вкус, а у нас няма никакъв вкус и т.н. Значи големите марки все пак внимават за съотношението цена/качество и се съобразяват с нуждите и изискванията на пазара.
Само че сметката пак излиза крива... Всъщност в България правилото за намаленото качество с цел поевтиняване на стоката не може да изглежда правдоподобно, защото крайната цена е прекалено висока, та дори и по-висока от тази в страните с висок жизнен стандарт. Така че измамата не произлиза от производдителите, ами от търговците, които следват принципа на всеобщото прецакване и слагат произволни цени с цел високи печалби и закупуване на огромни къщи и скъпи коли.
Но на кой му пука? Хората продължават да ядат и пият боклуци и даже примляскват от удоволствие. Плащат си парното и тока без въобще да знаят какво точно плащат. Гласуват на избори без да знаят кого избират. Но осъзнатият риск пък донякъде повдига националното ни самочувствие и дори сме горди, когато плащаме някои неща много по-скъпо от богатите западняци, въпреки че получаваме най-ниските за континента заплати. Телефонните разговори например. Никъде другаде (с изключение на Куба) не съм виждал толкова скъпа цена на минута разговор с мобилен телефон! Измамата е толкова голяма, че ми излиза по евтино да се обаждам с чужбински телефон и да плащам международен разговор, отколкото да купувам българска сим-карта и да ставам абонат на български оператор.
Разбира се, в родината се намират все още и евтини неща. И слава Богу! Иначе за какво въобще да живеем? Евтинко например му излиза на човек да пукне. Ааа, там вече грешка няма, всичко е уредено да те натирят в гробищата с минимум разходи, а самите гробища пък са тотално забатачени и не струват даже и пукнат грош. Ето, има евтини храни, чрез които човек се сдобива с тонове холестерол, има и долнокачествен алкохол, струващ броени стотинки. Евтини са и цигарите.Здравеопазването също е евтино и почти несъществуващо, а в същото време носи все пак някакви доходи на лекуващите лекари. И на нелекуващите също, защото там пък принципът на „мъртвите души” действува безотказно - лекарите си измислят пациенти и лечения, за които здравната каса плаща като поп. Само преди месец например леля ми бе в прединфарктно състояние и получи част от необходимото лечение, което съвсем не беше достатъчно, за да я извади вън от опасност, но поне й спаси живота, за което тя със сигурност е благодарна на съответните лекари. Когато леля ми обаче прегледа болничния си картон, с учудване установи, че освен освен от инфаркт лекарите са я излекували и от инсулт, и от още две-три болести, за които тя никога не беше чувала.  И женицата съвсем логично се запита защо тогава, след като са прибрали парите от здравната каса за несъществуващи процедури и лекуване на несъществуващи болежки, лекарите не са се постарали поне да я излекуват от реалните й болести.  Ами предполагам, лельо, защото е по-лесно човек да взема пари без да прави нищо.
Туй то! Стигнахме до голата истина! Значи всичките тези шмекерии идват от не особено почтеното желание на хората да забогатеят отведнъж и без да си дават много зор. В някои случаи се получава, обаче рискът от това животът в обществото да заприлича на руска рулетка и мнозинството граждани да се чувстват постоянно прецакани е прекалено голям.
Всъщност единственият принцип, на когото се подчинява българската икономика, е чорбаджилъкът – шепа олигарси прибират парсата и диктуват закона, а народонаселението плаща безроптно и съзерцава жалкото си положение в тъжно бездействие, защото е добре известно, че прецакана мечка хоро не играе. Междувременно нито пътищатата са пътища, нито храната е храна, нито отношенията със себеподобните са човешки, нито животът ни става за живеене.
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 13 септември 2011 г.

КОЛКО СТРУВА... ПАРИЖ?!

Според изследване на сайта Meilleursagents, основано на сегашните цени на недвижимата собственост, общата стойност на жилищната площ във френската столица бе изчислена на 642,9 милиарда евро. Което пък от своя страна се равнява на една трета от брутния вътрешен продукт на страната, оценяван на около 1 950 милиарда евро.

По данни на нотариусите в момента средната цена на квадратен метър жилищна площ в Париж се равнява на около 8 150 евро, като имотите са с тенденция да поскъпват все повече и повече, защото инвеститорите считат, че инвестирайки в парижки имот, парите им ще са на сигурно убежище в условията на тежка финансова криза. 

С най-много жилищна площ разполага 16ти арондисман, поради което и жилищният му капитал е оценен най-скъпо, а съответно най-скъпите централни арондисмани, които са и доста по-малки, разполагат с много-по малко жилища и съответно остават назад в класацията.

1 - Le 16ème arrondissement : 82,6Mds€ - 8 220 119 m²
2 - Le 15ème arrondissement : 67,3Mds€ - 7 664 235 m²
3 - Le 17ème arrondissement : 49,8Mds€ - 5 649 623 m²
4 - Le 13ème arrondissement : 41,1Mds€ - 5 147 608 m²
5 - Le 18ème arrondissement : 37,9Mds€ - 5 202 346 m²
6 - Le 7ème arrondissement : 37,3Mds€ - 2 952 962 m²
7 - Le 14ème arrondissement : 36,4Mds€ - 4 238 732 m²
8 - Le 11ème arrondissement : 36,3Mds€ - 4 526 460 m²
9 - Le 12ème arrondissement : 34,8Mds€ - 4 283 259 m²
10 - Le 20ème arrondissement : 34,3Mds€ - 5 200 009 m²
11 - Le 19ème arrondissement : 30,8Mds€ - 4 843 451 m²
12 - Le 6ème arrondissement : 26,6Mds€ - 2 032 685 m²
13 - Le 8ème arrondissement : 24,5Mds€ - 2 274 867 m²
14 - Le 5ème arrondissement : 23,1Mds€ - 2 036 181 m²
15 - Le 10ème arrondissement : 19,8Mds€ - 2 755 900 m²
16 - Le 9ème arrondissement : 18,9Mds€ - 2 221 219 m²
17 - Le 4ème arrondissement : 13,8 Mds€ - 1 212 103 m²
18 - Le 3ème arrondissement : 12,5Mds€ - 1 278 735 m²
19 - Le 1er arrondissement : 8,1 Md€ - 766 031 m²
20 - Le 2ème arrondissement : 6,9Mds€ - 765 931 m²

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 12 септември 2011 г.

IKEA - преброяване на дивите балъци

Не съм като онзи персонаж от "Боен клуб", който се сдобиваше с всички артикули от каталога на IKEA, но ми се случва да купувам разни неща от магазините на шведската марка за домашни потреби и честно казано не съм недоволен. Трябва все пак да се отбележи, че оригиналният дизайн често граничи с оригиналничене, което трудно издържа изпитанието на времето както в технически, така и в естетически аспект. Колкото до по-обемистите стоки, имайте предвид, че доставките оскъпяват прекалено много покупката, а като се замислите, че трябва да прекарате и доста време да ги сглобявате, желанието ви да се сдобиете с, да речем, гардероб, чието име изглежда непроизносимо, изчезва яко дим. Т.е. съотношението качество/цена на IKEA може все още да еволюира в положителна за потребителите посока.

Изброеното по-горе обаче е въпрос на личен вкус и лично мнение, а в случая бих искал да се произнеса относно бликналия от недрата на българските медии вопъл за несправедливо завишените цени в новоотворения магазин IKEA, които, видиш ли, доказват за пореден път, че ни вземат за "балъци". Вестник "Стандарт" дори цитира цените и прави елементарни сметки, според които всичко излиза два пъти по-скъпо, отколкото в Западна Европа...
И ми стана смешно! Защото разбрах, че журналистите са неспособни да смятат!!! Цената на ЕДИН ГАРДЕРОБ в българската IKEA не са два пъти, ами 18 ПЪТИ по-високи от цената на СЪЩИЯ ГАРДЕРОБ във Франция. Как стигнах до тази сметка ли? Ами много просто : взех минималната работна заплата в България (138 евро) и тази във Франция (1365 евро), след което пресметнах колко гардероба може да си купи човек с една такава минимална заплата в съответната страна. И ето че един българин може да си позволи по-малко от половин гардероб (0,45), а един французин може да си купи повече от осем гардероба (8,016). Разделих едното на другото и получих 18.

В така създалата се ситуация  е направо глупаво да се тръшкаме заради предполагаемото "несправедливо отношение" на  IKEA спрямо българските потребители, защото въпросните потребители просто не са... хъм... платежоспособни и каквито и цени да им се предложат, все ще има поводи за недоволство. Би трябвало обаче да си зададем въпроса защо българските журналисти не гледат обективно на проблема и защо се опитват да набедят един обикновен мебелен магазин за немощта на българската икономика и мизерното състояние на цял един народ. Не мислите ли все пак, госпожи и господа журналисти, че преди да претендираме за равни цени, би трябвало да претендираме за еднакви заплати, еднакво производство и еднаква социална справедливост? Или не ви се гледа истината в очите и предпочитате да канализирате общественото недоволство срещу един продавач на мебели вместо срещу цял низ от правителства, които не само ни вземат за балами, но и направо ни обръщат на маймуни ежедневно. Защо IKEA и защо точно сега? Ами защото идат избори... Иначе не само мебелите струват прекалено скъпо на българина, но и абсолютно всичко - храни, услуги, здравеопазване, жилища.
И въобще всичко е безбожно скъпо, когато плащаме за нещо без да получим нищо - данъци, парно... Най-скъпо обаче комай ни струват вестниците без смислено съдържание и държавниците без мисъл за бъдния ден... При подобни примери за разхищение е съвсем логично и безобидно човек да си представи, че бихме платили за един гардероб и малко по-скъпичко. А иначе се живее и без гардероб.

..
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 9 септември 2011 г.

МИЛОСТ!

На този трагичен за България и българския народ ден можем да кажем истината, можем да осъдим превратаджиите, убийците, крадците, лъжците, опортюнистите, продажниците, московските слуги и родоотстъпниците, а можем и да поискаме милост за жертвите им. Знам, непосилно е, защото престъплението е огромно. И затова нашата съпричасност трябва да е също толкова огромна, ако желанието ни за покой е по-важно за нашето его от омразата и желанието за мъст.
Затова обръщението ми е към онези, другите. Към онези, за които мнозина от нас си мислят, че не ги е раждала майка, ами Партията. Нека нашите палачи престанат веднъж за винаги да се подиграват с паметта на нацията, с историята ни, с морала, със здравия разум и с всички общочовешки ценности. Нека престанат да изравят труповете на екзекутираните без съд и присъда невинни граждани, нека не тъпчат нивята на окрадените и прокудени селяни, нека не се подиграват на изкуството, религията и човешкия дух, нека не плюят на опропастеното бъдеще. Стига, достатъчно празнувахте престъплението си, приберете нагана и кинжала и оставете мъртвите в покой! Но не само в минута мълчание, ами во веки веков!
И така, в този ден реших да чуя отново песента на Кет Стивънс Peace Train и да пожелая на народа си да намери своя влак на мира. Колкото до деветосептемврийците, танцуващи на гробовете ни, почитащи диктаторите, несправедливостта и жестокостта, дано Господ се смили и над тях, че наистина много милост ще трябва, за да се спасят душите им. Амин!



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 7 септември 2011 г.

СТО ГОДИНИ ТЪПОТА


За мое най-голямо учудване тези дни някои хора празнуват (или ще празнуват, или са празнували?) стогодишен юбилей на един от най-зловредните владетели на България. Става дума за бившия генсек Тодор Живков, удържал се на власт (не без благословията на матушка Русь) цели 35 години. Т.е. в продължение на цели 35 години (цар Симеон Велики царува една година по-малко) въпросното лице стои начело на комунистическата диктатура и ръководи партия, участвала в избиването на над 100 000 000 (сто милиона) души. Защото общата сметка на жертвите на комунизма навсякъде по света е толкова : СТО МИЛИОНА ДУШИ. 

В рамките на НРБългария жертвите на комунизма също не са никак малко – става въпрос за десетки хиляди  избити без съд и присъда. Само че много хора предпочитат да почетат не паметта на жертвите, ами тази на палачите. Не, това в никакъв случай не може да се счита за „Стокхолмски синдром”. Това си е чиста изродщина.

Миналото лято във Франция бяха отменени честванията по случай петдесетгодишнината от смъртта на Луи-Фердинан Селин – най-продавания френски автор за миналия век след Пруст. И голямата част от обществото се съгласи, че не е морално да се почита по такъв начин паметта на един отявлен антисемит. 

А до вчера се водеше дело за последиците от чернобилската радиация на територията на Франция и неадекватните действия на правителството. Тодор Живков също нищо не направи, за да предпази сънародниците си, а в България радиацията е била дори многократно повече, но дело няма.

Въпреки всичко това в България някои хора честват Тодор Живков... Но нито искам да знам кога, нито кой го чества, нито къде, нито пък искам да си имам нещо общо с тези хора. Те за мен са също толкова зловредни и мъртви, колкото бившия генсек.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)