Бях чул само положителни критики за “Аватар” и затова се навих да го видя, въпреки че от "Титаник" насам страдам от солидни предрасъдъци спрямо творчеството на Джеймс Камерън и дори тайничко се питах защо ли този режисьор на най-скъпи холивудски продукции не се е намирал на едноименния кораб по време на крушението.
И така, вчера (един месец след световната премиера) най-сетне успях да отида на кино и да гледам “Аватар” в три измерения. И наистина се впечатлих от сценичните ефекти на това грандиозно шоу по американски, изпълнено с всякакви чудеса на техниката. Браво за въображението и извънземните бубулечки! Бързам да изкажа мнение, че подобни произведения на седмото изкуство могат да бъдат оценени истински единствено на големия екран.
Констатацията е по-скоро положителна – филмът със сигурност се е харесал на любителите на научна фантастика, както впрочем и на всички други любители на всичко, защото Камерън не само се е потил над режисурата, но и се е постарал да създаде универсален маркетингов продукт, натъпкан с всякакви клишета, които да се продават и харесват на възможно най-широк кръг народ. Така например миролюбците ще се зарадват на клишето за бруталния американски войник, природозащитниците пък ще открият уместно послание за опазването на околната среда, романтиците ще съзерцават пример за извънземна любов и т.н.
Въпреки широката медийна подкрепа аз лично съм на мнение, че филмът има една огромна слабост... Защото сценарият е изключително банален и предвидим. Нещо повече – всички сме гледали поне сто други филма с идентична сюжетна конструкция ("Мисията", "Танцуващият с вълци", "Последният самурай"...), в която представителят на лошата юдейско-християнска цивилизация отива да вразумява туземците, но впоследствие бива пленен от нравствената чистота и красотата на примитивните социални отношения в утопичното общество и решава да застане на страната на “доброто” и да обяви война на собствената си раса. И въобще американците са неспособни да се отърсят от бинерното мислене и да престанат да блъскат във филмите си герои от класически тип, т.е. “добри”, “лоши”, “научен работник”, “войник”, “благороден дивак”, “еснаф” и т.н. Главният герой пък е своего рода швейцарско ножче с всякакви екстри (от поредицата “бързи-смели-сръчни” в съчетание с природна интелигентност), защото средностатистическият пубер трябва да се идентифицира с него, за да купи след това производните на филма продукти – фланелка “Аватар”, компютърна игра “Аватар”, чорапи “Аватар”...
И още една слабост – от време на време триизмерните ефекти изглеждат доста оскъдни и зрителите може би си задават въпроса дали пък и фамозното 3D не е още една маркетингова примамка за дрогирани с hi-tech шарани, които в близко бъдеще ще бъдат призовани да се сдобият с нови триизмерни телевизионни приемници.
Та това е и поуката от цялата работа – волю-не волю трябва да се съгласим с филма на Камерън и да признаем, че самите ние сме аватари на потребителското общество, в което изкуството е подчинено на маркетинга, а критиката измерва качеството на филмите с бюджета на продукцията.
..
Снимка : http://www.impawards.com/2009/posters/avatar.jpg
...
