сряда, 29 юни 2011 г.

АНКЕТА ЗА АЗБУКАТА НИ, ЗА ИСТОРИЯТА НИ, ЗА СЪЩНОСТТА НА БЪЛГАРЩИНАТА НИ

Като всяка нация, и ние се гордеем с историята си, т.е. с извършеното от нашите славни деди, които са част от нашия собствен идентитет. И наистина, през хилядолетния си път България е оставила достатъчно следи в световното историческо наследство, а ние можем да се изтъкваме като горди потомци на Аспарух, Крум, Симеон, Самуил, Паисий, Ботев, Левски.

Само че истинската гордост не се състои в тупане в гърдите, ами в достойно поддържане на националната памет – както физическата, така и духовната. И тук забелязваме огромното разминаване между онова истерично обяснение в любов към себе си и истинския труд по съхранението на българщината. Националните ни паметници рухват един по един, манастирите се превръщат в хотели, старинните къщи служат за механи и дискотеки, гробовете потъват в забвение. Колкото до историческата наука, безскрупулни псевдоисторици я използват за опитно поле, на което ден след ден изработват нови и нови фалшификати, деформиращи лицето, което би трябвало да ни представя пред света. А изкривявайки историята ни, изкривяват нас.
За един трети март присъствах на български купон в Екс-ан-Прованс. Събрахме се много български студенти от различните студентски вълни, залели тамошните университети през годините, като всяка вълна представляваше и различно поколение с различни ценности и различни възгледи, а единственото общо между нас се оказа българският ни произход.
Всички празнувахме празника по различен начин, едни искаха да слушат Щурците, други настояваха за чалга, трети не вижаха смисъл нито в едното, нито в другото.
По едно време ми хрумна да подема разговор за повода на събитието. И естествено за нашия Цар Осовободител. Оказа се, че хората така и го знаят, като „Цар Освободител”, а истинското му име им беше абсолютно неизвестно. Питах първи, втори, трети, докато накрая купонджиите не го обърнаха на тото със залагания.
И затова сега се питам – с каква азбука се гордеем, когато не сме сигурни кой я е написал? За какви славни подвизи разказваме, когато голяма част от тях са легенди? Какъв национален празник празнуваме, когато не знаем дори кой и защо ни е освободил?
Поради всички тези причини реших да ви поканя, драги читатели на моя блог, да участвате в тази малка анкета с няколко въпроса върху историята ни, чиято цел се състои най-вече в това да възвърне желанието ни за чиста и истинска любов към родината.
Ако не сте сигурни в отговорите, не бързайте, проверете скришом, а след това цъкнете на онова, което според вас е правилният отговор. Защото миналото ни не е игра на тото, а патриотизмът не е тупане в гърдите.
Благодаря за участието!

 ....


Кой е предполагаемият автор на кирилицата?




Как е правилното име на Цар Освободител?



Цар Освободител е наречен така, защото:
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 28 юни 2011 г.

ДА ПОПЛАЧЕМ ЗАЕДНО ЗА ОСВЕТЕНИТЕ ДРУГАРИ!

Стана ми мъчно и за една бройка да се ядосам значи! Списъците с агенти излизат бавно и полека, на малки порции от по стотина-двеста човека, така че хем да не се получи голямо хорско недоволство, хем и да не се каже, че хептен ни правят на балами. Иначе с подобни темпове на „разсекретяване” имената на последните агенти ще излязат на бял свят, когато човечеството ще е само блед спомен в историята на Вселената. Или с други думи казано – когато цъфнат налъмите.
Не ми стана мъчно заради поредните „осветени” агенти, дали мило и драго за собственото си благо и сътрудничили със силови структури-убийци на милиони хора. Не ме заболя от техния вопъл, защото той по никакъв начин не може да заличи воплите на  избитите в концлагерите, изселените, каторжниците, пребиваните, тормозените, окрадените, онеправданите... Как бихме могли да съжалим хората, оградили цялата ни страна в телени мрежи и превърнали населението в маса от безличници, протягащи ръка за милостинята на Партията? И въобще има ли смисъл да ги обсъждаме? Морално можем да ги осъдим, но не и другояче – та нали те са съдниците в това амнезирало общество, те държат и хляба, и тоягата, и всичко останало. И може би затова отношението им към „раята” е все така безкомпромисно-цинично.
Вина ли? Как можем да определим нечия вина, когато няма истина? И на кой му пука за истината? Та нали всяко камъче и скала в страната ни е паметник на лъжата и насилието. И затова „осветените” ни поглеждат прямо в очите и вместо извинение изливат обичайните тонове словестна помия. Подиграват ни се.
Един нагледен пример с позицията на професора по българска литература от СУ "Св. Климент Охридски" Валери Стефанов, който с удоволствие се отдава на епистоларното творчество, но не за да признае и за да се разкае за участието си, колкото и малко или голямо да е то, в тоталитарните структури, ами за да се оправдае по болшевишки, обвинявайки другите, обществото, времето, историята, слънчевите изригвания и колорадския бръмбар.
Особено любопитно се получава, когато извадим ключовите думи от този иначе накъсан и патетичен текст. Забавно е, защото чрез изтърваните определения и изрази разбираме цялостния мироглед на един доказан агент, за когото можем вече да допуснем, че е направил кариера не без помощта на оперативните си колеги от ДС.
Кому е длъжен Стефанов : „Дължа тези думи на семейството и приятелите, на колегите и студентите ми” – т.е. той е длъжен само към онази група от хора, в чийто център (като един Хелиос, разбираш ли) се намира/самопоставя самият Стефанов. (Освен това възвратната частица трябва да е „си”, ама карай... Така звучи по-притежателно някак си.)
Какво дължи на останалата част от българското общество, т.е. широката общественост и общественото мнение : „На вилнеещата посредственост не дължа нищо.” Разбрахте ли сега, уважаеми читатели, какво сте всъщност? Посредствени тъпаци, това сте вие!
Следва така чаканото и жадувано обяснение за агентурното минало, което според Стефанов всъщност се резюмира в скромен принос към борбата срещу тероризма : „Няколко профил-анализи на текстове с терористични заплахи са всичко, което съм направил за тези служби.
След което реториката на Стефанов извежда няколко довода, чиято ударна форма не се съдържа във факти, ами в евтин цинизъм: „Вероятно е много храбро да седиш в хралупата на анонимното писмо и да обещаваш на някого, че ще му пръснеш главата. А друг да утешаваш, че ще изнасилиш жена му и детето му.
Вероятно е доказателство за психическо здраве да обявиш, че ще режеш крайниците, а като последна наслада – и главите на милиционерите.
Та, в това се заключава подтикът на Стефанов да се включи в борбата с милиционерските врагове-насилници. Колкото до обекта на „храбростта му”, или с други думи казано обикновения народ, Стефанов го определя като „народни маси”, заимствайки термина от бившите си работодатели от ДС, а евентуалните наблюдатели и коментатори (като моя милост) пък биват превантивно определяни като „манипулатори” (казвам „превантивно”, защото каквото и да кажем впоследствие, ще бъде определяно като „манипулация”).
Стефанов не говори за хора, за индивиди или за жертви на тоталитаризма, ами за „народните маси” и за „колективната нарцистична травма на българското общество от собственото му жалко минало, [която] трябваше да бъде лекувана и свирепо нагласеният образ на ДС беше лечението.” Т.е. „масите” са жертва на ниско самочувствие и комплексарщина, а не на тоталитаризъм и силови структури.  
И по-нататък Стефанов обяснява, че всъщност нищо никога не се е случвало, че народът е добрувал (или може би поддържал инцестуални отношения?) „в широкото легло на Партията”, че всъщност ДС е мит, че „ДС е могъща, защото успя да произведе една мощна травматична фиксация, в чието подножие още дълго ще оглупяваме и ефективно ще се мразим.
Като мастит професор-литературовед Стефанов севсем метафорично допуска поетично противоречие, защото от една страна нарича ДС „удобен мит”, а от друга се съгласява, че същата тази ДС  „...е могъща, защото успя да плени и символично да унищожи част от българската интелигенция. За пореден път.”  Т.е. уж ДС не съществува, но все пак е избила десетки хиляди невинни люде – веднъж физически, друг път и духовно. Предполагам, че Стефанов скромно се е зачислил към списъка на „жертвите-интелектуалци”, което може и да не му прави чест, но поне му „четка” егото. И дискретничко си позволявам да отбележа, че ако е само „символично” унищожен, ще може все пак да продължи благото си професорстване в СУ.
И в заключение Стефанов иронично (или не?) подхвърля, че „Историята е затова – да я забравяме. И да я оцветяваме с детски боички.” (въх, Пенке...) и че „слабостта на колективния ум винаги е била компенсирала от пределната моралистична взискателност на тълпата и нейните настървени водачи.” Като изключим граматическите грешки, превръщащи последната фраза в безсмислица и подсказващи, че авторът среща солидни проблеми при спрежението на глаголите, Стефанов поставя под въпрос и самата морална норма, която би трябвало (или поне в другите общества е така) да се превърне в основа на законодателството, уреждащо социалните отношения. Отхвърляйки морала Стефанов наистина достига до окончателното си оневиняване, защото не е грях да вършиш престъпления в общество, където престъпленията не се считат за обществено вредни и където престъпниците никога не се наказват.
И затова всъщност изпаднах в недоумение – защо, по дяволите, Стефанов се обяснява? Защо пише безумия, подиграва се на обикновените хора, на историята, на паметта на хилядите и милиони жертви на тоталитаризма в родината ни и по света, когато никой никога няма да му потърси сметка нито за агентурното минало, нито за граматическите грешки, нито за нищо? Нима някога им е минавало през акъла на ченгетата да подават оставки? Или може би счита, че отвореното писмо е своего рода индулгенция за пред дядо Боже, който обаче според последните данни на ДС не съществува – Гагарин летял над облаците, пък не го видял. Значи не става въпрос за някакъв вид извинение, ами именно за онова „четкане на его”, за което говори Стефанов в писмото си и което очевидно е изходната точка не само на доводите му за сътрудничество с ДС, но и за цялостната му същност, позиция и отношение спрямо българското общество и свободата на духа. Такъв ни е Стефанов, а и всички агенти – самозабравили се нарциси, около които се върти цялата вселена. Те не се извиняват за стореното, защото нямат необходимата доблест, ами обвиняват обвинителите, наричайки ги с обидни думи и отричайки моралната норма. И знаете ли защо се държат така? Защото могат да си го позволят. Защото цинизмът им е достатъчно велик, за да поемат вината с мезе и да ни махат нагло от меките си кресла за сбогом, сърбайки от спечеления с мерзост еликсир на безнаказаността. Това ли иска да забравим Стефанов или истинската история на тоталитаризма? Защото за второто едва ли му пука особено.
Толкоз. Иначе знаем много добре, че затворите са пълни с осъдени по погрешка – който и затворник да попитате, всеки ще ви отговори, че е невинен. И с агентите на ДС е така – всички са невинни, но за сметка на това водят сносен живот, а единствено тесногръдието и напомпаното его им служат за затвор, от който обаче на никой от тях не му се бяга. Агентите на ДС като по чудо винаги се озовават на ключови службици, в президентството, в парламента, в правителството, в дипломацията, в медиите, собственици са на предприятия и т.н. А когато някой посмее да им държи символично сметка, отговорът незименно е същият – виновно е обществото, а вие задавате въпроси, защото завиждате. Просто, но по болшевишки ефикасно и радикално.
Затова ми е мъчно за Стефанов – толкова сили хвърля за обяснения в едно претупано съчинение, когато никой не му иска сметка за нищо. Защото Стефанов и неговите компаниероси ще си останат чекисти до гроб и като такива ще си ги помним. Няма как да стане другояче, няма как да променим миналото си, както впрочем няма как и да върнем жертвите на тоталитаризма от отвъдното. Но вместо агентите да обясняват как са продали душата си на дявола и какви облаги са получили в замяна, защо просто не си затворят веднъж за винаги ченгесарските усти?
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 21 юни 2011 г.

МОДЕРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА FREE

Времената се менят, нравите тоже. Дори и във Франция, родината на Революцията, напоследък гражданите са заместени от потребители, а битката се води не толкова за човешки права, колкото за количествено и качествено потребление.
И революцията се получава по пощата като вулгарен пакет кюлоти.
Иде реч за новата оферта на френския оператор FREE, която предизвика завист дори и у иначе сдържаните и дискретни британци.
Поръчвате си Freebox V6 Révolution, а получавате четири кутии – две големи и две малки. В първите две намирате сървъра и плеъра, изтипосани от световноизвестния дизайнер Филип Старк - с надписи, оригинално решение за USB вход, възможност да се прикачат към специален обръч, с чиято помощ да заемат различни позиции в пространството (хоризонтална, вертикална, наклонена) и т.н. Разположени в различни помещения или един върху друг, двата уреда могат да се свържат помежду си чрез електрическата мрежа (доставени са с адаптори, изпълняващи роля на CPL), чрез  етернет или чрез WIFI.
По-малките кутии съдържат съответно жироскопично дистанционно и джоистик за игри.
Така нареченият Freebox Server (с процесор ARM9 1.2GHz avec RAM 512 Mo) изпълнява ролята на модем, сървър (с вътрешна памет от 250gb), рутър, суич (можете да включите 4 компютъра към него), телефонна база (за телефони от типа DECT), Hot Spot WiFi (802.11b/g/n 3x3 450 Mbps 2.4 Ghz ), цифрово радио с вграден високоговорител и т.н., и т.н., и т.н. Върху тактилния интерфейс се изписва часът (цифрите се сменят по много ефектен начин чрез приплъзване), а при докосване влизате в опциите. Чрез многобройните портове (USB и e-SATA... ) можете да включите различни урудки и най-вече външни хард-дискове.
Другата джаджа, наречена Freebox Player (с процесор Intel ATOM 1,2 Ghz), изпълнява ролята на мултимедиен център и цифров тунер, чрез който можете да гледате на телевизора си телевизионните канали и всякакъв вид мултимедиа файлове (от сървъра или от външна памет), да слагате на пауза директно излъчвани програми или да ги записвате.  Самият плеър е всъщност и blue-ray четец, приемащ всякакви формати дискове. Освен това плеърът замества донякъде домашния компютър, защото позволява достъп до интернет чрез собствен броузър и така можете директно на телевизора си да хвърлите, да речем, един поглед на блога ми или на нещо друго – в такъв случай жироскопичното дистанционно играе ролята на мишка, но е възможно също така към плеъра да се включи и обикновена мишка с клавиатура.
(Още за техническите данни на френски ТУК)
И разбира се геймърите могат да си пуснат някоя игра, но тази опция не съм я разучил особено добре – пробвах само някаква безплатна игра с автомобили... Качеството на картината беше перфектно, но за останалото не бих могъл да се произнеса. Знам само, че производителите на игри разработват специална продукция за Freebox.
Абонаментът, който плащате за тази миниатюрна купчинка технологии, включва в себе си неограничен високоскоростен достъп до интернет (или дори оптичен кабел при наличието на такъв), домашен телефон (безплатни обаждания до всички стационарни и мобилни телефони във Франция, САЩ и Канада, както и до стационарните в още 104 държави) и телевизионен букет (съдържа 445 телевизионни канала, 180 от които безплатни, двадесетина с много високо качество , няколко 3D, безплатен достъп до стотици записани телевизионни програми на френските телевизии, достъп до платформи VOD с хиляди филми  и още доста неща). Тук изброявам само част от екстрите, чийто брой непрекъснато се увеличава без обаче това да влияе по някакъв начин върху цената на абонамента (37,98 евро на месец).
С тази оферта операторът FREE за пореден път не само изпревари, но и силно притисна конкуренцията, принуждавайки я да намали драстично цените на телефонните разговори. След като FREE първи предложи оферта за групиран абонамент (телевизия, интернет, телефон) и то на ниска цена (29,99 евро месечна такса), компанията продължи да бомбардира конкурентите с един куп иновации – безплатни обаждания във Франция и до чужбина, нови технологии... Сега FREE първи направи обажданията до мобилни телефони безплатни, а с новите джаджи предизвика истински фурор – за първото тримесечие на годината и при изключително наситен пазар операторът отчете 154 000 нови абоната... И разбира се стана жертва на собствения си успех, защото се оказа с недостатъчен брой апарати за старите абонати, които пожелаха мигом също да преминат към новата оферта. Самият аз съм стар клиент и също бях принуден да „почакам” три месеца , въпреки че подадох заявка за смяна на 14 декември и едва няколко часа след като новината бе съобщена...
Чакането обаче наистина си заслужаваше!
А сега съм петимен за следващата стъпка на FREE, която бе обявена за края на годината. Защото FREE ще се превърне в GSM оператор, а генералният директор-основател-главен акционер на фирмата-собственичка на FREE се закани да намали двойно сега предлаганите на пазара тарифи... В едно предаване журналистът му зададе въпроса дали и във Франция е възможна месечна такса като, да речем, таксите в Пакистан, т.е. 3 долара... На което Кзавие Ниел отговори, че 3 долара може и да не стане, но 3 евро би било възможно.
Ами... Да пробваме! От такива „революции” глава не боли.
...
P.S. Поради разбойническия характер на българските оператори, поддържащи небивали цени на комуникациите, обажданията от Франция до мобилен телефон в България струват безбожно скъпо : 0,49 евро на минута. В същото време минута разговор до Мадагаскар струва 0,39 евро, Перу, Лаос, Замбия, Зимбабве  – 0,27 евро, Румъния и Турция – 0,19 евро и т.н.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 19 юни 2011 г.

ПЛАМЕН ЛЕКГОСТУП СЪВСЕМ ЛОГИЧНО СЕ ОКАЗА ЧЕНГЕ

Преди време публикувах чужд текст, озаглавен "Господин Лекгоступ, Вие сте идиот!", в който авторът (мой приятел) излива болката си от ректорския чорбаджилък, разпростиращ се не само над негови бизки хора, но и над цялата страна. Разбирате сами, че в България свободата на словото е фиктивна, хората се страхуват, а журналистите при все целия си професионализъм (за разлика от аматьорите-блогъри) всъщност са най-обикновени проститутки, пишещи по поръчка или за шантаж. И затова единствено във виртуалното пространство човек може да изкаже донякъде свободно и пред съвсем малък кръг от хора мнението си, но без да се надява на резултатност или обществена реакция. В много страни подобни свидетелства, били те и анонимни, биха предизвикали прокурорския интерес, но не и в България. Или както се смееше френският хуморист Колюш : Навремето при диктатурата ни казваха "затваряй си устата!", а сега демокрацията се изразява в "говори си, никой не те слуша!
Та, при французите това е на майтап, а при нас...

При нас дори и да те слушат, пак им е все едно. Защото всички знаят дереджето, до което Лекгоступовците докараха висшето образование. За никого не е тайна, че преподавателски служби се разменят срещу няколко месечни заплати, като след това новоназначените професори си избиват парите чрез продажба на оценки и дипломи. Уж се организират разни конкурси, обаче топлите местенца са предназначени само за най-съпричастните към корупционните схеми. А след като се възвърне първоначалната инвестиция - шапка на тояга! Кеф ти нов автомобил, кеф ти млади студентки! Пазарната икономика е в разгара си, бизнес из бизнес.  И като сме го подкарали така, можем да споделим също, че много преподаватели са зачислени на заплата към няколко ВУЗ-а, което довежда до парадокса един и същи човек да преподава по едно и също време на деня в три различни университета. Подобни случаи може и да не съществуват в научната фантастика, но в българската "реалия" ги има.
(По същия начин се действа и в другите институции. Масларова например осребряваше командировъчни за два автомобила в два различни града едновременно, което пък бе счетено от редица теолози за доказателство, че Господ съществува. И затова много миряни дори предложиха Светлин Русев да изографиса Масларката до Нешка Робева в някоя църква. Защото оня трик на Исус с размонажаването на хлябовете и рибите е направо аматьорско-ресторантьорски фокус от несебърския репертоар в сравнение с великото чудо на старозагорския социален дом и заделените чрез него милиони.)

Другият номер от поредицата "корупционни практики" е да се назначават преподаватели без никакъв ценз и противно на всички закони. Но какво биха могли да направят простосмъртните срещу тази несправедливост? Както казва самият Лекгоступ : "Ако искате, идете да се оплачете на прокурора, той също е на заплата в моя университет..."

Признавам, че след публикуването на "Господин Лекгоступ, Вие сте идиот!" ми беше леко съвестно и притеснено. Допусках, че човекът може наистина да е невменяем, а това си е болест, която не заслужава подигравки, ами християнско състрадание и милосърдие. И затова бях на косъм да му се обадя, да го подкрепя с мила дума, да му обясня, че е човешко да си сбъркан и ненормален. Но ето, че агент Оазис бе "осветен" и се оказа, че Пламен Лекгоступ също е ченге. Камък ми падна от сърцето! Защото човек може да е ненормален и без да е ченге, но ако е ченге, значи със сигурност е идиот! Елементарно, Ватсон!

Така че се налага все пак да внеса малка добавка към текста на моя приятел - Г-Н ЛЕКГОСТУП, ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО СТЕ И МРЪСНО ЧЕНГЕ!

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 18 юни 2011 г.

UNITED COLORS OF... THE SOVIET ARMY?!



Не можах да удържа на желанието си да споделя с вас в този съботен ден, драги виртуални читатели, мечтатели, събеседници и кибер-лентяи, ентусиазма, обхванал ме при вида на новобоядисаните съветски солдати. Защото това за мен е най-многозначителното и ценно българско произведение на изкуството за последните години.
Освен че този поп-стриит-арт пърформънс ни дава най-после така липсващите цветове в откровено гнусното ни тоталитарно минало, неизвестният творец ни посочва един наистина градивен процес за разчистване на сметките с тираните от историята - вместо да рушим, с няколко кофи боя превръщаме шайката главорези в забавни палячовци.

Най-после виждам нещо ново, модерно и оригинално! Направо ми е чудно как Бойко Борисов пропусна да открие "обекта" с ножичка и рязане на лента! Щеше да се впише толкова сполучливо в композицията!

Е, аз лично бих махнал все пак паметника де... Но пък от друга страна ми става забавно при мисълта, че червените бабички и техните червени внучета-станишчета сега се чувстват дори още по неконфортно, отколкото биха се почувствали при един евентуален щастлив взрив с няколко шашки динамит на добре подбрани места в пиедестала  на "Човекът-който-се-смее-с-шпагина-в-ръка" (не по Виктор Юго, ами по маршал Толбухин).

Идеята е просто чудесна! Веднага ще разпечатам няколко черно-бели фотоса на подобни паметници на глупоста и ще ги дам на дъщеричката ми да ги оцвети - хем въображението й ще работи, хем и ще научи малко история... нищо че точно тази история е доста тъжна.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

НА СЪР ПОЛ МАКАРТНИ С БЛАГОДАРНОСТ - ЧРД!



Отдавна съм минал онези години, когато човек пише по стените името на любимия певец, група или вафла, но въпреки това ми се случва да съм патетичен. Както например сега. Защото днес е рожденият ден на Пол Макартни - най-великия жив композитор и музикант. Рядко използвам думата "велик" в съчетание с "най-", но в случая обещах да съм патетичен и затова си го позволявам.

Честит рожден ден, Пол! И благодаря от все сърце за всички тези години на музикално щастие, които преживях, откакто чух за първи път началните ноти на Yesterday! Около тези ноти се завъртя моят крехък детски свят барабар с всичко останало, а целият парадокс на живота се изразяваше в това, че твоето "Вчера" ми вдъхна желание за Утре. И съм сигурен, че без Бийтълс и Пол Макартни светът нямаше да съществува.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 9 юни 2011 г.

МАЧЪТ ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ ЗАВЪРШИ 7:1

Без заплаха за живота му, без бой или някакъв шантаж Бойко Борисов си призна абсолютно самичък и с присъщата му наивна доброта, че БЕЗ НЕГО БЪЛГАРИЯ Е ЩЯЛА ДА ЗАПРИЛИЧА НА ГЪРЦИЯ!!!

Не, не го разбирайте погрешно - Бойко Борисов иска да каже, че в Гърция са го закъсали, а при нас животът е песен.

А ние пък ще се възползваме от случая и ще допълним, че вместо на Гърция родината ни прилича на Сомалия след 10 поредни години суша, нашествие на скакалци и мор по добитъка.
Бойко употребява подобни двуяки изявления така, че всеки да си ги изтълкува както му харесва, и с цел да отвлече общественото внимание от тъжната истина. Да, за жалост ние сме на светлинни години зад Гърция и би било нагло, долно и подло да се правим на "голямата работа", когато един поглед върху елементарната статистика е достатъчен, за да си изясним положението. А то е : в началото на 2011 г. минималната месечна работна заплата в "закъсалата" Гърция е 862,82 евро, докато в България тя е 122,71, т.е. НЕЩАСТНИТЕ ГЪРЦИ ПЕЧЕЛЯТ СЕДЕМ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ.

И понеже сме го подкарали на статистики, та можем да сравним и брутния продукт на двете държави : 329,924 милиарда долара за Гърция, 48,722 милиарда долара за България, т.е. и в това отношение Гърция води 7:1.
Или с други думи казано, при положение, че годишната минимална заплата в България е 3908 долара, господин премиерът би трябвало да ни сравни по-скоро със Суринам, където един суринамец печели годишно поне 3998 долара, отколкото с "гиганти" от рода на Гърция.
Благодарим ти, г-н премиер, че си достатъчно суров и коравосърдечен, за да ни напомняш непрекъснато и с подобаващата доза цинизъм докъде докара България.

А вие, драги избиратели, на това ли му викахте „силна ръка”? Хайде, моля, следващия път опитайде да гласувате за „силен ум” и "добро възпитание"!

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 8 юни 2011 г.

СПОМЕНИ ОТ КАЛЕНДАРЧЕТО : ЮНИ 1989г. - В КИТАЙ ПРОЛЕТТА НЕ СЕ РОДИ, А ПРИ НАС ОБЕЩАХА ЗАДГРАНИЧНИ ПАСПОРТИ

Какво стана на четвърти юни ли? Миналата седмица? Ами... Нищо... А, да! Сега се сетих – за първи път в историята на тениса китайка спечели турнир от Големия шлем! Беше събота, рождениците отбелязваха датата по подобаващ начин, абе ден като ден.
Сетих се и за друго, но се чудя дали да го споменавам. Защото е съвсем мъничко и незначително. На тази дата през 1989г. един невъоръжен китаец в бяла риза и с пазарски торби спря самичък цяла танкова бригада. Сега чак си спомням, че тогава китайските студенти се бяха вдигнали на бунт срещу корупцията на бруталния комунистически режим, а армията оцвети с тяхната кръв площада Тянънмън. Не се получи като в онези романтични филми, в които шепа монаси от манастира Шао-Лин, владеещи бойните изкуства и раздаването на шамари до съвършенство, обръщат в бяг многохилядната армия на тираните. В случая студентите бяха буквално премачкани от танковете на 27-ма китайска народна армия, между 1000 и 3000 от тях бяха убити, а около 12 хиляди бяха арестувани.
Не се знае кой е този млад мъж, застанал смело пред железните чудовища, не се знае и какво става с него след като блюстителите на реда го отвеждат в неизвестна посока. Сигурно е само, че танковете не го превърнаха в пихтия, защото сцената бе заснета от световните телевизии. След това всички медии бяха заслепени. И така до ден-днешен. По стара комунистическа традиция Китай е забранена за истината територия.
Странно как човечетвото страда от колективна амнезия и се сеща за тази дата все по-мъчно и по-мъчно. А ако сте в Китай и потърсите в Гугъл датата 04/06/1989, няма да намерите абсолютно нищо – резултатите са цензурирани, събитието е заличено, престъплението е класирано поради давност. Така същите тези престъпници, убили мечтата за демокрация на цяло едно поколение младежи, могат спокойно да въртят кормилото на най-голямата по население държава в света. От друга страна цензурата е угодна и на управниците в демократичния свят, които изгарят от желание да търгуват с Китай. И едновременно с това въздишат, защото, видиш ли, имат съвест и им е трудно да преглъщат непрестанното потъпкване на човешките права. Но, уви!, бизнес из бизнес, а в условията на казионна икономическа криза всеки келепир е от значение.
И така китайският президент обикаля света, ръкува се с всички, танцува валс и показва признаци на цивилизованост. Светът е прекрасен, китайка печели Ролан Гарос, какво значи тук някаква си неродена свобода? 
Поглеждам календарчето си и виждам, че пак на същата дата през онази далечна 1989г. Солидарност печели изборите в Полша. Значи все пак някъде пролетта е настъпила. Полша вече е европейска държава, каквато впрочем винаги е била, Варшава е все така чудесна, а поляците гледат гордо и с предизвикателство утрешния ден.
И пак в календарчето, 3 юни 1989г. – в Иран е починал злият аятолах Хомейни, а е бил заместен със също толкова злия аятолах Али Хаменей. Последните думи на Хомейни били „Загасете светлината, ще спя!” Мене ако питате, светлината над Иран бе заместена от средновековен мрак именно благодарение на Хомейни. Няколко дни по-късно десетки загиват стъпкани в колективната истерия по време на погребението му.

А в България как беше? На първи юни 1989г. БКП оповести, че на желаещите български граждани ще бъдат издавани задгранични паспорти, с който ще е възможно да се излиза и влиза в НРБ. Хората се опулиха, някои от тях се сетиха, че по този начин се дава административна форма на т.нар. Възродителен процес, а други решиха, че могат и те да си плюят на петите или поне да разгледат света зад бодливата тел, който дотогава можеше да се посещава само от шепа привилегировани „батета”. По онова време за простосмъртните пътуванията зад граница бяха почти невъзможни. Първо, трябваше официална покана от приятел, живеещ чужбина. Второ, молбите за виза не се подаваха в съответното чуждестранно консулство, ами в консулски отдел на МВнР, защото на българските граждани им беше забранено да контактуват с вражеските структури. Трето, необходими бяха и визи за всички страни, през които гражданинът на НРБ трябваше да премине, за да се добере до желаната дестинация – т.е. ако искаш да отидеш до Франция, трябваше да се сдобиеш с визи за Югославия и Италия. На съответните транзитни визи фигурираше не само периодът на преминаване, но и точните гранични пунктове, през които трябва да се пресече границата. Четвърто, кандидат-пътешественикът трябваше да изнамери отнякъде валута, с която да пътува и преживява в чужбина, защото българската държава му предоставяше възможност да закупи законно само 20 (двадесет) долара на човек. Т.е. единственото разрешение на проблема се намираше на черния пазар, където доларът струваше поне четири пъти по-скъпо от официалния курс (по мои спомени в средата на 80-те години официалният курс долар/лев беше 1 долар за 1 лев, а на черния пазар 1 долар струваше около 4 лева. Една заплата на начинаещ учител беше около 120 лева). Пето, имайки предвид фантастичните цени на самолетните билети, човек рябваше да разполага със стабилно возило, с което да броди из света, а возилата не само бяха смехотворни съветски таратайки, но и много хора просто не разполагаха с МПС. Шесто, държавата изискваше от кандидат-пътешествениците да разполагат с гарант, който да изплати возилото на държавата в случай, че кандидат-пътешественикът се превърне в емигрант-невъвръщенец. Защото в народната република официално частната собственост не съществуваше, ами беше държавна, включително и закупените с пот на челото съветски боклуци. Седмо, НРБ никога не пускаше цели семейства на екскурзия из Дивия Запад, защото това щеше да се изтълкува като благословия за бягство. Затова докато едната част от семейството странстваше из чужбина, другата изпълняваше ролята на заложник в родината. Само особено важните другари пътуваха с целите си семейства отвъд Желязната завеса.
И осмо, дори и човек да беше отговорил на всичките тези изисквания, Партията винаги разполагаше с последната дума и можеше да разруши мечтите ви за пътешествие под претекст, че сте политически невежи и потенциално чувствителни към капиталистическата пропаганда.
И толкоз. Ходи после да се оплакваш на политбюро.
А ако все пак ви пуснеха да пътувате, предварително ви привикваха на оперативка в бюрото на един много сериозен другар-милиционер, който с бодър глас ви обяснаваше, че зад границата дебнат всякакви агенти-провокатори, родоотстъпници и врагове народни, който може би ще се опитат да влязат в контакт с вас, за което вие непременно трябваше да уведомите народната власт при завръщането си на Обетована земя. „Ама нали ще се върнете, другарю? Че семейството ви чака... Шегувам се де, ние обичаме да се шегуваме!” И като се има предвид, че въпросните агенти-емигранти донасяха и на ДС, то кандидат-пътешествениците се молеха горещо на Всевишния да не срещат никого зад граница, че тогава неприятностите им бяха в кърпа вързани.
Та в това се изрази цялата прелест на българската пролет – за разлика от Китай при нас танковете не дойдоха, обаче мечтите ни цъфнаха, прецъфтяха и си отидоха без да дадат плод. Много от нас се възползваха от възможността да заминат зад граница, освобождавайки номенклатурата от досадното си присъствие и грижата да ги наблюдава непрекъснато, да ги манипулира и размотава в смешната пародия на гражданско общество. И затова значи ни изнесоха този дебелашки цирков спектакъл – важните другари станаха важни господа, а тогавашните им привилегии се материализираха в пачки зелено.
А за хората зимата продължава, защото не успяхме да погребем по подобаващ начин лошите спомени. Не се появи сред нас някой Перикъл, който да произнесе прочувствена реч като онази за предците и отминалата война, за труда и достойнствата на новото време, както и за без съмнение по-доброто бъдеще, за прераждането на народа и качествата на демокрацията, слагайки по този начин край на миналото и заявявайки началото на славна епоха в нашата история. Никой не поиска да излезем от зимата и никой не пожела труд, обновление и слава.
През 1989г. пролетта само ни лъхна и си отиде, а всичко си остана постарому.
Дори и днес, т.е. 22 години по-късно, в ЕС обсъждат дали да ни допуснат в Шенген.  Вече не знам дали чакаме пролет или Годо.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 3 юни 2011 г.

ТИ, ГРАЖДАНИНО, НОРМАЛЕН ЛИ СИ?


В електронното си издание вестник „Сега” публикува статия на Славимир Генчев, озаглавена „Различните и Петров”, в която за първи път от толкова години насам откривам някакво подобие на дефиниция за „нормалност” в българското общество.
Значи, според автора на статията Петров се вписва в понятието за „нормалност”, защото е „семеен, с две деца, малък апартамент, 15-годишен форд и наследствена къща на село”.
Ха така! Ето, че съм бил ненормален без да го знам! Имам само едно дете и не притежавам никакъв форд!
Според логиката на Генчев ненормалните са значи не само гейовете, ромите, болните, инвалидите и всички останали потенциални клиенти на концлагерите ала Хитлер, ами и неженените, разведените, вдовците, пътуващите с градски транспорт, бездетните и многодетните, гражданите без къща на село, безработните и най-вече онези, които не изказват публично дискриминационните си убеждения.
За последното съм съгласен, защото дискриминацията се вписва напълно в нормата на поведение в съвременното българско общество и самата публикация на „Сега” го потвърждава. Съвсем в реда на нещата е човек да негодува срещу различията под претекст, че той единствен е носител на универсални ценности, а основните доводи за това биват изричани в първо лице единствено число и продължават с противоповопоставяне на „ненормалните” в трето лице множествено число по следната схема : аз  - да, а те -не !
„Аз работя, а те не работят.”
„Аз плащам данъци, а те не плащат.”
„Аз съм хетеросексуален и с горе-долу бяла кожа, а те не са.”
Следователно:
„Аз съм нормален, а те са ненормални.”
Освен това авторът ни спестява всякакви подробности за тази велика нормалност на Петров - какво точно работи, какви данъци плаща, какви социално-културални отношения с обществото поддържа и т.н., поради което един средностатичтически читател може да си помисли, че Петров е най-обикновен българин, комуто нищо българско не е чуждо, и който не се притеснява да казва на висок глас онова, което други хора биха автоцензурирали поради морални или други задръжки.
Т.е. един наивник веднага би си представил, че житейското кредо на Петров гласи нещо от рода на : „Аз, Петров, съм късо подстриган, пия ракия всяка вечер, работя като таксиметраджия, осигурявам се на минимална заплата, плащам минимални данъци, крада бензин, мамя клиентите, бия жена си, слушам чалга до побъркване, гласувам за когото ми падне – такъв съм и се гордея с Хан Крум и Батето, а всички останали са отрепки и заслужават да бъдат пребивани.”
И тук следва да си зададем следния въпрос : ако Петров е малцинство, тогава как може той да се счита за нормален, а да отрича мнозинството, което по силата на логиката би трябвало да налага правилната социална норма?  
Да, предпочитам да си задам този въпрос, а не другия... Защото ако се запитам дали средностатистическият Петров предава мислите и чувствата на мнозинството, ще излезе, че „нормалността” в модерната България се изразява в искрената и неподправена омраза към различните от този Петров „семеен, с две деца, малък апартамент, 15-годишен форд и наследствена къща на село”.
А крачката между откритото негодувание срещу различията и пребиването на хора в трамвая заради същите тези различия е само една.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 1 юни 2011 г.

СТАНА ЧУДО! ЕМИГРАНТИТЕ СЕ ВРЪЩАТ НА ТАЛАЗИ! ПЛАЧАТ ОТ РАДОСТ, А БОЙКО ГИ УСПОКОЯВА И ЧЕРПИ С БОМБОНИ!

Чух последното изказване на боцман Бойко и много се зарадвах, че мисли за нас, емигрантите! Радост чудо беше туй! Човекът е решил да върне блудните синове в България, а на Тракия момите ще ни посрещат с венци! Ето на това му викам аз воля, решителност, ентусиазъм, преданост, алтруизъм. Отвъд изказването обаче прозира онази премиерска далновидност, за която ни завижда цял свят - всички държави се карат кой да вземе Бойко Борисов и всеки вика „вземи го ти!”
Ще го вземат, ама на кукуво лято... Защото Бойко си е наш и не си го даваме, даже и за кило ракия с мезе.
Със заканата си да върне емигрантите в България премиерът ясно дава да се разбере, че за определен срок от време в страната ще бъдат създадени необходимите условия, за да могат емигрантите, да речем от Лондон, Париж, Ню Йорк и разни по-прозаични градове и държави от рода на Брюксел или  Холандия, да се завърнат в родината си без да почувстват сътресение от разликата в социалнио-икономическия контекст. А това няма как да се направи само с една миниатюрна магистралка до Перник. Т.е. Бойко Борисов се е заканил по примера на един негов предшественик и бивш работодател да преправи, оправи или направи АБСОЛЮТНО ВСИЧКО в България. Вервайте ми! Само че този път далаверата няма да стане за обичайните 800, ами за 1095 дни (три години демек), което ще рече също така, че боцман Бойко го дава по-спокойно и табиетлийската от Симо Сакса и затова може би има намерение да доизпипа нещата. Доколкото въобще ще пипа нещо различно от пипаните по принцип от него неща.
Но да се върнем на темата за „връщането на емигрантите”. То тая работа няма да стане с едно щракване на пръсти, така че емигрантите (и в случая моя милост) сериозно започваме да се замисляме какво и как, къде и по какъв начин трябва да бъде направено, за да ни е готинко в родината.
Сред належащите мерки следва да цитираме следното :
Първо, емигрантите са в чужбина най-вече заради бачкането и заплащането. В същото време обаче повечето от тях работят нискоквалифициран труд на минимална заплата. Значи трябва да видим какви са минималните заплати в предпочитаните от емигрантите ни страни и да наложим подобни, та дори и леко завишени заплати и в България.  И понеже Белгия от доста време си ни харесва (нали от нея заимствахме „Съединението прави силата”), та предлагам да вземем също и нейната минимална работна заплата – 1336 евро на месец брутно (2008г).
Има и друг проблем, свързан с работните места. На емигрантите сигурно ще им се прииска да бачкат същия занаят, какъвто са работили в чужбина, т.е. да правят, автомобили, самолети, електроника, информатика, или дори да търкат със седалищата си тапицерията на удобни кресла в мощни банкови и прочие финансови институции. Онези пък, които са брали зарзават из зелените чужбински поля, ще рекат да берат същата продукция и в България. Значи Бойко се е завтекъл да построи нова промишленост и да обработи и засее всичката пустееща земя.
Някои от тружениците ни зад граница ще се наложи да бъдат преквалифицирани. Проститутките например, а те са десетки хиляди, ще пожелаят сигурно да сменят професията си. Освен това трябва да се замислим с какво ще запълним така получилата се производствена дупка, защото в момента проституцията представлява между 7 и 10% от брутния продукт на България, а като я премахнем, сам Бойко едва ли би могъл да замести всичките нощни труженички, нищо че е кавалер.
Второ, трябва да се погрижим и за здравето на емигрантите. Тук за пример предлагам да вземем френската система – всеки френски гражданин разполага със здравна застраховка и право на медицински услуги. Ако работиш, здравната застраховка автоматично ти се удържа от заплатата, а ако си без работа – лекуваш се безплатно. Ако първата точка от предложените мерки се изпълни, всяка баба ще може ди си купи ново чейне.
А пропо, социалната пенсия във Франция е 500 евро...
Трето, много от емигрантите са заминали зад граница, за да учат в качествени ВУЗ-ове, а след това са останали в чужбина, защото са свикнали с тамошния живот. Значи трябва да предотвратим изтичането на студентска маса. Как ли? Ами трябва да направим образованието безплатно за всички и да вдигнем нивото на ВУЗ-овете, за да може да се обучи например качествен медицински персонал, който да работи в построеното по-горе здравеопазване.
Четвърто, трябва да се подсигурят качествени жилища за емигрантите. Защото нашенците са свикнали да живеят във всякакви условия - някои от тях се подслоняват в палатки из градинки и горички, под мостове или в импровизирани катуни, а други пък са се уредили с напълно нормални апартаменти и къщи в хубави квартали и градчета.  Значи всичките тези хора трябва да ги омаем с атрактивни жилища, а не с панелки-кочинки, остъклени тераси и къщи на село с външна тоалетна. Предлагам да бутнем столичните ЖК, а на тяхно място да вдигнем китни вили с басейнчета и водоскоци.
Пето, трябва да оправим инфраструктурите. Т.е. да ги направим. И боцман Бойко правилно се е запалил да прави магистрали. Обаче темповете му са бавни и за три години я направи свестен път до морето, я не. А хората не ходят само на море, но и на село, така че пътищата трява да се строят поетапно, методично и целенасочено. Тато навремето построи магистрала до родното си село, а Бойко построи до Перник – президентския град. Инициативата е добра, но това по никакъв начин не свързва България с околния свят. Освен това с влак от Перник до София се ходи за около час. Като се има предвид, че трасето е с дължина около 30 км, всеки може да изчисли с каква скорост се движи влакът... В същото време французите изминават маршрута от Париж до Марсилия (около 900км) за три часа.
Не само пътищата и жп-линиите са от значение, ами и съответващите им гари, спирки, тротоари, градинки, стоянки, прелези, мостове и прочие екстри, без които нашата родина би мязала... ами на сегашната ни родина, от която избягаха близо 2 милиона души и още толкова мечтаят да избягат.
Шесто, чужденците ще се завърнат в България, за да се скъсват от работа и да строят... общото благо. А това си е трудоемко и уморително. Затова трябва да им се предоставят необходимите условия за почивка. Поради това за кой ли път повтарям, че не само Картаген трябва да се разруши, но и всичко картагенско и мутренско по българското Черноморие и планинските курорти трябва да отиде в небитието.  На мястото на кичозните хотели по брега ще направим плажове с пясък, чисто море и растителност, а на мястото на враждебните туземци-неандерталци-несебърци ще заселим интелигентни същества  от породата хомо-сапиенс-сапиенс, които не изливат фекалните води в околния ландшафт, където джапат туристите, ами в новопостроени пречиствателни станции.
Седмо, цялата тази работа трябва да се координира от смислени институции и закони, а такива засега нямаме. Значи трябва да напишем нова конституция, да извадим всички ченгета от политиката, да обучим грамотни държавни служители и да набутаме в затвора доста народ.
И осмо, но не последно, след като всичко това бъде осъществено, по стар български обичай ще трябва да зазидаме в някоя стена на новопостроената България и самия боцман Бойко, за да бъде строежът здрав и непоклатим като нашия вожд и учител от Банкя, който не жали сили и средства да се бори не само за българите в България, но и за нас, емигрантите, дето сме толкова проклет и неблагодарен народ.
От друга страна признавам, че със зазиждането ще се изпълни и последното ни желание – боцман Бойко да ни се махне завинаги от главата и да спре да ни залива с идиотщини. 

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)