петък, 31 октомври 2008 г.

Like A Rolling Stone….

...


Скоро ще станат 15 години, откакто емигрирах в родината на Виктор Юго .


Ех, Франция... Страната на Човешките права, Просвещението, наполеоновата Велика армия, Айфеловата кула и редица други архитектурни забележителности, гилотината, изтънчената кухня и великолепните вина; на ненадмината литературна и художествена традиция, която във всеки един момент на световната история е раждала безброй изключителни творци...

Но колкото и да се възхищавам на световното културно наследство, аз все пак не забравям откъде идвам. Защото човек може да е “търкалящ се камък”, но не и “дърво без корен”. Затова и често следя ставащото в България и се опитвам да видя събитията с обективното око на страничния наблюдател, като същевременно отпивам и се радвам на родната ракия като познавач.

Това са мойте корени – родният Перник, долината на Струма, Земенската планина, Витоша, Голо бърдо...

Годините наистина се изтъркаляха, а националната ми принадлежност постепенно избледня, за да остави място на чисто човешка съпричастност. И в крайна сметка както природата е едно неразделно цяло и не познава граници, така и човечеството е една хомогенна смес, чието богатство се състои в различните култури и в общата история на всички народи.

Съвсем умишлено споменах в началото на текста Виктор Юго – този французин е част и от българската история, защото той е от малцината, издигнали глас след Априлското въстание в защита на българите.

Юго е също така сред първите радетели за “Съединени европейски щати”, където войната ще бъде само един тъмен спомен от миналото. А сега и България, и Франция са част от обединена Европа и преследват общи цели.

Така погледнато, аз комай не съм странник в чужда страна. Така погледнато, преди 15 години аз съм емигрирал към себе си.


...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)