сряда, 31 март 2010 г.

САРКОЗИ В АМЕРИКА С ГОЛЯМА БУЛКА И КЪС ПЮПИТЪР


Явлението не е рядко, но си заслужава да се отбележи – американските медии взеха на подбив френския президент.


По случай официалното посещение на френския държавен глава в щатите американският вестник Дейли Мейл излезе с цяла статия за... ръста на Саркози. Основен мотив за майтап стана донесеният специално в Columbia University от Франция пюпитър, зад който французинът произнесе речта си без да се повдига на пръсти, за да го видят.


Според американците, след като вече е доказал мъжествеността си, съблазнявайки една от най-красивите дами на света, Саркози не би трябвало да страда от комплекси спрямо ръста си и да ходи като паток с удебелени подметки или да се катери на специално стъпало, както впрочем вече му се случи миналата година по време на честването на десанта в Нормандия (тогава запъртъкът изведнъж “порастна” с 18см и започна да гледа отвисоко дори Гордън Браун...)


Напомням на драгите читатели, че Саркози е висок 168см, а Барак Обама 189см.


След сватбата на Сарко с Мърла Карла Бруни във Франция стана популярна шегата, че за първи път в историята Снежанка се жени не за принца, ами за джуджето...


Барабар с пюпитъра Саркози занесе в Щатите и собствена кафе-машина, защото американското кафе наистина не става за пиене. Това обаче също комай е подразнило задокеанските журналисти, които считат за необходимо да отбележат, че освен по Карла френският президент си пада и по друго горещо нещо от италиански произход – еспресото.


Снимки : АФП, Дейли Мейл, state.fr

...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 25 март 2010 г.

БЪЛГАРИЯ - ДЕСТИНАЦИЯ ТУРИСТИЧЕСКА ИЗЛАГАЦИЯ



Ех, ех... България, морето, сините вълни...

Наскоро открих един добър блог, в който пише интересни неща за логото на българския туризъм. Критиката е напълно основателна, само че... Могат да се кажат толкова много неща за българския туризъм, че логото в крайна сметка ни е най-малкият проблем...


Сигурно сте чували, че държавите, развиващи сериозен туризъм, отварят туристически офиси в големите световни столици, където да правят промоция на предлаганата дестинация... Такъв офис, да речем, имат турците или тайландците на Шан-з-Елизе... Освен това хората организират рекламни кампании по медиите, чрез плакати в метрото и т.н., а на провежданите панаири на туризма правят шарени щандове и привличат посетителите с културни програмки, томбола, дегустация на вкуснотии, рекламни сувенирчета и един куп други оригинални хрумвания... След това всички си тръгват натоварени с рекламни материали и с желание за пътешествия и почивка зад граница. Но не и в България. И знаете ли защо?


Ние нямаме туристически офис в Париж. За сметка на това имаме културен център, който би могъл да задели един кът и за туризма, но... Там основното занимание е да се вземат заплатки и да се усвояват средства на гърба на данъкоплатците. От време на време спретват коктейлче и изложбичка или отчитат дейност с някое друго мероприятие все така в затворен кръг от българи. Ако хвърлите един поглед на сайта на центъра, ще видите колко казионно и лишено от въображение е всичко. Същото е положението и с посолството - място има, а ищях – хич. (За кампанията на Бокова в ЮНЕСКО обаче – благодаря товарища Гоце - се намериха и време, и място, и средства.)


На панаирите на туризма пък българският щанд винаги е най-постният - едни и същи чишити с костюми, извадени сякаш от реквизита на някогашния Балкантурист, се уреждат да пътуват на държавни разноски до различните европейски столици, за да отчитат дейност, но без да вършат абсолютно никаква работа. На въпросния щанд - около печалната физиономия на мустакатите преставители на българския туризъм - обикновено се търкалят две-три брошурки със смачкани ъгли (ако сте кликнали на линка "брошури", не се учудвайте - на сайта на bulgariatravel.org в рубриката "брошури" просто няма брошури).


Преди две години проявиха инициативата да скалъпят един паянтов макет на Рилския манастир и да го разкарват като мечка от панаир на панаир, докато не му извадят душата, но с това комай се изчерпи и творческият ентусиазъм на родния туризъм... Когато пък някой заблуден посетител от чисто състрадание се пробва да пита нещо за България, въпросът му увисва във въздуха... Другарите зад щанда просто не говорят чужди езици...

(От сигурен източник знам, че туроператорите бутат стабилни рушвети, за да ги включват в различните делегации...)


Та, толкоз за рекламата на България. Колкото до качествата на самата дестинация, там можем да разкажем също доста неща... И в крайна сметка май логото, наподобяващо плеснат от добра височина кравешки екскремент, ще се окаже съвсем уместно.


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 23 март 2010 г.

КОГО ОЩЕТЯВАТ ПИРАТИТЕ В ИНТЕРНЕТ?

От доста време се водят спорове около «интелектуалната собственост» от хора, които никак не разполагат с нищо интелектуално. Само че, нали спорът си ни е хоби и национален спорт, та всеки тарикат реши да налее малко вода в продънената делва на брутния ни интелектуален продукт. Не се притеснявайте, безплатно е, а и няма да ви бият!

От много препирни покрай моралната страна на въпроса обаче забравихме да проверим какво, аджеба, печелят заинтересовани страни – музикални къщи, изпълнители и т.н. И доколко печалбите са разпределени справедливо. Дали пък някой не ощетява нашите любимци повече от пиратите в интернет?

Скъсах се да търся, но най-накрая намерих точна статистика за разпределянето на печалбите при продажбата по интернет на една песен за 99 цента ВЪВ ФРАНЦИЯ :-)

Става въпрос за статия на уважаваното френско икономическо списание "
Challenges" (номер 17 от 5 януари 2006, страница 30), а самия текст барабар с процентчетата можете да намерите и в интернет на следния адрес.

Значи, ето кой какво взима от 99 евро-цента:

61 цента - Музикалната къща (Сони-Мони и т.н.)

19 цента - ДДС (във Франция е 19,6%)
7 цента – «Задругата на авторите-композитори» (
SACEM e френско дружество, което по принцип би трябвало да разпределя справедливо между всички музиканти натрупаните от такси средства, но според сметната палата въпросното дружество поглъща 79% от средствата за собствени нужди... Абе, комунизъм!)
6 цента - Платформа за даунлоудване
3 цента - ТОВА Е ЛЪВСКИЯТ ПАЙ НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ
1 цент - Телекомуникации (връзка с интернет)
1 цент - Технически лиценз (защита срещу пиратиране и т.н.)
1 цент - Банкови разходи за превод на авторските права...

Та кой, казвате, е ощетен от пиратите?

Ето ви и малка графичка за показно:





....



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 18 март 2010 г.

ТЕЛЕВИЗИЯ ТРЕПАЧ




Снощи гледах по френската телевизия римейк на експеримента на Станли Милграм


Оригиналната версия датира от началото на 60-те години – нищо неподозиращи хора участват в научен опит, който трябва да обясни до каква степен човек е способен да се подчини на висш авторитет. Действащите лица в експеримента са три – първото задава въпросите и налага санкцията (в случая – електрошок... човекът обаче не знае, че електрошокът е фиктивен), второто отговаря на въпросите и понася наказанието (артист, симулираш болка), а третият представлява авторитета на институцията и насърчава първия. Резултатите са изключително впечатляващи – повечето участници (62,5%), съставляващи групата на “палачите”, които в същото време са убедени в ефективността на наказанието, дърпат шалтера и постепенно достигат до максималното наказание без дори да се замислят, че с 450 волта биха изпържили за секунда дори слон. Оказва се, че човешкото същество е изключително податливо на манипулация от страна на власт или институция, считана за легитимна (армията, науката, религията...), и способно на всякакви зверства спрямо себеподобните си. Така Станли Милграм намира отговор за извършените от нацистите престъпления през Втората световна война.

Всъщност човекът е силен, когато е в общество и действа в синхрон с другите. Когато обаче се окажем сами очи в очи с “легитимната власт”, личността изчезва и човекът се превръща в кукла на конци.


Та, предаването на France2 ми се стори интересно заради модерната интерпретация на ПОДЧИНЕНИЕТО и за анализа на ролята на телевизията в манипулацията. Оказва се, че телезрителите (81% от участващите в експеримента) приемат телевизията за “легитимна власт” и са способни да дърпат шалтера по абсолютно същия начин, както в експеримента на Станли Милграм.

От тази гледна точка можем да си зададем въпроса докъде сме способни да стигнем ние, зрителите, в желанието си за зрелища и каква е крайната етична граница на манипулация, която телевизията може да спази. Защото с различните форми на реалити-шоу почти всички теми-табу бяха прекрачени.


Остава може би да опитаме на живо и от смъртта.


Самото предаване беше организирано в две части - филм за фиктивната теле-игра и дебат (накрая всички се изпокараха...), а експериментът е бил проведен преди около година и замислен от група учени под ръководството на уважавания учен социопсихолог Жан-Леон Бовоа.


Като оставим настрана научната страна на въпроса, инициативата на френската телевизия миришеше също толкова на евтина сензация, колкото и критикуваните девиентни практики на телевизията като цяло.



...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

New Kids On The BLOG :-)

Голямо благодарско на всички онези другари-блогъри (в случая – Амазонка) , които вече няколко пъти ме предлагат за титлата "Блог на деня" ! И държа да ви уверя, че оказаната ми чрез номинацията чест е далеч по-ценна за мен от евентуална победа и от всички възможни титли, медали и прочие бонуси! Мерси!


Специален поздрав с песента Tonight на групата-еднодневка New Kids On The Block от онези далечни времена, когато чалгата беше още грозна фантазия, а ние, дългокосите бунтари, открито се присмивахме на всички тези поп-измишльотини, изникнали от небитието по същия начин, както ни се изтърси на главата и "потребителското общество" барабар с цялата политическа и икономическа какофония.

В началото на прехода все още страдахме от илюзията, че доброто и здравият разум ще победят и че несъмнено бъдещето ще е по-весело и усмихнато от момчетата в групите-еднодневки. Но озъбеното и свирепо куче съвсем бързо се отвърза от синджира и ни погна из шубраците, изникнали из междупанелното пространство, и всеки тръгна да бяга и се крие кой-където свари. Мен съдбата ме откара на 2500км в западна посока,

Пешо и Васко се озоваха във Велико Търново, а Калин-Кината, Владо Змея, Емо Гущера и още много други сега четат тези редове от един - без съмнение - по-добър свят.



От време на време се обръщам назад, за да проверя какво се е променило в погледа на сърдития дългокос младеж със скъсаните дънки и раздърпан каскет. В крайна сметка съжалявам за New Kids On The Block - не бяха никак лоши. А и се усмихваха :-)


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 16 март 2010 г.

Нова питка от кал за Хаити


Преди време се запознах с един френски полковник, бившо военно аташе към френското посолство в Москва, който ми разказа, че една хуманитарна акция се счита за успешна, когато поне 10% от помощите достигнат до нуждаещите се... Защото му се е случвало (в Азербайджан) целият товар от стотици тонове да изчезне за броени минути още на летището и да потъне в джоба на местната мафия.

Аз лично съм на мнение, че подаянията са изключително ненужни и вредни за човека. По-добре щяхме да помогнем на хаитяните, ако им бяхме пратили повече лекари и строители... И ако се бяхме ангажирали икономически с пострадалия остров, за да дадем възможност на хората да работят, да се препитават и да са независими от чуждата благосклонност.
Освен това намирам, че е изключително тъжно да се сещаме за бедните само при удобен и модерен повод - броени месеци преди земетресението в Хаити телезрителите се забавляваха с кадри, показващи как умиращи от глад хаитяни ядат питки от сушена кал... Не знам тогава някой да се е разчувствал особено и в изблик на хуманизъм да е тръгнал да праща баници по пощата.

Хубаво е да нахраниш бедния с риба, но е още по-добре да му дадеш въдица и да го научиш сам да я лови.

Колкото до акцията на деБил-ТВ и на разните му там човеколюбци, ясно е, че се е получило доходоносно най-вече за самата телевизия... Както впрочем винаги е било доходоносно да се правят репортажи за нещастието на хората.

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 8 март 2010 г.

СТО ГОДИНИ ЖЕНА



Един от великите недостатъци на демокрацията е, че всички спорове са позволени. Дори и ненужните, абсурдните, циничните, зловредните и дискриминационните бръщолевения минават ненаказано, когато поради липса на друга интересна занимавка определена част от гражданите (в случая – по-голямата част) попадне в капана на истеричния дебат.


Така е и с ОСМИ МАРТ – Международен ден на ПРАВАТА на жените, или както с годините се научихме да го наричаме – Международен ден на Жената. Накараха ни също така да го празнуваме, а всъщност поводът за празнуване е прекалено далеч, нейде в необозримото бъдеще, където впрочем се намира и мечтаното идеално общество на свободата, равенството и братството. Затова според мен Осми март трябва да се възприеме повече като ден за помен, отколкото като една от редките причини за подаряване на букет цветя.


Точно преди един век Социалистическият интернационал на жените, събрал се в Копенхаген, приема предложението на немската социалистка Клара Цеткин жените да отбелязват борбата си за еманципация на Осми март.


Оттогава доста неща се промениха, жените извоюваха много човешки, граждански и професионални права, но самият спор “За” или “Против” Осми март показва, че не всичко е розово и не всичко върви в правилната посока.


И за кой ли път България е типичен пример за упадъка на социалните отношения и най-вече за погазването на женското достойнство. За жалост правата на жените, които впрочем са една от малкото положителни “придобивки” от времето на комунистическия режим, впоследствие бяха тотално погазени, а нежният пол отново попадна под властта на мъжете. Вече никой не го е еня за белите робини, никой не си задава въпроси за качествата на тази или онази реклама, чийто обект се крие зад скромно облечени женски атрибути. И тоталното унижение на жените се вписва съвсем естествено във всеобщата славитрифоновизация на националния ни мозък, който вече е способен да отчете положителни емоции дори когато въпросният телевизионнен водещ си позволява евтини закачки за сметка на достойнството на танцьорките в предаването, превръщайки ги, тях и целия женски род, в предмети на дебелашки мераци – като например ги предлага за награда на някой брадат козел от рода на Дзукеро. Или пък се смеем на вицове за мъже, биещи жените си...


Така че и в това отношение може да се каже, че родината ни прескочи Босфора и закрачи ведро към Саудитска арабия. Колкото до споровете – утре вече ще сме на друга вълна и ще нищим други проблеми, а славитрифоновщината тихичко ще ни промива мозъците, докато не ни превърне окончателно в лоботомизирани женомразци и анти-човеци.


Човек – това звучи гордо... Или поне би звучало така, ако мъжът признае жената за повече човек от себе си. И би било добре следващия път, когато палим свещ пред Богородица, да се сетим за новосъздадените от нас икони на съвременната жена, която в редица случаи прилича повече на слугиня, надуваема кукла или фолк-певачка, отколкото на съпруга, майка, сестра и дъщеря.


Жени, простете ни! Ние, мъжете, сме неспособни да разберем, че вие сте по-добрата част от нашето човешко “аз”.

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 1 март 2010 г.

ГЛУПАЦИТЕ УМИРАТ ОТ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ


Група британски учени доказаха, че интелектуалното ниво е на второ място сред основните показатели за риск от сърдечно-съдово заболяване след тютюнопушенето.


В продължение на 20 години учените провеждали изследвания върху група от 1145 души на възраст от около 50 години (в началото на експеримента), при което установили, че при хората с нисък коефициент на интелигентност, необразовани и с ниски доходи има много повече случаи на сърдечно-съдови заболявания, отколкото при високоинтелигентните им колеги, изпълняващи ролята на опитни зайци. Наличието на подобна глупава рискова група се обяснява с ниската здравна култура при глупаците, защото е добре известно, че глупакът пуши като комин, налива се с ракия и се тъпче с мазнотии (банички, пържолки, яхнийки) . А когато пък и глупаците-политици поощряват законодателно идиотщината на тютюнопушенето и другите негативни фактори, тогава положението става трагично и ние, хитрите българи, се оказваме европейски първенци по инфаркти, инсулти и т.н.


Вследствие на тази интересна констатация здравните организации би трябвало да направят посланията относно здравната култура по-простички и по-разбираеми за фасулковците. Мисля, че лозунг от рода на „Не се усвинвай, оти че пцовишеш!” би имал особено положителен ефект сред шоплука. А за интелектуално извисените сред вас, петимни за студената логика на здравните статистики, базиращи се на релевентни сондажи, ще спомена няколко цифри : според Международната здравна организация сърдечно-съдовите заболявания са причина за 29% от смъртните случаи по света. В същото време според данни на ЦРУ за 2009 г. средната продължителност на живота при българите (114-ти в световната класация по дълголетие) е от 73,09 години, докато славещите се с качествена кухня и висока здравна култура французи (осми в същата класация) и италианци (18-то място), живеят доста по-дълго – съответно 80,98 и 80,2 години.


...


снимка : http://www.7sur7.be/static/FOTO/pe/0/10/1/large_351196.jpg

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)