неделя, 26 април 2009 г.

Спомен за бат' Жан Виденов

Като сме се разприказвали за корупция, та се сещам за единственото ми пътуване до България по времето на бат’ Жан Виденов. Беше през лятото на 1996-та, народът тънеше вече в солидна мизерия, а приятелят французин, с когото пътувах тогава, намираше за страшно забавно особеното внимание, с което ни "обграждаха" по ресторантите – правехме сравнително добър оборот за тогавашните стандарти и затова сервитьорите се страхуваха да не избягаме без да платим...


Влязох в страната с български паспорт, поради което трябваше да изляза пак с него, обаче тогава се появи непредвиден проблем с фуражка вместо глава. Паспортът ми беше с изтекъл срок на годност, а за да го подновя, трябваше да взема бележка от военните (тогава България все още не беше демократична държава и различните институции разполагаха с общи бази данни). Показах студентска книжка и всякакви доказателства, че не мога да служа в армията, но шапкарите бяха категорични – трябваше да бутна нещо. Аз обаче се заинатих. Поразрових се и открих няколко начина да се измъкна. Първият ми бе подсказан от директора на паспортната служба в окръжния град *** - оказа се, че срещу скромната сума от 100 щатски долара, на летище София, еди-кой си човек може да ми сложи печат върху чуждия паспорт – все едно сега влизам в страната. А след това можех необезспокоявано пак да изляза с чуждия паспорт. Евтино, лесно, практично... Представете си само, че срещу 100 долара всеки престъпник можеше да се сдобие с желязно алиби – печат, удостоверяващ престой в чужбина.


Мога да ви уверя, че този вид сделки не са плод на развинтеното въображение на директора на паспортната служба, защото се срещнах и говорих с въпросните „хора” на летището.


В крайна сметка се измъкнах без да плащам нищо. Леля ми беше приятелка с любовницата на висш чиновник от Външно, който завъртя един телефон на познати военни и заветната бележка ми бе издадена за броени минути.
Метафорично казано, любовта победи...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 25 април 2009 г.

ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯТА НА КОРУПЦИЯТА


Не знам от какви фобии страдат многоуважаемите читатели на моя блог, но лично аз направо се побърквам при мисълта за... корупция! Представете си колко глупав, жалък, нагъл и вреден може да е човек, за си представи, че е тарикатско да краде от парите, предназначени за него самия, за децата му, за обществото... При всяка една от редките ми срещи с родната администрация неизбежно се натъквам на безочието на цели армии от егоисти, опитващи се да ме направят и мен на маймуна. Затова и ще разкажа за някои от премеждията си с надеждата, че един ден всички ще прихванат от моята фобия.



Получи се недоразумение – след дълга и изтощителна схватка езиковедите на републиката стигнаха до принципно споразумение относно изписването на названията с латински букви. Така се озовах с новоизмислени имена върху българските си документи, чийто правопис въобще не съвпадаше с чуждите ми такива (Alexander се беше превърнал в Aleksandar - ходи след това да обясняваш, че става въпрос за едно и също лице). И затова реших при първи удобен случай да отделя един ден от отпуската си в родината за деловодство и поправка на транслитерацията.


След кратка обиколка из институциите успях да се справя с паспорта и личната карта, но при свидетелството за правоуправление се сблъсках с костелив орех под формата на пищна блондинка. Сградата на КАТ в окръжния град *** беше доста порутена. Влязох вътре и лесно намерих нужното гише, което се оказа затворено. Казах на съпругата си и придружаващото ни приятелско семейство да се поразходят, а аз стоически поех караула пред заветното бюро.


С неудобство отбелязaх, че творец от каменната ера е издялкал в стената пояснителна бележка, според която секретарката на КАТ е световнопризнат специалист по френска любов. Махвам с досада и продължавам да чакам.


Дойде млад човек, окичен с верижки и облечен в шарени дрехи в крещящи краски като същински африкански вожд, – “Дека е момата?”, “Не знам, отвръщам, трябваше да е отворила вече...” Младият повтаря на глас гореупоменатите надписи относно секретарката.

Някакъв плешив униформен влезе в бюрото без да почука. – значи все пак имаше някой вътре.

След още десетина минути паянтовото гише се отваря със стържещ звук. Мрачната чакалня-коридор се изпълва с миризма на кафе и парфюм. Униформеният беше полегнал на някакво канапе. Обяснявам на един дъх проблема си – няма страшно, кай, трябва само да подам молби там и там, а след това да се върна пак тук с разписка, фактура и напечатан при еди-коя си машинописка формуляр.


Цялата работа отне още един час и ми струва съвсем малко пари, а документите щяха да станат готови след около месец. Тогава вече бях заминал отново за чужбина, та затова изпратих тъщата – динамична и борбена жена, способна да се оправи във всякакви ситуации. И така, тъщата отиде - от мое име и със съответното пълномощно – да вземе документите ми от КАТ. За жалост нищо не било готово. Секретарката пояснила, че не съм минал медицински преглед, за който били забравили да ми споменат, но че някакъв доктор еди-къде си можел да тури един печат срещу съответната сума и без да ме преглежда.


Спомних си, че над гишето на фамозната секретарка се мъдреше огромен плакат “Не на корупцията!”...


Тъщата успяла да се пребори с новоизникналите препятствия и не платила нито лев за нищо, но усилията (изгубено време, транспорт, телефони, караници, нерви, преговори, кафета и т.н.) със сигурност са стрували много повече от една нормална дневна надница. Не вярвам някой да е спечелил нещо от цялата история...


Нищо, важното е, че транслитерирах живота си!
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 18 април 2009 г.

ДЪРЖАВА ЗА ПРОДАН?


Искате ли да си купите избори? Молим, заповядайте – акционерно дружество с руско участие „Република България” се разпарчосва и продава на много изгодна цена. Високи, сини планини, реки и златни равнини – всичко това на безценица, за по 50, 100, 200 лева на избирател. Не се учудвайте, драги потенциални клиенти, такава е нашата родина, в нея всичко се купува и продава – любов, деца, стар акумулатор от Москвич, власт... И само времето ще покаже дали ние създадохме нов вид цивилизация или просто грешно сме разбрали пазарната икономика.

Според публикувано наскоро национално-представително изследване на Институт Отворено общество, проведено в периода 16 март – 5 април 2009 г , около една трета от гласуващите са готови да продадат вота си.

Проблемът обаче не е в това, че плебсът го удря на изборна проституция, ами в неспособността на държавата да проведе честни и демократични избори. Като се има предвид, че държавата въобще функционира с особено голям зор, може би приватизацията на управлението наистина може да се окаже добра алтернатива. Защото пък, ако предприятието най-накрая фалира, какво ще правим с работната ръка? Коя друга държава би се съгласила да наеме няколко милиона избиратели-проститутки?
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 13 април 2009 г.

БАЛАДА ЗА ОКРЪЖНИЯ ГРАД ***



Напоследък общественият дебат в България пак живна благодарение на Столицата и най-вече на нейните боклуци. Иначе ние си знаем, че боклуци е имало и ще има, а миризмата им ще е все същата, както и архитектурата на жилищните комплекси ще е все така грозна, докато и последната панелка на софийските покрайнини не се превърне в прах на сметището на историята.


Междувременно обаче родната политика спретна предизборна битка около чистотата на София, като пълководците на двете основни партийни формации (все висши офицери от ДС) ангажираха медийното внимание с бойки възгласи и закани. По всичко личи, че цялата тази бутафорна схватка е жалко подобие на миналогодишната криза с боклука на Неапол. По този случай Силвио Берлускони успя да направи няколко сполучливи предизборни обещания, които впоследствие – уверих се лично – бяха изпълнени и Неапол възвърна статута си на средиземноморска перла. В родния контекст обаче се появяват веднага няколко балкански особености – боклуците не изчезват, ами само се преместват, а София никога няма да стане нито средиземноморска перла, нито даже черноморска или язовирна.

Та, комай и нашите родни хитреци – барабар Петко с мъжете - са се вдъхновили от Берлускони, къде за боклука, къде за кофите фон дьо тен, къде за присаждането на коса по умните им темета. Само че това е поредният кьор-фишек и за кой ли път общественото мнение бива манипулирано с подобни лъже-дебати. Защото Неапол е добър пример не толкова за боклучарското дело, колкото за това, че избори не се печелят в столицата, ами в провинцията.

Дадох си сметка за тази подробност преди години, когато установих, че гласовете на българите от чужбина отиват в окръжния град ***, където по принцип хич не ме интересува кой ще спечели. И в крайна сметка може би именно това е целта – емигрантите избират да посветят времето си на по-интелигентни занимания от това да гласуват за неизвестни кандидати в град, в който никога не са стъпвали и в който никой никога не стъпва.


А окръжни градове като *** в България има много и всеки би трябвало да се замисли за тях и след няколко минути медитация ще разбере нещастието не само на страната ни, но и на човешкото съществувание като цяло.

.....
Окръжният град *** е бивш промишлен център, в който всички заводи са затворени.

Хората в него са се отдали на алкохолизъм и дребно хулиганство, а през свободното време си докарват заплата на фиктивна служба или си ходят на село. Социалната норма е в разрез със законите на републиката, защото се счита за напълно нормално мъж да бие жена си, да краде от работодателя си, да кара в нетрезво състояние, да обижда съгражданите си и да не плаща данъци. При несъгласие правото е на страната на по-силния физически, а по-слабият обикновено бива пребит.


Всички граждани на окръжния град *** са съгласни, че жертвата винаги е основен виновник за нещастията си, поради което няма нужда да бъде защитавана. Когато поредната жена бива изнасилена, всички я обвиняват, че „сама се е навряла между шамарите”.

Гражданите резюмират обществения живот с фразата „всички са маскари”, имайки предвид най-вече самите себе си. Поради същата логика корупцията се разглежда като катализатор на икономическите и административните отношения и като средство за социална еволюция.


В окръжния град *** хората са горди расисти, антисемити и ксенофоби и като цяло мразят всички, дори себе си и създадената от тях самите държавата. Не четат книги, но са се самообявили за „природно интелигентни” - знаят всичко и са готови да наложат мнението си по особено радикален начин. Знанието за тях не минава през училището и затова считат учителите за последни бунаци и търтеи, а таксиметровите шофьори за философи-аскети, гарантиращи моралната стабилност на обществото. И понеже всички се считат за еднакво умни, затова няма йерархия, подчинена на компетентност и умения. Или с други думи казано, гражданите псуват с еднаква лекота и удоволствие всичко и всички.

Лекарите в окръжния град *** не намират за необходимо да практикуват хуманната си професия, защото гражданите предпочитат да се лекуват самички с изпитани народни средства – греяна ракия и компреси с живовляк и конски фъшкии. Ако се порежеш – уринирай върху раната. Затова лекарите се занимават с продажба на болнични листове и фалшифициране на декларации. Ако случайно дойде тежко болен пациент/клиент, препращат го „с връзки” в София.

Средната продължителност на живота в окръжния град *** е показателна за качеството на медицината и за хигиента на живота като цяло там – гражданите живеят с 15 години по-малко от французите и италианците. Но дори и къс животът е изпълнен с емоции и радости!

Най-лесно е да се говори за културата в окръжния град ***, защото такава просто няма – кината са претворени в дискотеки, където едрогърди фолк певици радват публиката с пошли песни, а собствениците на заведението – с пошло поведение. Театърът отдавна изгоря, а единствената картинна галерия всъщност е не само последно убежище на изящните изкуства, но и кръчма на художниците.

Гражданите на окръжния град *** имат особено мнение по въпроса за изборите и демокрацията. Там на мода е прагматизмът и затова често се случва народният вот да се материализира посредством вкусна порция мешана скара и бутилка люта ракийка... Да, гражданите предпочитат да заменят правото си на глас с нещо конкретно, а изборите там се печелят с един камион кебапчета.

Доказателство за правотата на тази алтернативна визия ще видите навсякъде около вас – най-надъханите и динамични елементи на окръжния град *** са водещи фигури в политическия и икономически живот на страната – президенти, министри, депутати, бизнесмени, спортисти, цяла армия безскрупулни касапи и трафиканти от всякакъв вид. За жалост България се е превърнала в един огромен окръжен град ***, а ние седим и приказваме за боклуците на София. И когато боклуците изчезнат, тогава ще си дадем сметка, че е изчезнала и есенцията на нашето съществувание.




....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 8 април 2009 г.

ПРОЛЕТ ПУКНА! (КРАТКО ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ И РАЗХОДКА В ПАРКА)

















Отново е време за разходки, пикници, слънчеви бани и сладолед на клечка!
Най-важното в този жив и шарен сезон са цветята – отвсякъде се подават лалета, маргаритки, зюмбюли и всякакви други знайни и незнайни растителни видове, радващи окото и душата.

Във Франция градовете са класирани в зависимост от степента на озеленяване - най-високата оценка е четири цветчета. Конкуренцията е жестока, но това може само да ни радва. Защото е истинско удоволствие за данъкоплатеца да знае, че градската управа е похарчила държавните пари, за да му купи цветя!

Ако наминавате покрай Париж през пролетта и ако ви се разхожда в цветна градина с море от теменужки, отскочете до Венсен, замъка и намиращия се съвсем наблизо Parc floral de Paris. Със сигурност ще видите цветя и още един куп интересни неща. A propos, от 13 май до 30 август в църквата на замъка ще бъде организирана изложба на български икони.








































































































































И накрая, за да не си помислите след всички тези хвалби и прехласвания, че изпълнявам рекламна поръчка на кметството, ще завърша като лирическия герой на Вапцаров, който в стихотворението “Пролет” започва с вълшебен полет в ефира, а накрая стъпва на земята, където – под претекст, че е топличко и приятно - пак се стига до пожелания за кървища, барикади и други форми на саморазправа. Така е в живота – красотата и изяществото на природата биха останали незабелязани, ако я нямаше и грозотията на човешката мизерия.

Само на няколко крачки от Parc floral de Paris, сред храсталаците и горичките на Венсенския лес, неподготвеният турист неизменно попада на картонени убежища, палатки и цели лагери, в които живеят хора. През топлите месеци бездомниците може би се чувстват като на поход сред природата, но през зимата често има смъртни случаи. Така тази година загинаха двама души.

Палатките обикновено се раздават безплатно от различни хуманитарни асоциации (Децата на Дон Кихот, Емаюс...), а в тях живеят най-вече клошари, нелегални имигранти и гастербайтери от източна Европа.

За да се направи един свят, трябва от всичко по малко. Само за мизерията не съм сигурен, че някому е нужна.

























P.S. Надявам се, че свободният коментар на стихотворението на Н.Й.Вапцаров не е приет на сериозно :-)))
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 3 април 2009 г.

Няколко думи за достопочтения господин Доминик дьо Вилпен, запокитен от съдбата в чужда нему страна на авджии



Първият въпрос, който всеки здравомислещ човек би трябвало да си зададе в случая, е «Какво по дяволите е накарало човек със CV-то на Вилпен да се забие в дебрите на балканската политическа джунгла?!”

И защо Станишев изведнъж се сети, че освен Москва на географската карта съществува и Европейски съюз, при положение че Първанов открито бойкотира знамето на обединена Европа по време на новогодишното си приветствие, както и бг-институциите бойкотираха европейската политика и разпореждания?
Фокус-мокус, дядо Мраз смота знамето в червените си гащи...


Не се безспокойте, драги любители на приключенската литература, и тук ще задоволим любопитството ви.



Всъщност въобще не е изненада, че Доминик дьо Вилпен се подвизава в компанията на станишевите мародери, защото и него във Франция го считат за политически труп. Това обяснява също така защо този иначе харизматичен французин, който влезе по донкихотски в неравна битка с мелницата-Саркози и затова биде изритан от политиката завинаги, изпадна дотолкова, че от дясна ръка на десния президент Ширак стана лява ръка на левака Станишев.

Че новият съветник е французин (чистичък, спретнат, симпатяга) и бивш премиер на една от най-развитите в социално и икономическо отношение страни, въобще не е гаранция за качествени съвети... Защото управлението на Вилпен беше стабилно, но историците няма да го запомнят с реформата на трудовите договори, ами с... тогавашния министър на вътрешните работи и настоящ президент Никола Саркози, който бе и основна причина за въстанието в предградията и на други замечателни скандали.

Доминик дьо Вилпен опра пешкира и при други две дълбоки афери. Първата е малко след като Жак Ширак спечели президентските избори - десницата не разполагаше с необходимото мнозинство, за да извърши желаните реформи, поради което Вилпен посъветва президента да разпусне парламента и да организира нови избори с надеждата десните да увеличат преднината си... Само че французите са опак народ – вместо да гласуват масово за дясната коалиция, те дадоха мнозинството на обединената левица. Срам и позор!

Втората величайша изцепка на Вилпен е свързана с аферата Клиърстрийм, в която става дума за пране на пари, шпионаж, тайни сметки и фалшиви списъци с имената на големци... И пак Саркози... И този път Вилпен е подсъдим и може направо да се озове в дранголника.

Хората във Франция пазят добър спомен за Доминик дьо Вилпен от времето, когато той стоеше начело на френската дипломация, и затова едно публикувано днес социологическо проучване го посочва като предпочитан министър на външните работи. Никой сред политическите фигури в Европа обаче (и най-вече Сарко) не би могъл да приеме на сериозно и не би допуснал завръщането в политиката на Вилпен. Така че целият този шум около евро-експертите на Станишев е само още една шепа прах в очите на единствените наивници в цялата история, а именно – българските данъкоплатци, които ще платят заплатите на Вилпен, и българските избиратели, които пак ще гласуват по същия безумен начин за когото им падне.

Французите казват, че в царството на слепите едноокият е цар... Предполагам се досещате сега каква е ролята на Доминик дьо Вилпен – във Франция може да го считат за бита карта, но в България всяко чужда физиономия е приета много по-радушно от познатите родни такива, а обноските и вирнатият перчем на един бивш френски дипломат са манна небесна – особено преди избори.
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 1 април 2009 г.

ПЪРВОАПРИЛСКИТЕ МАЙТАПИ НА ИСТОРИЯТА


Историята е чудесна наука, в която понякога научаваме невероятни неща – за миналото, а и не само!
За запознатите с руската история например не е тайна, че в Несторовата летопис се разказва как е основано киевското княжество:


През IX-ти век руската земя била населена от глупава сбирщина пияници, които поради липса на по-интелигентни занимания (кръстословиците са измислени чак след изобретяването на азбуката и хартията) се биели помежду си и си създавали един куп главоболия. Един ден старейшините се събрали и съчинили горе-долу следното послание, изпратено впоследствие на скандинавските благородници-варяги : “Драги варяги, нашата земя е голяма и богата, но ни липсва ред... Елате да се възползвате и да ни управлявате...”

И така варягът Рюрик си намерил княжество и поле за изява, а руснаците пък станали народ за чудо и приказ... След това три дена яли, пили... И пак пили, и пак, и пак...

Поучителното в историята е как цял един народ се подлага доброволно на чуждо владичество, отказвайки се от свободата да разполага със себе си по свое собствено усмотрение. Само че това се случва през средновековието, а сега Русия е голяма и могъща страна, която периодически премачква по някоя държавица в кавказкия регион и спира газоподаването към Европа в зависимост от изпитите количества водка и без да се страхува от евентуални санкции.


В българската история също има случай на отказ от суверенитет, но за жалост не става дума нито за средновековието, нито за предложението на Тодор Живков да станем 16-та съветска република, ами за съвсем пресни събития и за съвсем конкретни политици от тройнокоалиционното настояще.


...
130 години след Санстефанския мирен договор и едва един век след пълната независимост на България, българските институции начело с група руски възпитаници предлагат страната да стане протекторат (разбирай колония от африкански тип) на Европейския съюз. Причината е една-единствена : правителството няма необходимия ценз, за да управлява кадърно, а отправената към Европейския съюз молба за настойничество е своего рода капитулация - в мирно време и без враг. А Серж хич не го е еня, че за всеки трезвомислещ човек подобно поведение е най-малкото недостойно.


...
Единствено историята няма край, казва Шарл Бодлер...
Човешката глупост тоже, додава Серж Станишев...
Не е лесно да си тиква, въздъхвам аз...


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)