сряда, 30 март 2011 г.

ЦЕНАТА НА ГОРИВАТА И НА ВСИЧКО ОСТАНАЛО– МАЛКИ ЛЪЖИ МЕЖДУ ПРИЯТЕЛИ...


Не кормувам, не съм горд водач на МПС, не клаксонирам като бесен след пресичащи прекалено бавно бабички и не се подмазвам на катаджиите. За мен автомобилът представлява обикновен уред за придвижване от точка „А” до точка „Б”, когато не съществува друг рационален начин за изминаване на същото разстояние. Во кратце, заинтригувах се от цените на бензина единствено заради социалните брожения, които очевидно са също толкова искрени, колкото и неориентирани. Защото протестите определено не се канализират в правилната посока.

Хората искат бензин, за да си джиткат таратайките на воля. Разбирам ги напълно, свободата на придвижване е записана в Декларацията на Човешките права. Според протестиращите проблемът се състои в това, че правото им е нарушено заради непоносимите цени. Хубаво, но нека видим също колко струва литър бензин зад граница, нека погледнем какви са акцизите, ДДС... И тук се натъкваме на втори проблем – точни и ясни данни за цените зад граница няма. Или ако има цени на бензина, то пък са забравили да дадат данни за акциза и т.н. Ама че завеян народ! Казва се само, че „там”, зад граница, и бензинът, и всичко е по-скъпо, че лошата Европа не позвалява на доброто ни правителство да сваля акциза и т.н. Е, да, обаче не е така!

Когато човек се поразрови, открива, че цената на бензина може би е сред най-ниските на континента, но само защото акцизът е най-малък. Т.е. парсата не отива в джоба на държавата, ами в нечий чужд джоб с избродирани (нали такава сега е модата) российски инициали. Излиза, че Лукойл съвсем своеволно надува цените на брутното гориво, нищо че цената на преработката, както и на превоза, е значително по-ниска от средните в ЕС. И може би Брюксел не ни позволява да намаляваме безкрайно акциза, за да не харижем абсолютно целия келепир от мижавата ни данъчна политика на братушките.

Другата подробност се заключава в една тъжна констатация – колкото и ниски да са цените на горивата, българинът не би могъл да се вози колкото му душа иска ПОРАДИ ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ ЗАПЛАТАТА МУ Е НАЙ-НИСКАТА В ЕВРОПА. Официалната теория гласи, че цените са ниски, защото хората не могат да купуват, а икономиката се е свила до такава степен, че дори и премиерът поощрява домашното производство на зарзават. Обаче това са лъжи. Защото не само покупателната способност е ниска и не само съотношението цена/качество превръща всеки боклук в безбожно скъп лукс, но и в действителност много стоки от първа нобходимост (месо, олио, брашно, зеленчуци...) са по-скъпи от тези в други европейски държави със съвсем приличен жизнен стандарт.

Тъй че съм напълно съгласен с правотата на протеста. Само че, ако трябва да се протестира срещу някого и нещо, за да се постигне полезно развитие в икономиката и жизнения стандарт на страната и народонаселението, ще се наложи може би автомобилистите първо да поискат по-високо заплащане за всички и чак след това да се замислят за удоволствието от кормуването на МПС сред живописните родни пейзажи.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 28 март 2011 г.

АЕЦ БЕЛЕНЕ – ПОРТОКАЛ С ЯДРЕН МЕХАНИЗЪМ


След коротко блъскане на рассудока в Корова милкбар, друзята измудриха, че българската енергетика има обязателна нужда от АЕЦ. Потом премиер Бойко твърдо рече – „Тук ще се строи, товарищи!”, а руските друзя братски го потупаха по плечото и поцеловаха по воласите, дето ги няма.

Ще се строи, ви казвам! Бомба със закъснител ще строим, ще пеем песенки и ще подскачаме в неистов казачок като италиански жаби на заколение.

Защо ще строим? Почему? Зачем? За да не останем без ток, за да ни е евтино, топло и конфортно... Само че сметките на друзята са преднамерено и грязно ошибани, а обществото голтае мухите. Преди имахме ядрени реактори и пак не беше евтино. Значи, дорогие мои, проблемът ни е где-то другаде. Може пък токът да е евтин, обаче някой да прибира горницата вместо госсударството, а? Както става впрочем и с бензина, и с Топлофикация, и с хляба наш насущний...

И след като мужиците наистина са готови да поемат всякакви издевателства, защо да не им построим и една ядрена бомба? Толкова е хубаво и приятно човек да тръпне в нетърпение и да чака момента, в който ще станем най-сетне известни и ще се прочуем с това как не някой чужденец, ами истински български молодец е натиснал някоя кнопка, дето не е трябвало да трога, и след това... Чапай! А где Болгария?

Искам да подчертая, че дори бомбата да не гръмне сега, както например гръмна Фукушима при уж „технологичните” японци, рано или късно бъдните поколения ще заплатят за ядреното безрасъдство. Защото радиоактивните отпадъци трябва да се складират, съхраняват и обработват в продължение на хиляди години - да сте чували в сметките за цените на тока някой да е включвал всички тези разходи? Някак безотговорно е да ангажираме с огромни разноски и рискове от смъртоносно замърсяване нашите потомци!

Колкото до ядрените катастрофи, там вече не става дума за риск, ами за чисто самоубийство. Изразено в средства, Чернобил струва на човечеството над 1 000 милиарда долара. Колкото до човешките загуби, това пък никога няма да го разберем, защото СССР така и не пожела да предостави данни за здравето на онези 600 000 "ликвидатори", все млади войничета, изпратени от държавата-убийца да чистят следите от най-голямото (засега...) ядрено престъпление срещу човечеството. И кой знае защо съм склонен да им вярвам... Не, аз дори съм сигурен, че наистина нямат статистика така, както съм сигурен също, че въобще не им пука за нас, обикновените хора. Можем да загинем с хиляди, а на тях ще им струваме не по-скъпо от един паметник. И това е всъщност основната причина да се построи АЕЦ Белене.

Паметникът на ликвидаторите...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 24 март 2011 г.

КРИЯТ ЛИ ДАННИТЕ ЗА ЯПОНСКИЯ РАДИОАКТИВЕН ОБЛАК?





Японската радиация пристигна вчера над Европа, но засега подробни данни за нейното съдържание няма. Официалните информационни сводки показват единствено количествата радиация, които засега са в рамките на допустимото. В същото време независимите организации за следене и информация на радиационния фон (като френската CRIIRAD) открито критикуват „международното информационно затъмнение”. В специално комюнике, озаглавено „ГНЯВ И ВЪЗМУЩЕНИЕ”, CRIIARD посочва, че десет дни след началото на ядрената катастрофа във Фукушима замърсяването вече засяга Северна Америка, но в същото време, въпреки че разполагат с необходимите съоръжения и научна дейност, САЩ и Канада не публикуват никакви съществени информации за неговия състав. Единствените данни засягат общия обем на бета и гама излъчване, което съвсем не е достатъчно да се определи евентуалния санитарен риск. CRIIARD е поискала данни и от Организацията на договора за всеобща забрана на ядрените опити, която обаче пренасочва молбата към държавните институции, чиято позиция пък се заключава в стратегическо мълчание и уклончиви отговори.

Понастоящем замърсяването засяга и Западна Европа, но и тук се сблъскваме със същия информационен проблем – медиите единодушно изразяват спокойствие, подчинено единствено на липсата на данни. Оправданието се заключава в това, че „са нужни няколко дни, за да се направи достоверен анализ на положението”...

Според независимите организации информация съществува, но не се споделя. Всяка година държавите заделят от националния си бюджет около 55 700 000 евро за инсталациите, измерващи радиоактивния фонд, но събраните по този начин данни остават скрити за данъкоплатците.

Франция е с тъжен опит в борбата с радиацията. През 1986г., когато Чернобил отрови целия европейски континент, официалната информация гласеше, че радиоактивният облак е „спрял на границата”. Французите с възмущение си спомнят за метереологични прогнози, целящи да успокоят населението посредством подробни карти със стрелкички и кръгчета и показващи как облакът любезно е застанал от немската страна на Рейн. По-късно хората с ужас научават истината. Президентът на Франция тогава е ляв – Франсоа Митеран, а десният премиер е току-що стъпилият в длъжност Жак Ширак...

В световната класация по ядрени реактори води САЩ с 104 реактора (20% от общата произведена електроенергия) пред Франция – 58 реактора (78%), Япония – 54 реактора (35%), Русия – 32 реактора (32%).

Германия разполага с общо 17 реактора (22%). И докато в България Бойко Борисов брани с нокти и зъби проекта за нов АЕЦ, немският канцлер Ангела Меркел заяви, че Германия смята да се отърве от ядрената енергетика...

Следва симулация на чернобилския радиоактивен облак през 1986г. Забележете колко тежко е била засегната България и преценете сами дали си заслужава да поемаме нов риск с атомна електроцентрала.


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 23 март 2011 г.

ЯПОНСКАТА РАДИАЦИЯ ДОЛЕТЯ ДО ЕВРОПА




Готово! След дълъг полет над света днес японската радиация достигна най-сетне и до Европа. Специалистите казват, че повишаването на радиационния фонд щяло да бъде почти незабележимо... Обаче на нас не ни пука особено, защото вече сме се нагълтали с радиация до ушите. Благодарение на кой? На Братушките, с които толкова се обичаме, както и на техните червени наместници в Булгаристан. Всъщност, ние дори не знаем какво и в какви количества сме гълтали, защото другарите не счетоха за необходимо да ни уведомят за чернобилската авария. След това пък омаловажаваха фактите. Сякаш не ставаше въпрос за здравето на хората, ами за болен добитък или за бездомни кучета, подлежащи на изтребление. Да, ние бяхме краставите кучета на Партията, а Светът беше краставото куче на болшевишката чума. Чернобил гръмна, но съветските власти предпочетоха да замълчат и да оставят на съседните държави привилегията да констатират самички небивалата радиация и да се пържат неподготвени. И предполагам добрият чичко Горбачов здравичката се е смял на суматохата в Западна Европа, както и на десетките хиляди загинали от облъчване строители на комунизма в империята на универсалното човешко щастие.

Помня много добре проклетата 1986г., както впрочем са проклети и всички други години на тоталитаризъм в нашата страна. У нас се слушаше редовно „Свободна Европа”, защото това беше и единственият начин да получим някаква информация за света зад Желязната завеса. И именно по този начин научихме за Чернобил. Започнахме да се тревожим, майка ми – по образование биоложка и химичка – ми забраняваше да излизам навън... А официалните медиии мълчаха все така официално и ни заливаха с казионната информации за поредни тухли в стената на недостроения комунизъм. И на първи май цялата страна манифестира под радиоактивния дъжд.

Мисля, че никога няма да узнаем какви са размерите на нанесените щети, както и никога няма да разберем до каква степен е било поразено здравето ни. И понеже аз тогава бях дете, а децата казват винаги истината, та затова имам право да пиша живота на майка си на сметката на комунистите. Една година след Чернобилската катастрофа тя вече беше развила рак и още една година след това почина. И си спомням как онкологията беше претъпкана – имаше легла дори и в коридорите, болни лежаха на стълбите, навсякъде се носеше мирис на повръщано.

Затова ще помоля всички онези тарикати, чието съществуване се заключава в ядене на сирене и които меланхолично подхвърлят сравнения на „демокрацията” с „онова време” въз основа на цената пак на същото това сирене, и обясняват колко добре сме живеели при Тодор Живков, „бай Тошо” или просто „Тато”, нека следващия път не забравят да споменат и паметните манифестации под радиоактивния дъжд, и липсата на всякаква информация или опит за предпазване от радиационно облъчване. Защото в историята Чернобил ще бъде запомнен като една злощастна авария, превърнала се в поредното комунистическо престъпление срещу човечеството.

Затова, моля, не питайте дали японската радиация представлява опасност за България. Отговорът на въпроса би наподобявал на ей-тези карти : за нас няма данни, ние сме като дупка в съвестта на човечеството.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)