петък, 31 декември 2010 г.

НОВОГОДИШНИ РАЗКАЗИ ПОД ПОЛИТИЧЕСКИЯ ХРАСТ - РАЗНИ РАЗМИСЛИ

Каква година бе политическата 2010-та в България? Ами... Една такава, никаква. Всъщност, чувството за дежа-вю вече две десетилетия не ни напуска. Годините се изтъркулват и си приличат – година на наивния електорат, година на политическия наглец, година на безхаберието и година на лъжците. И пак всичко започва отначало...

Едва ли има нещо по-лесно от това да се прави разбор на българската политика – няколко банди некадърници си оспорват кокала „власт”, внимавайки все пак да не се карат прекалено ожесточено, за да не си развалят алъш-вериша. Защото всички са се хванали на хорото и предаването на кокала следва точно установен ред, като всеки се облажва според заслугите. А, и да не забравим най-важното – ченгетата са навсякъде, на всички нива на политиката, на икономиката, на журналистиката. И единствената разлика може би се състои в това, че преди време беше по-скоро срамно и неудобно за пред обществото, ако се установеше, че даден индивид е бил партиен лакей и доносник, докато в наши дни хората са си ченгета и се гордеят с това. Скоро сигурно ще си го пишат и в CV-то. Ето, ченгетата тържествуват открито, стават „човеци на годината” и си раздават един-друг ордени, правят си подаръчета и се чешат взаимно по пълните търбуси с присвити от удоволствие очи.

Особено силен удар върху синята ми носталгия нанесе Кирил Маричков, приемайки от ръцете на Гоце орден Стара планина... При това и двамата съучастнически се хилеха един на друг, все едно си казваха „Добре ги прекарахме, а сега вече можем свободно да си пируваме”. Който пък се осмели да изхленчи, че и голяма част от някогашните демократи са всъщност червени дори в червата, веднага го репликират, че е сталинист, комунист, че не действа демократично, че е несправедлив спрямо добрата воля на хората и желанието им да се променят. Ха така, с твоите демократични камъни по твоята глава! Крадецът вика „дръжте крадеца”, а чичковците от ДС се превиват от смях пред този толкова комичен и псевдо-демократичен спектакъл!

Бил съм на концерти на „Щурците” и в България, и в Париж, купувал съм дисковете им и съм ги сочил за положителен пример на българската поп-рок сцена, защото намирах в песните им онази символика, която ме караше да вярвам в алтернативно бъдеще, различно от настоящата ченгесарщина. Когато обаче излезе наяве истинската мотивация на Кирил Маричков, символиката се изпари яко дим, а музиката на „Щурците” увисна във въздуха пред мен – безпредметна и ненужна. Липсата й обаче остана незабелязана, защото западните музиканти свирят достатъчно автентичен рок, за да запълнят миниатюрната дупчица на балканското ни насекомо. Всъщност, не се разочаровах, ами само констатирах с досада поредното си омерзяване. Взех дисковете на „Щурците” и ги забих с пирон върху една дъска в мазето – вече никога няма да ги слушам, а и едва ли Кирил Маричков би имал достойнството да ми върне похарчените за една илюзия пари със същата охота, с която се хилеше пред Гоце.

.......

Въпреки обичайната монотонност и репетитивност обаче изпращаме 2010-та с голямо облекчение. Всъщност според китайския хороскоп някой би казал, че България е била под знака на Чукундура. И ще е прав, защото основните събития в страната ни се въртяха около няколко чукундура, които с удоволствие излагаха на показ вопиющата си простащина и некадърност. И от това комай им ставаше точно толкова приятно, колкото на нормалните хора им се повръщаше. Откъде да започнем? Може би от безбройните изцепки на Божидар Димитров... Или от тези на Вежди Рашидов (и гравитиращите около него гарги-културтрегери)... Или пък бихме могли да се спрем върху особено дейната полиция, която ловеже престъпниците с ъс скоростта, с която след това ги пускаше. Мисля, че в чест на българската полиция би трябвало да прекръстим популярното детско предаване „Бързи, смели, сръчни” на „Бавни, тъпи, скучни”. И как би могло да е другояче, след като единственият резултат на МВР се заключава в полицейска акция срещу една виртуална библиотека. Но това пък бе достатъчен повод за съчиняване на един велик... хъм... ХИМН, придружен от роботизирана хореография с елементи на полицейщина.

Забавни бяха и смехориите около ВУЗ-овете, и създаването на Пернишкия Университет за Технологии, Компютри и Архитектура...

А за премиера какво можем да кажем? След като първата година на управлението му мина в постоянни оплаквания и упреци към предшествениците си от Тройната коалиция, сега вече ББ премина в състояние на летаргия. Преди казваше открито, че България е най-бедната и мизерна страна в Европа, докато сега вече пляска самодоволно в благата на властта и съвсем не е убеден в нуждата от реформи или конкретно действия – на него и така си му е добре. Е, да, ама България е все така най-бедната в Европа...

Премиерът се беше зарекъл също така да не се държи надменно, нагло и обидно, както обичаше да прави например Комсомол Станишев, което обаче не попречи на ББ да се изразява непрекъснато в първо лице единствено число и да тегли по някоя и друга майна на по-досадните журналисти.

ПРОГНОЗА ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА

Не се безспокойте, няма да се случи НИЩО! Просто към народа ще завалят обичайните доклади за преизпълнени петилетки и хората с учудване ще разберат, че въпреки очевидната си бедност те всъщност са сред най-щастливите народи в света, а България пък е една от най-чудесните туристически дестинации, нищо че природата е бевъзвратно съсипана и обслужването е като в нацистки концлагер. Когато пък нещата наистина излязат от контрол, Властта ще вади обичайните извинения – кризата, Европата, Световната конспирация...И понеже сме си доверчиви и добродушни, ще повярваме, няма как! А имаме ли и друг избор?

Да, за щастие ние, свободните хора, имаме - дали в емиграция, дали в истинските житейски радости извън обсега на несбъдналата се държавност. Нямат избор само червенотиквениците. Специално за тях - един новогодишен подарък, календарче. Сбогом, щурци!



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 6 декември 2010 г.

Мерси, генерале, че ходатайстваш за нас пред Всевишния!

"Господ ги запази", докладва Божият наместник за България Бойко Борисов по повод спасяването на попадналите в клопка пещерняци. И може би има право - стихиите и породените от тях бедствия са извън нашия контрол и затова ги считаме за Божа работа, метафизика някаква демек.
За нещата, които самите ние сме направили обаче божествата и прочие тарикати не са ни виновни за нищо. Ето, погледнете софийското околовръстно - първи пороен дъжд и първи потоп! София се превърна във Венеция на Балканите, ще трябва спешно да вкарваме гондоли втора употреба от Ленинград за милиони пари.

Думите на Борисов относно Божата намеса явно косвено се отнася за неговите собствени бакии и представлява своего рода оправдание за изминалата катастрофална седмица. Казвам ти, дъще, сещай се, снахо! В подобен случай един възпитан човек ще се покае и ще се захване да оправи нещата. Само че вие някога чували ли сте български политик да се извинява? Не! Защото може би те наистина се вземат за непогрешими наместници на Всевишния. И затова българската държава никога не греши - тя просто внася корекции и подобрения, министрите никога не казват глупости - те просто казват нещата другояче, парите никога не са харизани - те просто са отпуснати по програма на Мишел Бонев от Националния филмов център. А тръгнат ли нещата на чорчик - Божа работа, няма как...

Искрено се радвам, че групата, начело с Иво Чичев и Пешо (двамата с червени комбинезони на снимката), с които и аз се познавам, е излязла цяла и невредима. Както във всеки спорт, така и в спелеологията има рискове, свързани с непредвидимостта на природата - например считания за един от най-добрите водолази-спелеолози в света французин Ерик Естабли бе намерен удавен миналия октомври. Аз обаче съм сигурен, че с опитни спелеолози като посочените по-горе рисковете за здравето на хората са далеч по-малки, отколкото с политици, на които им е все тая дали хората живеят със 100 лева на месец или не, а в същото време раздават милиони на проститутките си и правят пътища, които не издържат и една година.

Пък нека после се правят на спасители и разправят, че било "Божа работа". От такива Божи наместници на човек наистина му идва да се завре в Духлата и повече да не излиза!

Снимка - пещерен клуб "Диамант", гр. Карлово (Иво и Пешо са с червени комбинезони)
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 3 декември 2010 г.

СЪСТЕЗАНИЕТО ПО РАЗПИЩОЛВАНЕ ЗАПОЧНА!


Седмичен преглед на политическия циркаджилък

Комунизмът унищожи много от традициите ни, но за щастие преходът ни създаде нови. Една от тях - и може би дори най-добре спазваната и най-уважаваната - е разпищолването.
Няма начин да не сте забелязали, че всяко ново правителство и всяка нова власт са склонни към постепенно, сигурно и постоянно отдалечаване от първоначалния добър тон, добри намерения, добро възпитание и прочие етикет, за да се заровят в дълбините на тъмната и мрачна страна на своеволието и на... хъм... странните обноски с елементи на есхибиционизъм .

В началото всичко протича добре, обещанията са направени и народът пали свещичка за новия спасител на майка България. Но докато си блеем замечтани в божетвена намеса и икономическо замогване в рамките на 800 дни или някоя друга подобна безподобна глупост, дядо Коледа ни изтърсва от торбата банда темерути, чиято единствена цел в живота е да станат милионери и да натъпчат в джобовете колкото се може повече тортички и пасти от държавната софра. Съответно темерутите винаги са си били темерути, но народът не е могъл да си даде сметка за това поради простата причина, че темерутите често се правят на такива, каквито не са. В един момент обаче маските падат и истината лъсва, защото и политиците са хора, и на тях им писва да се правят и преструват. И ето, че започват да се изпускат на обществени места (няма как, човещинка е...), да се почесват непринудено на неприлични места, да изпускат по някоя и друга мръсна думичка, да позаобикалят закона или с други думи казано - да си правят каквото е присъщо за истинската им същност.
"Всички сме от село, другарю следовател..."


Последната реколта политически мушмули по нищо не се различава от предишните. Само за тази седмица отчетохме няколко чудесни прояви на разпищолване, които със сигурност щяха да ни донесат златни медали на олимпийските игри, ако разпищолването беше признато за олимпийска дисциплина (Батето Славков уж понечи да го включва, ама то какво стана...)

Първо се зарадвахме на обсъжданията и изказванията на премиера около фалшивата диплома и фалшивия тумор на Калина Илиева. Управляващите много се разочароваха... Но не от себе си, защото сред тях очевидно има доста баламурници без дипломи, ами от Калина, и не защото е некомпетентна и въпреки това толкова време витае из най-високите сфери на държавната админстрация, ами защото е разобличена. Да ги ожали човек, толкова им е трудно да понесат една лъжа за диплома! И за тумор де... Сигурен съм, че на Бойко Борисов дори му е било по-некомфортно заради второто - човекът си е подготвил надгробно слово за случая ("Тук сме се събрали, за да закопаем -той и Цецо обичат да копаят - нашата колежка..."), а всъщност е точно обратното - ражда се човек, но вместо да му се радва, Бойко е тъжен и огорчен.

Втората изцепка бе заради филма на Мишел Бонев (Драгомира Бонева по нашенски) - режисьор-постановчик, актьор... абе, поливалентен творец със солидни физически качества, които са дори по-впечатляващи от самото й творчество. Скандалът се състои в това, че за един филм с неизвестни качества (за момента е бил видян от доста ограничен кръг хора) са били платени невероятни суми - първо от джоба на българския данъкоплатец, след което и от джоба на италианския такъв. За България подобно субсидиране си е в реда на нещата (спомнете си кампанията на Бокова), но в Италия на хората им е направило впечатление и са протестирали. Оказва се, че е имало "натиск" спрямо купувачите, защото дамата Бонев била приятелка с този-онзи. Става въпрос за чиста-наша-родна-българска шуро-баджанащина демек, само дето при Берлускони нещата обикновено вземат по-блажен обрат.

Културата на министъра ни е такава, а и ролята на министерството му го изисква. Защото ако в България се развиваше наистина култура, все щеше да има някакъв културен живот... Култура обаче няма именно заради всичките тези схеми на източване и раздаване на пари по шуробаджанашки принцип - за филми, за превод и издаване на книги, за награди и ордени...

И понеже в двора на краля единствено придворният шут има право да казва истината, та и Вежди Рашидов реши да се изкаже и да сподели (барабар Петко с мъжете), че и той се е поразпалил покрай Мишел Бонев, което обаче си е нормално, защото и той се чувства 100% мъж, а понякога дори и жребец-еталон. Щеше да е ненормално, кай, ако беше грозна, обаче женичката не е... В интервюто си Рашидов споделя достатъчно интересни подробности за властта и власт-имащите, за да си оскубем косите и кажем, че пак сме подарили маршалския жезъл не на когото трябва. Например Бонева платила разноските на държавната делегация - имала бол, дала... Защо да не почерпи жената?

С нашата народна късопаметност обаче още при следващото мигване ще сме забравили на какво би трябвало да наподобява един народен избраник и пак ще набутаме в правителството и парламента хора с труден изказ и съмнителен морал.

Черешката върху тортата (и то каква) бе поставена от групата депутати, отишли на банкет с подаръци вместо да си стоят в парламата на парламента, където им е писнало вече да дремят и набиват кюфтета. Та, затова тръгнали на промоция, уж организирана от фирмата "Клаус Барби", което обаче представлявало всъщност капан, заложен от медиите - от една страна да покажат на народа какви са му депутатите, а от друга да си продадат по-добре тиража. Хората с елементарна историческа култура веднага биха зацепили за какво става дума единствено по името на известния нацистки престъпник, защото само един идиот може да го сбърка с кукла Барби, обаче слуховите асоциации са типични за първосигналната и плитка мисъл, така че нашите любимци с удоволствие са скочили в капана за баламурници. А пък и самата идея да натъпчеш в джоба още няколко безплатни торти си е достатъчно примамлива, за да забравят още веднъж за какво им се плаща и какво се очаква от тях да правят през работното си време.

Не, спасение от разпищолването няма. Рано или късно липсата на елементарен професионализъм излиза наяве и разбираме основата на нашите проблеми - никой не си е на мястото. А как да накараме сега депутатите да копаят картофи и да пасат овци, не знам!
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)