понеделник, 29 ноември 2010 г.

ПАНАИР НА НЕЗАВИСИМИТЕ ВИНАРИ – ПАРИЖ, 25-29 НОЕМВРИ 2010





Това е едно от най-значимите събития за любителите на виното в Париж, така че всяка година панаирът на независимите винари се радва на небивал успех.

„Независимите винари” всъщност представлява гилдия на над 7000 винопроизводители от всички краища на Франция, която защитава правата на членовете си, като в същото време обаче членуването в нея изисква да се спазват определен брой правила и принципи, благодарение на които логото на гилдията е гаранция за качество:

„Винарят трябва да уважава тероара, самият той да обработва лозята си, да бере гроздето и да винифицира и отглежда виното/спиртните напитки, да бутилира продукцията в собствената си изба, да комерсиализира сам стоката, ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА ТРАДИЦИЯТА, ДА ПОСРЕЩА И СЪВЕТВА ПРИ ДЕГУСТАЦИЯТА И С УДОВОЛСТВИЕ ДА ПРЕДСТАВЯ ПЛОДА НА ТРУДА И КУЛТУРАТА СИ.”

Тази извадка от правилника говори достатъчно за истинската цена на традицията и защо френското вино има онази завидна слава, която го превръща в еталон за всички енолози. Можете да предпочитате италиански или калифорнийски вина, но базата за сравнение завинаги ще остане френското вино. И когато се озовете в халето на панаира, разбирате не само логиката на традиционното винарство, но и усещате с небцето си нуждата от неговото съхраняване.

....

Ноемврийският парижки панаир се провежда обикновено в панаирното градче на Порт дьо Версай (Paris Expo, Porte de Versailles), а мартенският е в Еспас Шампере (Espace Champerret). Плаща се и вход, но ако ако сте редовен клиент, винарите, от които пазарувате, ви изпращат безплатни покани по пощата. На влизане в халето в замяна на билета/поканата пък ви се дава стъклена чаша за дегустация.

А когато прекрачите прага и преминете през контролата, пред вас се открива стълпотворение от над 1000 щанда, на всеки един от които производители гордо предлагат различна продукция. Над щандовете пък се вижда табелка с обозначение в различен цвят на региона и името на производителя, като различните региони са разпръснати из цялото хале, за да се избегне струпване на много посетители при популярните продукти и липса на посещение при по-малко известните винари.

Към целия този рог на изобилието организаторите са прибавили и няколко хранителни щанда, в които енолозите могат да намерят чудесен съпровод на виното си – традиционните фоа-гра (пастет от гъши или пачи дроб), сурова шунка и различни колбаси, първокачествен зехтин, десерти като неизменния френски макарон... Ако ви е страх, че алкохолът ще ви завърти главата, можете да си вземете сандвич и да похапнете.

Не си правете илюзии, че ви е по силите да изходите всички алеи и да опитате от всичко... И внимавайте с виното, защото в него са се удавили повече хора, отколкото в морето. Най-добре е предварително да сте си набелязали определени региони/тип продукт и да се отдадете на експерименти и изследователска дейност едва след като обходите и задоволите търсенето си. Защото и вкусът на човека си има капацитет и след определен брой дегустации трудно бихте забелязали особена разлика в качеството на две напитки, нямащи нищо общо помежду си. Затова и в дегустацията си има чалъми, които всеки любител на вино би трябвало да познава. Ще ви спестя урока, но ще си позволя все пак да отбележа, че би било добре да изплюете отпитото за дегустация вино, защото след десетина-двадесет проби ще загубите не само разликата между вината, но и посоката на изхода. А пред всеки щанд пък организарорите предвидливо са поставили кофи за плюене (и изсипване на останалата в повече по чашите напитка), които лека-полека се напълват от съвестните клиенти, дошли на панаира не за напиване, ами за да почетат качеството на продукцията и за да отнесат със себе си някое и друго кашонче или, ако пък покупките са прекалено тежки, а клиентите живеят далечко, да си поръчат доставка у дома.

В началото на всяка алея има голям лозунг, който приятелски ни съветва да изплюваме виното след дегустация или ни напомня как трябва да редуваме напитките, за да не си навлечем здравно-пиянски проблеми : „пробвайте първо от белите вина, след това от газираните, розето, червените, ликьорените и най-накрая от твърдите алкохоли.” Колкото и да ценим гореупоменатите напитки, трябва все пак да сме наясно и с вредите от тях. И затова на изхода на панаира организаторите любезно подканваха посителите-шофьори да измерят безплатно съдържанието на алкохол в кръвта си, за да си дадат сметка дали са в състояние да кормуват или трябва по-скоро да се ориентират към градския транспорт (входът на метро 12 е точно пред панаирното градче, както впрочем и стоянката на трамвая, и спирките на няколко автобусни линии...).

Атмосферата е задушевна, хората с удоволствие се застояват на щандовете не толкова заради самата дегустация, колкото заради приказката с отзивчивите производители, които чевръсто сервират по чашите, обясняват сладкодумно за качествата на различните реколти и сочат на картата на региона си къде се намират лозята им. И във всичко това ще откриете също така и песента на тамошната реч и акцент, защото производите в повечето случаи са селяни и хора на земята си, която не биха напуснали за нищо на света. За тях е немислимо да живеят в град с размерите на Париж, където се осмеляват да дойдат единствено заради панаира. Такива панаири впрочем във Франция има много и винарите често пътуват, а чрез тях пътувате и вие в този своеобразен Тур дьо Франс. Един от моите познати ми довери, че представя стоката си годишно на около двадесет панаира и че чрез създадените по този начин връзки продава почти цялата продукция, състояща се от близо 60 000 бутилки. Човекът работи само с двама работници и продава преди всичко във Франция. Пита ме как върви винопроизводството в България. Отговарям му, че за жалост винарската традиция е изкоренена с колективизацията и обезлюдяването на селските райони. Сега в България вече няма винари, ами винарна промишленост с гиганти, наследили комунистическия мастодонт Винпром, в чиито уши правилникът на „Независимите винари” сигурно би прозвучал по същия начин, както и Стравински би прозвучал на някоя фолк-певачка.

На тръгване поглеждате зад себе си – хиляда щанда, около които десетки хиляди посетители спокойно отпиват от лириката на традицията и се радват на културата си. Няма блъсканица, няма врява, няма нито пияни, нито недоразумения в това общество на хора, обединени около общи ценности и с желание за съвместно съжителство и общо бъдеще. (Май на това му се викаше „нация”...) Дано са все такива и дано почерпим малко опит и вдъхновение от тях и ние, прокудените внуци на земеделци с отнета земя.

Няма начин, догодина през март, живот и здраве, пак съм тук!

....

Писателят Димо Райков с производителя на чудесен арманяк Стефан дьо Люз, за когото можете да прочетете в книгата "55 тайни на Париж"

И още няколко капки от скъпоценната течност...

Задължителният елемент от празничното меню - пастет от гъши/пачи дроб


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 26 ноември 2010 г.

РЕФЛЕКСЪТ НА ГЛАДУВАЛАТА КОТКА – БОРБА НА ЖИВОТ И СМЪРТ ПРЕД LIDL

Който от вас е имал домашен любимец котка знае, че гладувалото животно започва да похапва повечко, за да трупа подкожни провизии за евентуални нови гладни моменти от деветте си живота. И съответно котката напълнява, става раздразнителна, брани си кльопачката и е способна да ви избоде очите за парче вмирисан пастет. (Мен лично такива прояви на мнителност ме дразнят и затова никога не съм имал котка.)

Подобни реакции наблюдаваме и у човека – мизерникът е с тенденция към преяждане, кебапчетата се превръщат в основна екзистенциална мотивация и достатъчен претекст да заменим няколко такива късчета смляно месо със съмнителен произход срещу правото си на вот, а импозантната обиколка на ханша свидетелствува за високия социален статус на притежателя на въпросния ханш. Затова и всеки новодокопал се до кокала на властта котарак заглажда косъма, закръгля бузките и налива вратлето.

Народът пък води битки за храна. Както сте забелязали от наскорошните събития около магазините от веригата LIDL, хората са все така бойки и смели, когато става дума за храна. Ако бяха толкова боеспособни при защитата на гражданските с права, сигурно нямаше да се налага да джапат в тонове кал и да се блъскат пред магазина като крави на заколение, но какво да се прави, българинът е решил, че не само любовта, но и цялото житие-битие трябва да минава през стомаха му. Така беше при бай Тошо, когато се редяхме на опашки за "дефицитни" стоки, така е и сега, защото просто народът и народните избраници искат да е пак като при бай Тошо. А гладорията на Лукановата и Жанвиденовата зима ни научи да дебелеем и от глад в това перфектно училище за мизерници, наречено "пост-тоталитарен преход".

Ям, значи съществувам – това е новото ни кредо, заради което сме готови да посегнем на ближния си, но не и да помислим дали пък проблемът не се намира по-скоро в главите, отколкото в търбусите ни.

Бон апети...

Снимки : http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3428511&photo=1

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 23 ноември 2010 г.

БОРБАТА С ЛОШОТО ВРЕМЕ – ПАНИЦА СТРИДИ И БУТИЛКА БУРГУНДСКО АЛИГОТЕ


След дълги години търсене най-сетне разбрах каква е ползата от лошото време, студа, дъжда и непрекъснатия сумрак. Моля, хвърлете едно око на снимчицата :


Стридите задължително трябва да са пресни, защото в противен случай може към гореупоменатите несгоди да прибавите и едно особено остро хранително натравяне. Затова е за предпочитане да не ги купувате в голям супермаркет, където обикновено доставките са в огромни количества и често застояват в очакване на потребителската суматоха покрай празниците. А след като ги купите, съхранявайте ги подредени хоризонтално в хладилника и ги консумирайте възможно най-бързо.

Иначе целият майсторлък е в отварянето им. Трябва ви остро ножче, с което да прережете мускулчето, притискащо с титанска мощ двете черупки плътно една към друга. В същото време придържайте стридата хоризонтално, за да не й изтече водата. (Ако установите, че дадена черупка е леко открехната още преди да й посегнете с нож, значи стридата е умряла и трябва да я хвърлите.) В цялата тази манипулация трябва все пак да внимавате да не си ампутирате някой пръст, защото това със сигурност ще ви попречи да се насладите пълноценно на суровото мекотело, окъпано в солена океанска вода.

Стридата е особено вкусна с малко лимон или ситно нарязан чесън в оцет. Обикновено я придружават с филийки хляб с масло. И задължително с чашка бяло винце.

Хапнах, пийнах и съвсем скоро пак ще рецидивирам!


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 19 ноември 2010 г.

Сръбни си от новото Божоле!


Както обикновено всеки трети четвъртък на месец ноември във Франция хората празнуват новото Божоле. И всяка година любителите на винцето се прехласват лирично и тренират способността си да се превъзнасят в красиви фрази, сравнения и метафори.
Тазгодишната роба на Божолето е с матови рубинени отблясъци, сполучливо съчетаващи се с малинения му аромат, а вкусът на горски плодове учудва с бананов намек и ябълков отенък... Шегувам се! Божолето е най-обикновено трапезно вино от по-некачествените, което чудесно би се претворило във винен оцет, ако хитрите търговци не му бяха измислили друга съдба. И именно в това се крие тайната на Божолето - това долнокачествено вино е пример за перфектен маркетинг!

Французите всъщност имат нужда да почетат винарската си традиция, а през месец ноември новото вино става готово. И понеже Божолето не може да отлежава и трябва да се пие сравнително бързо, защото до няколко месеца става на оцет, французите решават да го пожертват в името на едно първо напиване с новата продукция.

Всъщност, французите много добре си познават стоката... Но се правят на ударени... А междувременно чужденците се подвеждат по прехласването и намират на Божолето качества, каквито няма дори и в едно първокачествено Бордо.

Прежалих се и специално за вас, уважаеми читатели, пийнах няколко чашки Божоле с малко сиренце и вкусна френска багета... А поводът за почерпката също е налице - тези дни френската гастрономия бе официална записана в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Наздраве и не злоупотребявайте със спиртни напитки!

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 17 ноември 2010 г.

Кошмарът Несебър трябва да гори!


Несебър бил запален и горял... Голям праз! Градът отдавна е загинал!

Българското Черноморие съвсем методично, целенасочено и безвъзвратно бе превърнато в зловонна клоака, чиито обитатели – мекотели и тоалетни гадинки от всякакъв род и подобие – са убедени в правото си да унищожават природата и скромното ни културното наследство. Защото според логиката на гореупоменатите безмозъчни търгаши, всичко, ама абсолютно всичко се оправдава с лесните доходи на масовия туризъм.

И понеже държавата съучастнически затвори очи, а властимащите натопиха мустаци в крайморския бизнес, сега Несебър по нищо не прилича на културна забележителност.

....

Последната ми ваканция там преди няколко години беше същински ад. Хотелът, в който се озовахме, уж беше тризвезден, а всъщност единствено петната по чаршафите напомняха донякъде звезди. Трябва също така да се отбележи, че в тоалетната чиния ясно личаха следи от предходните обитатели.

При подобни условия на живот и най-вече на хигиена съвсем логично с жена ми решихме да си търсим друг хотел. Междувременно отскочихме до плажа. Оказа се, че цялото пространство от разбиващите се в мръсна пяна и фасове вълни до бълващите денонощно чалга заведения беше набучено с чадъри. И понеже слънцето клонеше вече към залез и плажът пустееше, ние сметнахме за ненужно да плащаме за чадър и решихме да застанем ЗАД чадърите. Броени секунди по-късно до нас довтаса добре загорял и епилиран плужек, който очевидно се изразяваше с неимоверни усилия и пред когото людоедката Елочка би била оприличена на оратор поне от ранга на Перикъл.

-Хъката-мъката, трябва да платите, кай. Иначе ще ви бият. Тук е частна собственост. Ако не сте съгласни, идете да се оплачете на арменския поп.

Събрахме си чукалата и се изнесохме.

През следващите дни мълчаливо кусахме от щастието и радостите на „масовия туризъм” – намерихме друг хотел на същата цена, който беше чист, но пък за една бройка щяхме да пукнем от жега. Освен това рецепционистките не само ненавиждаха да поздравяват гостите на хотела, но и с удоволствие им се подиграваха на висок глас.

След щателен обход на плажовете заключихме, че навсякъде положението е едно и също – народ, мърсотия, чалга...

В Стария град пък положението бе особено трагично. Сергиите и рекламите на различни видове напитки до такава степен скриват архитектурата на няколкото запазени къщи и църкви, че човек се чувства като в някаква морска версия на Илиянци, в която основно се продават джапанки и плажни кърпи.

Вечер се разхождахме из гъмжащите от хора улички в търсене на сносни местенца за хранене. Обслужването в ресторантите бе на нивото на хотелите и плажа – клиентите бяха истински доволни, когато сервитьорите не им изсипваха поръчките върху главите. Иначе самата храна е както навсякъде по Черноморието – просто е невъзможно човек да не хване гастроентерит. В класацията ми на ваканционните стомашно-чревни разстройства Созопол държи челна позиция, следван по петите от с.Лозенец и Несебър.

Така и не се престраших да вляза в нощните заведения. Но не толкова от страх да не ме бият, колкото от нетърпимост към чалгата и нейните почитатели.

Повярвайте ми, били сме на море в доста държави, но подобна пародия на масов туризъм никъде не сме срещали. И изходът поне за мен е един – ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СТЪПЯ ТАМ!

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

ШЕСТНАДЕСЕТАТА СЪВЕТСКА РЕПУБЛИКА В ДЕЙСТВИЕ - ПУТИНУ ПОДАРИЛИ БОЛГАРСКОГО ЩЕНКА



Сигурно човек трябва наистина да се мрази до смърт, за да прави подобни идиотщини... Имам предвид теманетата на нашите национални подлизурковци пред руските господари, които без никакво съмнение смаяха не само Европа, но и самите руснаци. То бива, бива, ама чак пък такова раболепничене ... На Путин, дето не е от най-притеснителните и е свикнал да мачка с ботуш жени и деца „чак в тоалетната”, дори му стана неудобно и се изчерви, когато пълничките ни родни политици взеха да се потят пак от кланяне и кършене в лакейски пози.

Но Русия е всичко и Русия е над всичко за нас, обитателите на шестнадесетата съветска република. Помните ли как завършилият в Москва Гоце свали набързинка европейското знаме от телевизионния екран, когато Европа взе да роптае срещу Тройната коалиция, оглавявана от съветската примадона Серьожката Станишев? И помните ли как ректорът с руски произход Легкоступ искаше да подарява докторски степени на Путин с оправданието, че така се надявал да превърне В.Търново в световен шахматен център от рода на Васюки, а ленинградчани и харковчани щяли безпомощно да скърцат със зъби? В крайна сметка Легкоступ дари подобна почетна титла не само на Путин, но и на Ирина Бокова, също московска възпитаничка и възкачила се начело на ЮНЕСКО със солидната подкрепа на руските лобисти и с паричките на българските данъкоплатци.

Ах, помните ли Вий, Госпожо...

Помните ли как в наетата с незнайно чии пари парижка зала „Олимпия” пеещата класически соц.естрадни песни Лили Иванова благодари за поднесените цветя на чист руски? Е, жената е на възраст, а и от вълнение пообърка езиците...

Толкова се мразим, че с умиление си спомняме и за правешкия селтак Тодор Живков, който не умееше много-много да чете и да говори покнижовному, но за сметка на това беше майстор-подлизурец и с това си майсторство успяваше да си докарва по някой и друг лев за банкетите на Партията и да крепи икономиката. И ето, че Борисов и Сидеров започнаха да се превъзнасят по тошевите постижения в интернационалната проституция, за да оправдаят донякъде и собственото си сервилничене пред матушка Русь и немедленото загърбване на европейските приоритети, когато на хоризонта се зададе каляската на московския самодержец с перспективата за нов тръбопровод. А в знак на кучешка вярност на Путин ще му подарим и куче! Защото е добре известно, че най-добрият приятел на руския човек е българското куче. (Виж пародията на песента „Просто подари” по-долу...)

Държава-клошар, държава-проститутка, държава-бомж, държава-просяк, държава-неграмотник, държава-идиот... Това ни завеща бай Тошо и с това се опитваме да живеем. И сигурно наистина много, ама много се мразим, за да подновяваме тази си традиция на всеки следващи избори, избирайки да ни представят нови и нови мухльовци, забавляващи ни с идиотщините си, търпящи критиките ни с тъпоумна усмивка, играещи казачок пред другарите от КПСС и разхождащи България като мечка насам-натам с молба за подаяния...

Ах, Госпожо...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)